Д-р Бояджиев, приключихте разкопките на ранновизантийска крепост в Родопите между Златоград и Неделино, заедно с проф. Николай Овчаров. Какво разкрихте там? По кое време е изградена и за какво е служила тази крепост?
Разкрихме една ранна Византийска крепост, датирана в края на V – VI век. Ние отидохме с очакване, че ще има и средновековен период на обитаване, защото в нашите регистри тя фигурираше като средновековна крепост в местността Света Неделя. Оказа се, че в тази част където сме проучили, няма разкрито обитаване от средновековието, а самата крепост се датира в края на V – VI век. Тя е една от многото ранновизантийски крепости, построени в Родопите и въобще по целия Балкански полуостров като част от една мащабна строителна програма на ранновизантийската империя, която още от времето на императорите Анастасий I и Юстиниан I, започва укрепване на Балканските провинции. Това се прави във връзка със зачестилите варварски нашествия от север, предимно по това време на славяни и авари. Империята преминава в една отбранителна политика, т.е. мащабно крепостно строителство на територията на целия Балкански полуостров и част от това мащабно строителство е и тази крепост.
Чрез няколко сондажа, ние успяхме общо взето да хванем нейната площ и нейните очертания. Тя е построена на един висок рид с издължена форма, приблизително в посока изток – запад, като огражда цялата му връхна горна част. Успяхме да установим, че крепостта е с дължина около 100 м и ширина около 25 м, т.е. тя е с площ 2 500 кв. м, или 2.5 дка. Разполагайки на някои възлови места по терена няколко сондажа, успяхме да хванем части от всичките стени. Най-мащабните разкрития са на изток, където успяхме да установим наличие на една кула с размери 5 на 4 м правоъгълна, която се издава пред линията на стената на изток, но за съжаление, по терена на целия обект има доста голямо количество съвременно строителство. Първо е построен параклисът „Света Неделя” през 1916 г. Малко по-късно са изградени малки постройки, които са служили за нощувка на миряни, когато се е провеждал съборът лятно време и тези съвременни градежи в голяма степен са засегнали крепостта.
Кулата, която разкрихме е запазена само наполовина, но все пак успяваме с тази половина, която е останала, да възстановим нейната форма и размери. Също така заложихме два сондажа по южната крепостна стена, а по трасето на южната крепостна стена, където успяхме да я засечем на две места, заложихме един голям сондаж. По трасето на северната стена също, а последните дни успяхме да засечем и югозападния ъгъл и част от западната стена на крепостта. Заложихме и един сондаж с размери 5 на 2 м и в приблизителния център на обекта, в равната част пред параклиса, където установихме на място запазен един питос. Това е една голяма делва. Те са ползвани за съхранение на зърнени култури, на вино, на мазнини, като в нашия случай, явно тя е съдържала зехтин, защото на дъното пръстта стои мазна от това, което е попила. Този питос го вдигнахме и ще бъде експониран в сградата на историческия музей в Златоград, на музейната сбирка в града. Това ни е най-интересната находка от разкопките.
Другото интересно нещо е, че самата крепост е удебелявана, т.е. през този ранновизантийски период имаме два етапа на укрепяване. Най-напред е била построена самата крепост с дебелина на стените между 90 см и 1 м, но в един момент това се е сторило недостатъчно на строителите. Тя им е изглеждала по-слаба и уязвима. Може би, разбира се това е хипотеза, но е възможно вече при все по-честите славянски нашествия да е било необходимо допълнително да се укрепи. Затова до вътрешното лице на първата стена е долепено едно удебеляване, т.е. стените вече стават от 1.30 м в източната част до 1.60 м в южната стена. Само по трасето на северната стена не можахме да установим такова удебеляване. Това е още един интересен щрих към историята на крепостта. Само ще допълня, че тук в нашите Родопски крепости, специално в Смолянска област, досега не сме засичали такава практика да се удебеляват стените.
А колко такива крепости в Средните Родопи вече сте проучили и кое е общото между тях?
Проучените крепости, вече са 7- 8, като аз съм участвал в проучванията на 5 от тях (тази е петата). Крепостта Калето край Девин, също така и в местността Кечи кая край Рудозем, има и една край Баните, едно укрепено селище, но в тези, аз лично не съм участвал. Общото между тях е, че по-голяма част са част от тази същата мащабна строителна програма на късната Римска империя по времето на императорите Анастасий I и Юстиниян. Те са с приблизително еднаква датировка, градени са по едно и също време. Другото общо нещо между тях е, че винаги при построяването им е избирано едно стратегическо място – висок връх, труднодостъпен за противника, лесен за отбрана. Разбира се, тук поради характера на терена – високопланински, те са предимно военни крепости и крепости за охрана на пътища. Имаме регистрирани и някои убежища, които са служили за местното население в случай на военна опасност да се крие в тях.
Да се върнем пак към Неделинския район. Тази година ваш екип направи и спасителни разкопки край Неделино, в частен имот, там където бяха открити четири гроба, какви разкрития направихте там?
Да, това е другият обект, който екипът от археолози на регионален исторически музей „Стою Шишков” проучва през тази година. Както и вие споменахте при изкопни работи в частен имот багер, който е копал за построяване на водоем, попаднал на четири гроба, единият от които за съжаление беше унищожен. Просто човекът гребнал с кофата и докато разбере какво става и да реагира, на място бяха останали само краката на покойника. Все пак другите останали три гроба бяха запазени добре. Трябва да отбележим, че реакцията на самите хора е била адекватна, веднага са сигнализирали в Общината и са спрели изкопните работи. Общината от своя страна пък сигнализира нас и полицията, така че бяха предприети незабавни мерки. След това през месец юни проведохме спасително археологическо проучване на този некропол и освен тези четири гроба успяхме да разкрием още три. На този етап не са свършили още тези допълнителни изследвания, но можем да кажем, че от тези гробове три от тях са на деца, дори единият е на новородено, защото беше със съвсем малки размери гробчето с дължина около 50 см. Другите по-големи дечица са на възраст между 6 и 10-години. Два от гробовете на възрастните са на жени, а за този за който вече ви казах, че само част от скелета беше запазен, не можахме да установим със сигурност неговия пол.
При женските погребения и в единия детски гроб намерихме накити, които са поставени като гробни дарове. Това са пръстени и обици, а в детския гроб – една огърлица от стъклени мъниста с бронзово кръстче по средата. Накитите са от добре известни типове от Средновековието, отнасят се към XI – XII век. Пръстените са с врязана украса на плочката пентаграма или птица. Обиците също са с едни характерни висулки за Средновековието.
Това спасително проучване е един първи етап, защото само в източна посока успяхме да разширим изкопът, който беше направил багера. Все пак трябваше веднага да реагираме и да проучим това, което е засегнато най-напред. Възможно е обектът да е по-голям отколкото на този етап ни е известно, но това вече по-късно ще разберем.
Финансирането за тези ваши проучвания и разкопки откъде идва?
Финансирането на археологическото проучване на крепостта в местността Света Неделя е от двете общини – Златоград и Неделино. Тук е мястото специално да им благодаря на кметовете на двете общини. Спасителното проучване на Неделино също беше финансирано от Община Неделино, така че работихме с общински средства.
А по европейски проекти?
По европейски проекти тази година не сме печелили финансиране за археологически проучвания, нито от общия бюджет за разкопки, който е предвиден по бюджета на Република България. Не беше одобрен проектът на музея, който бяхме подали и тази година не сме работили по европейски проекти.
Натъквате ли се на иманярски набези по местата, които проучвате, пък и не само на тях?
Напоследък, като че ли позатихна тази тенденция. Разбира се, получаваме сигнали от полицията, която от време навреме залавя по някой иманяр с находки, но общо взето последните години намаляват. Ние по време на нашите обходи се натъкваме на някакви стари иманярски изкопи, но като цяло може да се каже, че намаляват.
Д-р Бояджиев е истински професионалист!