ИНТЕРВЮНОВИНИ

Д-р Владимир Сотиров: Хората с преживяване за малоценност, веднъж заграбили властта, не са в състояние да се разделят с нея

Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина в Медицински университет – София през 1995 г. От 1996 г. до 2002 е работил в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” – Нови Искър. Има специалност по психиатрия от 2001 г.

Допълнителни специализации по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. Вписан е в регистъра на Районната колегия на Български лекарски съюз – София под номер 2300001991. През периода 2001 – 2005 г. е ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве.

Д-р Сотиров е член на Българската психиатрична асоциация и бивш председател на Софийското психиатрично общество.

Д-р Сотиров, благодаря Ви, че приехте поканата ми за нашия местен в-к „Отзвук“, който има своята качествена аудитория. Каня Ви, да ни гостувате!

Неотдавна New York Times публикува красноречиво заглавие на своя статия: Путин е най-опасният глупак в света. Това красноречиво потвърждава психопортрета му, който Вие направихте. Моля Ви, препотвърдете го и за нашата аудитория.

Путин не е точно глупак. Но, да, умът му е замъглен и това ограничава способността му да мисли разумно и далновидно. Може да се каже, че Путин е воден за носа, при това не от някой друг, а от собствените си комплекси. И комплексът, който замъглява най-силно ума му, е комплексът му за малоценност. Както всеки комплекс, и този съдържа в себе си своето отрицание, чрез което комплекса се балансира вътре в себе си, а именно фантазията за собствено величие и могъщество, като контрапункт на преживяването за собствена незначителност.

Тази компенсаторна фантазия намира благодатна почва да придобие патологични измерения и форми през властовата позиция, която Путин заема и с която, за зла участ на всички, той се идентифицира. По принцип, хората с преживяване за малоценност, което не е осъзнато и преработено, много лесно могат (и обичайно го правят) да злоупотребят с властта в отчаян опит да компенсират болезненото си чувство за малоценност. Нещо повече – те се стремят към властта и веднъж заграбили я, не са в състояние да се разделят с нея, защото ще трябва отново да се сблъскат именно с преживяването си за незначителност, което те не могат да понесат, и от което панически бягат. Немалка част от политиците по света, включително и родните ни политици, са мотивирани да участват в политиката, тласкани именно от такива невротични механизми.

Иначе казано, истинското им желание не е да служат смирено на ползу роду, а да властват и доминират, да се разпореждат и управляват, перверзно наслаждавайки се на „силата”, с която разполагат, и която преживяват като произтичаща от самите тях, разпознавайки я като атрибут на личността им, а не на позицията, която заемат.

Неразбирането на тези механизми, отричането им, неспособността да бъдат осъзнати, могат да бъдат квалифицирани като форма на глупост. Или като своеобразен дефицит на разума. В този смисъл Путин не е особено умен.

Авторитетното западно издание „Политико“ също публикува нещо подобно, за наш известен екземпляр: „Гешев срещу Борисов – каскета срещу тиквата – мафиотската държава България стигна критичната точка“. Бихте ли направили психопортрет и за този индивид?

Ако Путин можем да наречем малък човек, на който много му се иска да бъде голям и велик, то Борисов можем да наречем мижитурка, която няма друга амбиция освен да наподобява големите, не да бъде, защото знае, че не може, а само да се преструва на голям. И той добре знае, че не може да бъде истински голям, но също така знае, че може да бъде като големите, защото може добре да наподоби, да симулира, да се преструва.  Дълбоко непочтен, възползващ се от конюнктурата на момента, той няма никакъв вътрешен конфликт с тази симулация. Големият проблем на Борисов е липсата на способност за стратегическо мислене (за разлика от неговия кумир Доган). Тези дефицити в личността на Борисов му попречиха да се превъплъти пълноценно в ролята на лидер. Той никога не можа истински да се превърне в такъв – страхлив, хлъзгав, непоследователен, отмъстителен, манипулативен, егоистичен и много лаком, той не е в състояние истински да вдъхнови последователи.

В същото време Борисов е дълбоко скрупольозен (за разлика от Доган) и наистина много му се иска да бъде (да се престори) на добро момче, което да бъде похвалено и погалено по главата от силните на деня, от истински авторитети (особено от религиозни водачи: „трима папи са ме галили по главата”). Затова на библиотеката му в министерски съвет вместо книги стоях снимки със световни и национални лидери, с които се е срещал  и ръкувал – отчаян опит да докаже на себе си, но и на другите, че авторитетите го ценят и това е начин, по който той се опитва да валидизира собствената си стойност, в която има дълбоки (и съвсем основателни, впрочем) съмнения. Това е още един симптом на комплекса за малоценност – усещането за собствената незначителност се компенсира чрез невротична демонстрация и стремеж към формални жестове на валидизация отвън, от признати авторитети. Само че това не е валидизиране на личността, а на позицията, която заема.

И мисля, че за разлика от Путин, на Борисов не му достига арогантност (доза психопатия), за да се идентифицира с позицията, от която произтича властта, и просто знае, че има някакъв времеви прозорец, през който трябва да се възползва максимално от властта, за да обслужи максимално личните си нарцистични нужди, които винаги имат и финансово измерение. Що се отнася до Гешев, той е запетайка в изречението, която можем спокойно да пропуснем, без от това да пострада изложението.

Какво е характерно за гласоподаватели на ГЕРБ и другите поддръжници на статуквото?

В общия случай това са хора с комплекс на жертви, които се справят с болезнените преживявания на застрашеност и несигурност, като се идентифицират с насилника. Хайде нека го омекотим, като кажем „със силния на деня”. Поддръжниците на статуквото са лумпен-пролетариат, който е жаден за мъст, идентифицирайки като враг всеки по-успешен от тях. Един американски поет, Карл Съндбърг, има едно чудесно стихотворение, което си струва да цитирам по памет: „От мене по-добрите ненавиждам и убивам, аз искам да ги видя на бесилка – на залеза блестящата карикатура”. Това е, което правят поддръжниците и най-вече активистите на ГЕРБ – разправят се с онези, които са успешни и които предизвикват у тях завист.

Друга порода поддръжници на ГЕРБ са системно непочтените хора, които се опитват да превърнат собствената си непочтеност и корумпираност в норма през нейното официализиране във властта. Разбира се, има и една трета група от поддръжници (по-скоро местни активисти) на ГЕРБ и това са откровените престъпници, които чрез властта искат до получат повече достъп до ресурс, който да усвоят по криминален начин, предотвратявайки в същото време разследването срещу себе си като овладеят и манипулират системата за правораздаване, възпроизвеждайки модела на ДПС.

А за тези 60-65% гласоподаватели, които не гласуват, допускайки да ги управляват по-глупави от тях, не че те са умни… Простете за личното ми мнение.

Това са хора, функциониращи в режим на резигнация – оттегляне, отчуждаване, затваряне в свой собствен свят, т. нар. вътрешни емигранти, практикуващи отказ от участие по различни причини: страх, несигурност, отчаяние, омерзение. Да, някои от тях отказват да участват поради неспособност да се ориентират в задкулисно манипулираната от непочтени играчи политическа сцена. Други отказват да участват, защото са мнителни и подозират (не без основание), че с волята им ще бъде злоупотребено. Трети са твърде неуверени и неспособни да направят осъзнат избор, който да отстояват и за постигането на който е необходимо да инвестират определени усилия.

Другите са отвратени от политическата класа и политическия процес като цяло и отказът им от участие в политическия процес има травматичен произход – тяхното поведение е симптом на провала на политическия процес в България, който, наред с другото, не успя (съвсем преднамерено) да формира независими граждани, а произведе поданици, не успя също така да произведе лидери, а произведе провинциални тирани.

Какво сме ние? Народ? Нация? Стадо? Паплач? Сган? Или „мърша“, както би казал дядо Славейков?

Ние сме общност в процес на разпад. Процесите на дезинтеграция, на сегрегация, на феодализация са драматично проявени (не без помощта на Борисов и компания). Отсъства концепция за развитието на нацията, тоест нямаме национален идеал, около който да се обединим и да постигнем общностна идентичност. Постигането на това, впрочем, е функция на лидерството и е още едно потвърждение за тежкия провал на лидерската функция, носена от индивиди като Симеон Сакскобургготски, наследен от Бойко Борисов – и двамата достатъчно себични и инфантилни, които се оказаха неспособни да предложат какъвто и да било обединителен национален проект.

Същата неспособност се демонстрира и от президента Радев, който обслужва частни интереси на трети страни, превръщайки се в най-големия вътрешен враг на България, допринасяйки значително за засилването на процесите на разпад на обществената тъкан.

Какво е състоянието на ценностната ни система и има ли изход за мизерното ни съществуване?

Ценности има, но система от ценности няма. Ценностите са фрагментирани и често са антагонистични и противоречиви – от една страна се проповядва съпричастност към ближния и жертвоготовност (напр. от духовните водачи, съвсем не само религиозни, доколкото такива изобщо съществуват), а от друга страна се демонстрира и утвърждава като норма човеконенавистен егоцентризъм (от пишман политици и успели „бизнесмени” – откровени престъпници). Нация има, но национален идеал няма. Изходът е един и той се нарича образование. И най-вече гражданско образование от 1-ви до 12-ти клас. И автентично, просветено и вдъхновяващо лидерство.

Ще се радвам, до посетите най-доброто място за каляване Волята за Демокрация, туристическите пътеки: Пътят на Просвещението и пътят на Вярата, придобили широка известност у нас и извън страната ни. Вярвате ли в Бога и може ли Бог да управлява в „сглобка” с дявола?

Не вярвам в християнския бог, нито в нечий чужд. Вярвам в божественото. За мен трансцедентното е равнозначно на божествено. И цел на индивидуалното ни съществуване е да се активира именно тази трансцедентна функция (по Юнг), която ни позволява да се свържем с онова, което е отвъд, но не като го разберем, а като го почувстваме и усетим с цялото си същество, не с разума си. В този смисъл Бог е недостъпен за разума, той не може да бъде разбран и осмислен и всяко разсъждение за бог е излишно. Вярвам също в демиургичния потенциал на човека да сътворява реалността. Както и в способността му да я разрушава.

И точно в това се състои чудото на съществуването – единението на съзидателното с деструктивното начало, на раждането и смъртта, младостта и старостта, началото и краят, доброто и злото, щастието и страданието, красивото и грозното, свободата и зависимостта, здравето и болестта, светлината и тъмнината… Всички тези състояния взаимно се дефинират и разбирането на едното е невъзможно без съществуването на другото.

И в този смисъл Бог не може да управлява без своя антипод, без своето отрицание, без своята антитеза. И неслучайно го е създал. Създал го е от Себе Си и той е едно от Неговите проявления. Нека се научим да го ползваме, а не да го отричаме. Което означава да го познаваме, включително и този, който е вътре в нас.

Моля Ви направете сравнение между двамата президенти Радев и Зеленски, които да изтъкват различията между тях.

Предпочитам да завършим интервюто с девети въпрос.

Advertisement

29 КОМЕНТАРА

  1. На много високо научно ниво интервю, но психопортретите са доста ясни, особено на обществото ни. Радвам се, че такава ерудирана личност като д-р Сотиров споделя и моето мнение за огромната нужда от гражданско образование, нещо, което върви по цивилизования свят от средата на миналия век и като “ Образовние за възрастни“, защото ерозията на личностната ценностна система, която саздава лидери, е засегнала общаствата по цялата земя. Хареса ми описанието на “ чудото на съществуването“ – от всички изброени антиподи само доброто и злото и донякъде щастието и страданието са човешки понятия, всичко останало го има в природата при всички живи организми. Това потвърждана идеята, че хората са едно цяло с природата, и че осъзнаването на законите й е въпрос на помъдряване.

    1. Поздравления за г-н Барбов и неговия гост д-р Сотиров! Напълно споделям казаното от него за състоянието на ценностната ни система, за липсата на национален идеал, който да ни обедини. Отсъствието/ умишлено/ на гражданско образование от 1 до 12 клас дава своите резултати. Управляват ни некомпетентни и ниско интелигентни хора, дошли на власт благодарение на отказа на голям процент от българите да гласуват. Затова страната ни е най-бедна и най-корумпирана.

  2. Интересно интервю, добре би било да представите и други гледни точки, по възможност – на по-разбираем за широката публика език!

  3. Поздравления за г-н Барбов и за неговия гост д-р Сотиров! Напълно споделям казаното от него за състоянието на ценностната ни система, за липсата на национален идеал, около който да се обединим. Липсата на гражданско образование от 1 до 12 клас дава своите негативни резултати. Години наред ни управляват некомпетентни и ниско интелигентни хора, дошли на власт благодарение на отказа на голям процент българи да гласуват. Затова продължаваме да сме най-бедната и най-корумпираната държава.

  4. С респект – към интервюирания и интервюиращия. Как може далече от столицата да се публикуват толкова умни неща, а в самата столица – толкова идиотщини?

  5. Интервюто е изключително интересно и актуално.Интересни въпроси и интересни отговори.Зад интервюто стоят хуманизмът и интелектуалните качества на двамата участници.Браво!

  6. Столица – това означава и концентрация на глупост, маловажност и изобщо съвсем по темата на статията – дълбоки комплекси… А Барбов е класа, доктор Сотиров – също.

  7. Всички тези размисли ми идват в повече и лично за мен е важно да си върша работата, а с начина на управление да се занимават тези , които разбират от това. Не мога да имам мнение за теми, от които нищо не разбирам. Дори и да е жалко, никога не съм се интересувала от силните на деня. Прави каквото трябва , а да става това което е писано. Щом като съвремието е стигнало до това състояние , значи това е естествения процес на оцеляване.
    Успех в бъдещите интервюта и ползотворен труд!

  8. Приемем ли аргументите на д-р Сотиров и като знаем, че споменатите от него персони „отказват да си пият хапчетата“, остава да се питаме ние, всеки един от нас, какво следва да направим, за да не продължаваме да висим в тази ситуация.

  9. Смели въпроси – храбри отговори! Живеем с усещането за разпад на общността и сигурно дядо Славейков същото е чувствал. Все пак подобни разговори дават място за оптимизъм. Поздравления за публикацията!

  10. Г-н Барбов в десетката с много интересен гост! Д-р Сотиров хич не си поплюва да нарича нещата с точните им имена. Поздравления!

  11. Не съм оптимист. за жалост.
    Дори част от коментиращите по тази статия признават, че интервюто е с „висок научен стил“ и не го били разбрали и поради това не могли да имат мнение. Какво не рабирате, бе хора?! Опасявам се, че нивото на образование в последните години и цялостната чалгаризация на училището, медиите и цялото т.нар. „българско общество“ са дали своите „плодове“.
    Е, както и да е, мога да дам само един съвет на младите, (макар и непоискан) – избягвайте българските електронни медии, особено големите, всяка „новина“ я прецеждайте през своя собствен критичен прочит, учете езици и се информирайте от утвърдени големи международни медии от страни, в които от столетия се спазват етични и журналистически стандарти и разширявайте кръгозора си с качествена литература.
    Това е от мен, поздрави на аудиторията на този малък, но качествен вестник, който стана приятна изненада за мен 🙂

  12. Във всеки случай не е добре (а и не е правилно от професионална гледна точка, смея да твърдя) да се използват толкова много обидни квалификации.

  13. Браво на господин Барбов – отлично интервю, борчески, просветителски дух от дълбините на Родопите.
    Респект и да бъдете здрав!

  14. Добро интервю! Особенно паралела и асоциацията с нашите местни феодали, озурпирали местната власт.! Поздравления г-н Барбов.

  15. Поздравления за поредното интервю на Барбов/впрочем време е да ги съберете в отделен сборник, който би имал сериозни читатели/! И въпросите и отговорите дават основа за размисъл върху патологиите в обществото ни. Те поставят и проблема за оценка на индивидуалната роля в тези негативни за нашия бит и душевност процеси. Още веднъж – респект към г-н Барбов и д-р Сотиров. До нови срещи на страниците на авторитетния вестник „Отзвук“!

  16. Както винаги, Анастас Барбов показва, че е майстор на добрия избор интервюирайки
    авторитетния психиатър и психотерапевт д-р Владимир Сотиров. Прави
    впечатление също така задълбоченото разбиране от страна на журналиста на
    психологическите и социални аспекти стоящи в основата на интервюто,
    което личи от точната и много професионално направена формулировка на
    въпросите отправени от него към д-р Василев. Освен всичко друго, тези
    въпроси показват и един задълбочен обзор на чуждестранните издания, с
    позовавания на авторитетни медии от рода на „Ню Йорк Таймс“ и
    „Политико“. Интервюто е много интересно и засяга широк кръг въпроси,
    като се започне с психологически портрети на известни политически лидели
    (Путин и Борисов), на поддръжници на определени политически партии (ГЕРБ
    и партии на статуквото), на тази част от електората която не гласува и
    се стигне да социално-политически анализ на обществото, анализ на
    състоянието на ценностната ни система и има ли изход за мизерното ни
    съществуване. На всичко това д-р Василев дава компетентен и задълбочен
    отговор. А на критиците които биха казали, че е трудно да се направи
    психологически портрет на дадена личност без да си имал възможност да
    говориш с нея, ще цитирам думите на Робин Дрийк – специалист по
    поведенческа прогноза с 20-годишен стаж във ФБР, който казва че
    „постъпките на хората почти винаги разкриват повече неща отколкото
    думите им“.
    Анастас Барбов е истинско богатство за вестника!

  17. Д-р Сотиров има много точен анализ и коментира изключително интересно. Благодарим на Анастас Барбов за интересните интервюта, за гражданската му активност и нестихващ ентусиазъм да ни запознава с интересни личности. Дай Боже повече такива българи като него!

  18. Чудесно интервю!
    Комплексите на типове като Путин и Борисов ги тласкат към перверзни опити за опровергаване на чувството им за малоценност. Това ги прави особено разрушителни, когато имат власт, с която безогледно злоупотребяват, обгрижвайки егото си.

  19. Интересно усещане за компетентност.
    Склонен съм да се доверя на специалиста, но ме притесняват квалификациите. Вероятно има външни видими белези за определянето на хората, които запознатите забелязват и вероятно са основателни, но също така това води и до много лесно лепене на етикети. Едва ли г-н Сотиров е разговарял лично с Путин, Борисов, Гешев, Радев и т.н. и ги е подлагал на обстойна психоанализа.Някак си не успях точно да разбера, като лидери ли ги описва, или като хора с някакви психопатии, или като като хора с чувство за малоценност на лидерски позиции. Принципно описанието е точно,компетентно и научно издържано, но така може да се сложи компетентен етикет на всеки човек. Освен това, все си мисля, че тези хора не взимат съвсем самостоятелни решения. Поне със сигурност имат съветници. Други и началници (за наше съжаление). В същото време трябва да се има предвид геополитиката, която не е лъжица за всяка уста, за да може да се разбере евентуално, поне приблизително, защо се взимат дадени решения. На мен не ми е дадено да знам това, но все пак бих го имал предвид. По-скоро бих се интересувал от това кой всъщност ни управлява? Кои са марионетките? Какви са процесите в България? Защо се случва това? Къде е натирен нашият, български борбен дух? Защо се саботира толкова успешно образованието? И т.н., и т.н. Много въпроси. Също така бих се интересувал от хора, за които каузата е България. Благодаря и на г-н Барбов ,без който това интервю, вероятно не би го имало.

  20. Моите поздрави на г-н Барбов за чудесното интервю. Психологическите характеристики на д-р Сотиров са много точни, в частност при характеристиката на другаря Путин. Още през 2005 г. Отто фон Хабсбургски е казал: „Проблемът на Европа е Русия и властта на Путин (бих добавил – властта на КГБ/ФСБ). Той открито, като и Хитлер заявява своите намерения. Такива хора не си хвърлят думите на вятъра и ако светът не предприеме сериозни крачки да спре такива хора като Путин, неизбежна е катастрофата“. Интервюту много ясно показва, че т.н. „политически елит“ не елит въобще. Не трябва да забравяме, че през 1917 г. в Русия на власт дойдоха лумпените, които не са в състояние по определение да изградят демократична държава. Те наложиха този „лумпениев“ модел на страните от т.н. „соцлагер“, в т.ч и в България – с преследвания на инакомислещите, репресии срещу политическите опоненти, срещу всичко, което се нарича „цивилизован свят“. Как необразовани хора с примитивно мислене ще дадът да се развива науката и образование? На тях им трябва управляеми маси, а не свободни личности. Политическия елит трябва да демонстрира умение да управлява държавата, да поема отговорност за политиката, която води. На нея не и трябват избиратели в истинския смисъл на думата, а им трябват „запалянковци“. Политическите партии в подобни автократични системи са подобни на „футболни отбори“, които играят като любители, а искат да им се плаща като на професионалисти. И техните поддръжници – не съзнателни и интелигентни , а като фанатици, които просто викат „Хайде нашите!“. Политическите лидери в такива страни са с една и съща медицинска диагноза. А за да се промени политическия елит, трябва да се промени и общата и политиеска култура на населението, което поражда подобни елити.

  21. Чудя се защо известни специалисти по психология и психиатрия са приканвани да дават оценки и характеристики предимно на Путин, Борисов и Радев. И тези характеристики са разбира се негативни и сочат към някаква патология. Явно целта е да се даде някаква „научна“ обосновка на тяхното дискредитиране. Защо не кажете нещо за Байдън, Макрон, фон дер Лайен или да речем за Николай Денков, Христо Иванов или Кирил Петков. Ще бъде любопитно.

Вашият коментар

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!