Advertisement
ИНТЕРВЮ

Соня Момчилова: Борисов е развален материал с минал срок на годност

 

Госпожо Момчилова, човечеството, ние като народ, а и всеки един от нас, сме изправени пред своя избор. Не се ли сбъдва пророческото предупреждение на Джордж Оруел и ще го допуснем ли?…

Това, в което живеем, е безпрецедентна манипулация, надминаваща сюжетите на Оруел, Хъксли и прочие антиутописти. Машината за „фабрикуване на съгласие“, както през двайсетте години на миналия век, бащите на либерално-демократичната доктрина наричат индустрията пъбликрилейшънс, е пред самовзривяване от свръхмощността, с която се опитва да обработи мозъците на човечеството. Добрата новина е, че човекът се промени, а методите за манипулация са същите, познати ни от епохите на най-чудовищните диктатори. Подмяната на обективния анализ на фактите с политкоректното медийно говорене, макар да предизвикаха страх и отказ от гражданските свободи в името на имагинерна сигурност, в последна сметка водят до пълното отвращение и отказ от доверие в медиите и техните окупатори – политиците, които абдикират от обществения договор в името на личния си интерес, този на човеконенавистическите елити.

Моля Ви, направете обзор на случващото се у нас и по света през 2020 година!

Бихме могли да отделим часове в опит да изясним корените на събитията, ескалирали през последната година, защото корените са дълбоки и стари, но не мисля, че е нужно да задълбаваме толкова. Ясно е, че почвата е неблагоприятна за старите парадигми и модели на подчиняване съзнанието на „стадото“, както нарича мнозинството предопределено от „специалната класа“ да гласува, привидно доброволно, механизмите и лостовете за управление на една малка група хора, доказваща всекидневно хищническата си природа.

Страхът е най-безотказния и ефикасен път към подчинението

и ние като общество демонстрирахме разочароваща готовност да загърбим свободите си в името на немотивирани усилия за спасяването ни. Какво остана за спасяване обаче е въпросът, пред който сме изправени. Човечество, загрижено за тоалетната хартия в килера си? Каква зловеща метафора на консумеризма! В името на живота без идеали и високи цели се превърнахме в стадо, което с наведена глава се подлага на модерното жигосване, както според мен изглежда ваксинирането с микстурата, за която не знаем нищо съществено, камо ли да имаме основание да вярваме в ползите от нея. Пандемията, под чийто знак премина годината, се оказа катализатор на най-ниските нива на гражданска зрялост и ако има нещо, което би следвало да ни уплаши наистина, това не е опцията да си отидем физически от коварен вирус а реалността, в която осъзнатостта ни, като разумни и нравствено притеглени от идеалите човеци, е в степен на отцеждане на последните капки свяст.

Мисля, че с неучастието в изборите на 70% от нашето народонаселение се решава съдбата на демокрацията и страната ни с всички последствия за нас. От качеството на нашия избор зависи качеството на живота ни, благоденствието или мизерията. Съгласна ли сте с това мое твърдение?

Аз от години съм негласуващ човек. Въздържам се в името на личната си хигиена и от гледна точка на опита си като участник по един или друг начин в политическия живот през последните трийсет години. Не споделям тезата, че трябва да се гласува за по-малкото зло, защото в условията на представителна демокрация, малкото зло е като ГМО в лабораторни условия и за отрицателно време от невинни дебютанти, кандидатите за властта придобиват франкенщайновите размери и особени белези на редовите абонати за властта. Обичам метафората с
цеха за кренвирши като образ на демокрацията,
натрапена ни като цивилизационен избор някога. Каквото и да заложиш в началото на поточната линия – устрем, чисти намерения, почтеност, в края на цикъла излиза нещо, дето и кучето не го яде. Така функционира системата. Без смяна на системата нищо няма да се промени. Промяната ще дойде чрез безусловен базов доход, който от своя страна ще доведе директната демокрация, с прякото участие на гражданите в управлението. Затова си позволявам да Ви посъветвам, ако ще давате гласа си, то дайте го на партия, в чиято програма срещнете тези две понятия – ББД и ДД!

Каква страна сме ние: Демократична? Авторитарна? Феодална? Колония? Кой и как ни управлява?

Ние сме колония.
Жалка, нееманципирана, зависима, компрадорска територия, за интересите и стандарта на живот на чиито граждани никой и пет пари не дава. Нито евроатлантическите ни партньори, нито собствените ни управници. Обратно! Всички политически усилия са насочени към системно и целенасочено упражнявания геноцид по отношение на населението. В абсолютно всички области и сфери на живота. Изтребват ни физически и интелектуално, неуморно демагогски и популистки, залъгвайки ни, че се полагат усилия, за да се изведе страната от блатото. Нашите „нови приятели“ доказаха с неподправена искреност за първи път в Covid-кризата, че не ги е еня за бедния роднина. На „партньорите“ ни им е нужно сметище, на което да си изгарят боклуците, да ни крадат златото и залежите, да ни ползват подземните води един ден, когато нас вероятно няма да ни има, защото каква е причината иначе да не се ползваме от благата, които ни е дал Господ?

За разлика от вестникарските издания с нищожни изключения имаме изключително добро книгоиздаване. Кои книги бихте препоръчали на Б.Б., за да попълни очевидния дефицит на интелект и култура, които не могат да бъдат компенсирани от неговата физика и бицепси?

Аз на него книги не съм препоръчвала, дори когато работехме заедно, просто защото шансът екземпляр като Борисов да се концентрира върху текст, още повече изискващ интелектуално усилие, е нулев. Просто добрият медиен съветник и имиджологът трябва да си дава сметка за „материала“, с който работи, а Б.Б. е материал с безнадеждно минал срок на годност. Развален, ако трябва да съм директна, но точно това върши работа на доброжелателните ни партньори. Ние сме територия за експлоатация на суровини и материали с изтекъл срок или за откровено шкарто. С това бихме могли да обясним и успех, с който на пазара ни се пласират храни трето качество, артисали от държавния резерв на старите демокрации.
Борисов е идеалният предател
– неук, тщеславен, зависим, страхлив поради невежеството си и липсата на устои. Той няма да посегне към книгите защото за това се иска потребност да черпиш от вековната мъдрост на колективно несъзнаваното и познанието, което е движило развитието на човечеството. Когато си олицетворение на застоя, книги не ти трябват.
Иначе сред образците, които бих препоръчала на всеки политик и кандидат-държавник са: „Държавата“ и „Диалози“ на Платон, „Риторика“ и „Поетика“ на Аристотел, „Владетелят“ на Макиавели, „Писма“ на Сенека, дневниците на Марк Аврелий, „Психология на тълпата“ на Льобон и, разбира се, Новият завет.

Тревожи ли Ви проблемът с климата?

Не. Мисля, че природата умее безпроблемно да се самопочиства от човешката глупост. Ако не изтрезнеем от консуматорското си самоубийствено опиянение и не се спрем сами да грабим без да ни е грижа, че сме длъжници на земята, то скоро ще свършим като неуспешен експеримент.

Изпитвал съм радост и болка, когато виждам личности като Патрик Смитьойс, които обичат и са загрижени за страната ни, натъквайки се на българи от най-различни слоеве на населението ни, които активно или пасивно изразяват своето безразличие. А Вие?

Аз познавам много чужденци, които недоумяват безразличието ни към даденостите на страната ни и особености в манталитета на управленците ни, които ни превръщат в заложници на лакомията и келепирджийството, което е единствената им религия. Смея да твърдя обаче, на базата на дългогодишни наблюдения, че в заветния Запад не е по-розово положението с моралната висота и качеството на политиците, просто правилата са по-действени и санкциите, както и правосъдните системи като коректив на изпълнителната власт – по-ефективни. Мисля още, че справянето с нашите национални проблеми е наша, етно-културна, социална, обществена задача. Аз не вярвам на чужденци, чиято цел е да намерят място в системата, с каквито и намерения да са, влязат ли в цеха за кренвирши, както казах преди малко, ще се превърнат в полуфабрикат. Нагледала съм се на такива случаи.

Каня Ви, да ни гостувате и видите красотата на нашата планина и едно място с подчертани контрасти, достойно за перото на талантлив творец. Място за възхита и полет на духа, както и за каляване на Воля за Демокрация! Приемате ли моята покана?

Много мило, разбира се, че приемам!

Имам още множество въпроси, но Ви моля засега да отговорите на последния! Използвам заглавието на едно много съдържателно стихотворение от Ръдиърд Киплинг – „Ако“. Ако бяхте на мястото на Цвета Караянчева, зашлевена най-безцеремонно, брутално и цинично от Б. Б., как бихте постъпили Вие?

Стихотворението, което аз също много харесвам и даже беше едно от първите, на което научих племенника ми и дъщеря ми, завършва със завета :…“и всъщност, сине мой, да станеш мъж!“ Колко политнекоректно с днешна дата! Днес няма място за мъжество, за понятия като дълг, чест и саможертва. Живеем във времето на оцеляването заради самото оцеляване. Подвигът се коментира с три на ум от някакви експерти по телевизията, които са готови да донесат от десет кладенеца вода, за да удавят жаждата за светъл пример в безумните си, псевдонаучни доводи, как всъщност Левски не е дотам герой, Ботев акцентуирана личност, а Списаревски ексцентрик, със слабост към адреналиновите изпълнения. И всичко това на фона на бледи биографии и още по-немощни тези в защита на евнушеската порода, налагана от либералните модели, които са субсидирани и афиширани от гурутата на Новата нормалност и Новия морал! Какъв нонсенс само!
Аз, слава Богу, не съм Караянчева
и не бих могла да бъда. Ако Караянчева имаше и капка остатъчно човешко достойнство и човешка, не казвам женска чест умишлено (няма място за сексизъм, уви в тези промискуитетни, безразборни комбинации, в които се влиза, за да се изкове една политическа кариера в наши дни) би трябвало да е отговорила на моралната плесница на ментора си отдавна. Само че, когато моделът за подражание е мерзавец, няма как да не станеш същият, особено, ако виждаш само ръката, която те храни, и не се интересуваш от останалото.

Простете ми, но ще Ви задам наистина последен въпрос: Какво мислите за модерната цензура на ХХI век на фона на предстоящите избори у нас, както и на тези в САЩ?

Мисля че не си даваме реална сметка за размера на бедствието. Всъщност винаги има и ползи от разрушаването на митовете. Стана безпощадно ясно, че представителната демокрация оправда очакванията на Аристотел и се самоопроверга като добър пример за управление. Стана ясно, че свободата на словото е със запушена уста от доста време и не съществува такова животно като независими медии. Стана ясно, че дълбоката държава се гаври с търпимостта на избирателите, като режисьор в делириум, който ни пробутва, за кой ли път, сенилен старец за символ на най-непоклатимата демокрация – папа с джендър убеждения за глава на римокатолицизма, педофили за морални стожери и циркови пудели за кучета пазачи на автентичната информация.
Всичко е ясно и е време да се затваря театърът на илюзиите. Публика не остана, а трупата е освиркана. И това всъщност е чудесно. Остава да изберем – ваксини или събуждане.

Advertisement

32 КОМЕНТАРА

  1. Споделям с удоволствие и с усещането за истинска находка всред полето на медиен, езиков, логически и политически примитивизъм! Браво на медията, в чийто екип има такъв автор! Явно, ще ви чета. 🙂

  2. Ако Борисов е идеалният предател, какви ли са хората, които упорито гласуват за него вече десета година и очакват нещо добро за народа си? Какъв по-голям театър на илюзиите от управлението на ГЕРБ? Блестящ диалог!

  3. Адмирации за автора. Рядко попатам на размисли извън сътворените в калъп за масова консумация. Дали г-н Барбов има още статии за Вашата медия?

  4. Това, което се случва в държавата ни – протекторат и с оглед последните събития, с провалените „зелени коридори”, безхаберието по осигуряване на ваксините, забраната на тържествата за 3-ти март на връх Шипка и какво ли още не, ме накара отново да прочета настоящото интервю. Автора е подбрал много актуални въпроси от ежедневието ни, а отговорите им са направо в „десятката”. За мен е чест, че лично познавам автора г-н Барбов и колектива на вестник „Отзвук”, под ръководството на г-н Зарко Маринов. Те са от малкото останали непримирими и без страх хора, от журналистическата гилдия в България. Те могат с чест и достойнство, да се наричат ЖУРНАЛИСТИ. Дерзайте, хората лично на Вас ви вярват.

  5. Много приятна статия и разсъждание от страна на господин Барбов, имате ли още негови статии?

    1. Може да прочетете всичко написано от Анастас Барбов като кликнете върху името му.

  6. Интересно интервю, споделям идеята за безусловен базов доход, това все още е тема табу в България, никъде не съм видял да се коментира освен тук.

  7. Поздравления за автора и неговия събеседник! Повдигнати са теми върху които трябва доста да помислим,особено в контекста на предстоящите избори, защото „Всичко е ясно и е време да се затваря театърът на илюзиите. Публика не остана, а трупата е освиркана. И това всъщност е чудесно. Остава да изберем….“

  8. Рядък случай на достатъчно детайлно представяне и аргументиране на позиция, различна от „правилната“, сиреч налаганата с всевъзможни „полит-коректни“ похвати, отдавна надхвърлили всеки комсомолски плам и непохватност, всяка неграмотност, несамокритичност и арогантност. Публикуването на подобни размишления все повече ще влиза в класа на изключенията – по силата на всевъзможен натиск. Въвеждането на вирус в телефона на Барбов веднага след публикуването на интервюто природно явление ли е?

    1. Размяната на мисли и интелектуален разговор без оковите на политическата коректност и други съображения е лукс, който г-н Барбов ни представя с диалозите си. Не е нужно да си винаги съгласен с автора или събеседниците му, за да изпиташ удоволствие, че свободата на мнение не е под пълен контрол.

  9. Искрени поздравления за автора на статията. Рядко се срещат толкова открити хора! Единствено не съм съгласна с мнението на г-жа Момчилова, че не трябва да се гласува за по-малкото зло. Или поне от изказаното от нея по въпроса.

  10. Много силно, точно и смислено интервю! Имаме нужда от такава журналистика, а не от изкуствена!

  11. За пореден път чета високо стойностен материал от г-н Барбов. Продължавайте в същия дух!

  12. Радвам се, че млади и високообразовани хора като г-н Кузманов, преоткрили корените си в Родопите, вземат участие в дискусията! Яркото присъствие на г-н Барбов на страниците на в-к „Отзвук“ са известни на всички, които следят и познават публицистичните му изяви през годините. Винаги интересни събеседници, безпощадно перо, образна лексика, висок граждански и журналистически морал! Поздравления, г-н Барбов!

  13. С две думи -право в десятката!
    Г-н Барбов както винаги безпощаден.

  14. Браво на високия дух, професионализъм и непримиримост на автора на интервюто Анастас Барбов!

  15. Много интересно интервю , актуално и в унисон със събитията в държавата. Поклон за автора.

  16. Професионално подбрани въпроси и съответно откровено достъпни отговори. Жалко ,че на всички ни е ясна политическата ситуация в България , а се оказваме безпомощни за да променим нашето „светло“ бъдеще към по-добро. Много млади редови българи нямат мотивация да градят семейства, деца , поради липса на яснота и финансова сигурност. Дано подобни интервюта провокират размисъл в масата и събудят желание за коренна промяна.

  17. Едно интервю – нова стъпка към върха на Познанието и досег с Истината. И към освобождаването от Страха.
    Поздравления за общественика и публициста Барбов и за в. „Отзвук“ – запазената територия на Свободното слово!

  18. Аплодисменти за Г-н Барбов и за умелия му начин чрез въпросите си да провокира разсъждаване, но сащо така и да образова чрез подбора на интервюираните. В този случай чисто лингвистично за първи път попаднах на думи като „промискуитетни комбинации“, „компрадорска територия“, „имиджолог“ и още няколко.Тъй като във финансово – икономическата сфера съм доста назад, определено ще си изясня смисъла на ББД, след като има държавни служители и много повече, може би, в частния сектор. А от чисто психологична и морално гледна точка, бих задала на г-н Барбов въпроса: „А Вие, г-н Барбов, какво бихте направили, ако бяхте на мястото на г-жа Караянчева?“
    Очакваме Ваши нови публикации!

  19. Великолепен диалог! Подкрепям идеята за ББД, както и по-голямата част от споделените мисли. Пожелавам повече интервюта с такива интересни събеседници!

  20. Едва днес прочетох внимателно това интервю и още веднъж се уверих, че г-н Барбов е човекът на смислените въпроси, истински питаш и провокиращ откровени отговори. Загриженият гражданин това е глас, който си заслужава да чуем, прочетем и да видим отговорите, които внимателните и точните му въпроси провокират. Струва си!

  21. Страхотно интервю.С точните въпроси за достигане до истината.Браво г- н Барбов!

  22. Адмирации за г-н Барбов. Интересни и провокиращи въпроси. Великолепен диалог!

  23. Барбов трябва да бъде следващият кмет на Левочево. Познава проблемите на болното ни общество в дълбочина и умее да намери адекватни решения за изцелението на човешката психика на родопчани. Винаги в десятката!!!

  24. Скоро не бях чела смислен и искрен журналистически материал. Поздравления, г-н Барбов! Вие винаги се стремите да търсите и намирате различната гледна точка, която да провокира към размисъл. Знам колко е трудно да полагаш понякога неимоверни усилия, за да превърнеш страхливото, все по-неграмотно и обезверено „стадо“ в мислеща и критична маса, особено в безвремието, в което живеем. Възхищавам се на неуморния Ви труд, нестихващ ентусиазъм и човеколюбие!

  25. Страхотно интервю! С много стойностни въпроси за търсене на отговор за излизане от кризата!

  26. Chapeau, г-н Барбов! Враво за въпросите! Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се. Нито на приятелите , още по-малко на неприятелите им.

  27. Не е задължително да сме съгласни с всички отговори на Соня Момчилова, за да признаем ерудицията й. Както и на господин Барбов. Питащият и отговарящият си партнират достойно в това стойностно интервю.

  28. В тази нечовешка обстановка и това дивашко време на подмяна на ценности,ограничаване на свободи, насаждане на вина и страхове, подмяна на история, умишлено заличаване на родова памет, принудителна миграция и унищожаване на всичко, което води до някаква независимост, истина и свобода е някакси умиротворително за душата и ума човек да прочете някъде подобно интервю.На бурето с истина не може да се сложи толкова лесно похлупак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!