ИНТЕРВЮ

Актрисата Деси Бакърджиева: Светът на изкуството трябваше спешно да се адаптира към онлайн средата, за да може да оцелее

Деси Бакърджиева е родена в София на 4-ти декември. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2001 г. в последния клас на проф. Енчо Халачев. Играла е на сцените на НТ „Иван Вазов”, театър „Сълза и смях”, Театър „Българска Армия“, Сатиричен театър“ Алеко Константинов, ТР „Сфумато“ и др. Участвала е в много филми и сериали, сред които лентата “Хитмен”, на която продуцент е прочутият Люк Бесон, от българските продукции – Нели Иванова в сериала “Стъклен дом”, Диана от „Фамилията“ с едно от последните и емблематични участия на Стефан Данаилов и доктор Лора Хинова от сериала „Откраднат живот“.

Г-жо Бакърджиева, в рода Ви имате една забележителна жена и актриса, моля разкажете ни нещо за нея. Носи прозвището „Дългата коса“…
През последната година успях да прегледам и прочета доста документи, исторически хроники и материали за пра-пра-баба ми Тодора Бакърджиева (Меразчиева), която наистина е била изключително смела жена, таен агент, куриер в тайната комитетска поща на Левски. Любен Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, Чудомир – „Казанлъшката роза с дългата коса“, а Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ разказва, как е прекарала в полите си сабята на Васил Левски и в косата си кървавото писмо. Още много интересни истории има за нея.
Тодора Бакърджиева е моя пра баба по бащина линия. Бащата (Светослав) на моя дядо (Димитър) e син на Тодорка. Тодора Вълчо Меразчиева е родена на 10 февруари 1849 г. в Казанлък, в дома на заможния търговец на розово масло Вълчо Миразчиев. Заедно с родителите си шестнайсетгодишната Тодорка е принудена да напусне България, да сменят фамилното си име и да се преселят в Букурещ. Баща й купува тухларна фабрика, в която по-късно се укриват хъшовете, за които пише Иван Вазов. Съвсем млада се включва в борбата за свобода на България, като става таен куриер на Централния революционен комитет. Предрешена като кадъна или румънска селянка, тъй като е владеела турски, френски, сръбски и румънски езици перфектно, е преминавала през Дунав в България, за да пренася оръжие, вестници, писма и друга литература. Всичко това тя криела в модните тогава „самарчета”, поставени на кръста под роклята или в извънредно дългите си коси, откъдето носи и името си „Тодора, Дългата коса”. Тодорка прекрачва тогавашните обществени норми и табута, като става актриса и се включва в трупата на Добри Войников. Появява се на сцената с одеждите на княгиня Райна и Десислава. По онова време било „неморално“ да играят жени, особено семейни.

Има ли и други актьори в семейството Ви?
Не, дълги години никой от фамилията не се е занимавал с изкуство.

Театърът е едно от забележителните постижения на световната култура. С какво е полезен той за обществото?
В последно време съзнателно се опитвам да не мисля за безпрецедентната пандемична ситуация, в която се озовахме от март 2020 година. Вече без много емоции и доколкото е възможно с оптимизъм гледам на ситуацията в културата по света и в България. Сама по себе си тя е достатъчно неясна и непредсказуема, че вече свикнахме нейното обговаряне в публичното пространство, лесно да преминава границите на добрия тон и трезвата мисъл, и да катастрофира в конфликти и параноя. Нашето поколение не се беше сблъсквало с криза от такъв мащаб, която да извади целия свят от зоната на комфорт. За подобно нещо никога не бяхме репетирали, така че е разбираемо, защо не играем своите роли блестящо и само в редки случаи налучкваме верния тон. Засега най-смисленото, което можем да направим, е да съхраняваме вниманието си будно и да споделяме опита от преживяното. Всяка сфера на обществения живот прие по свой собствен начин новите правила и се опита да оцелее с възможно най-малките поражения. Светът на изкуството също бе разклатен от последиците от локдауни, забрани за пътуване и социално дистанцирани изложения, концерти и спектакли. Бизнесът с покупки и продажби на изкуство се наложи също да се адаптира, за да ограничи загубите си. Светът на изкуството трябваше спешно да се адаптира към онлайн средата, за да може да оцелее.
Знаете ли, че общуването с изкуството, особено в области, свързани с изяви на сцена, стимулират работата на мозъка и прекрасно го подготвят за занимания с точни науки, развивайки преди всичко необходимата за познанието концентрация. Не случайно „центърът на прекрасното“ се разполага в префронталната кора на мозъка – най-младата в еволюционно отношение негова част, която отговаря и за аналитичното мислене.

Какво е за Вас Демокрацията?
Днес съществуват толкова много различни форми на демокрация, колкото демократични нации има по света. Няма две напълно еднакви системи и никоя система не може да бъде възприета като „модел“. Съществуват президентски и парламентарни демокрации, демокрации, които са федерални или унитарни, демокрации, които използват пропорционалната система на гласуване и други, които използват мажоритарната система, демокрации, които са и монархии и т.н.
Едно нещо, което обединява съвременните системи на демокрация, и което ги отличава от древния модел, е използването на представители на народа. Вместо да участват директно в законотворчеството, модерните демокрации използват избори, за да избират представители, които хората изпращат да управляват от тяхно име. Тази система е известна като представителна демокрация. Може донякъде да се твърди, че е „демократична“, защото до известна степен тя се основава на двата принципа, описани по-горе: равенство за всички (един човек – един глас), и правото на всеки човек на известна лична автономност.

Тренирала сте карате … Включвала ли сте го в употреба при нужда?
Не. Тренирах от 1988 до 1997 г. с прекъсвания заради травмите. Бях в карате клуб „Иккен” в отбора на Димитър и Стефка Ангелови. Те ме научиха да обичам спорта и да възпитавам характера си. Имам черен колан, но днес той е един прекрасен спомен за добра спортна подготовка. Сега не бих се справила с кумитето, както преди. Съмнявам се, че ще се справя да „натупам” някой. Не смятам, че насилието и агресията днес са ми присъщи.

Познато ли Ви е, писмото на Чарли Чаплин, до дъщеря му Жералдин?
Да, когато следвах второто си висше образование го цитирах в една от курсовите си работи. Няма да забравя част от думите му: Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Днес е твоят ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти – в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигат понякога в небесата.

Бихте ли участвали в представление в РДТ „Николай Хайтов”, или в среща с културните дейци и граждани на Смолян?
Да, с удоволствие.

Позната ли Ви е, нашата красива Планина? Тя носи в града си, мощна, зареждаща енергия …
Знам, че Смолян е дом на космическата Валя Балканска и родно място на актрисата Аня Пенчева. Градът е дал на България много спортисти, сред които има олимпийски медалисти, световни и европейски шампиони.
Знам,че Смолян възниква на мястото на изчезналото село Езерово, на 3 км от града, сред Смолянските езера. По време на помохамеданчването, XVII в., жителите му оказват силен отпор, поради което селото е сринато а тези които приемат исляма се заселват надолу в долината. Селището е наречено Пашмаклъ. След Освобождението е прекръстено на Смолян, на славянското племе смолени, населявали местността през средновековието. Според легендата село Райково било основано от побратим на легендарния Момчил юнак, Райко.

Какво е отношението Ви към чалгата, на която са подвластни много млади хора?
Всеки има право да харесва най-различна музика, но …
Понятието „чалга” произлиза от арабски език през турското „çalgı”(свирня, музика). Въз основа на арабския произход на понятието можем да заключим, че чалгата няма славянски или български корени. От друга страна етимологическото значение на думата отправя към популярната развлекателна музика от българското Възраждане, изпълнявана от етнически или смесени инструментални състави наречени „чалгии”. В нашето съвремие понятието се употребява за определяне на жанр в музиката известен още като поп-фолк, етнопоп и др. В някой среди понятието „чалга” се употребява в смисъла на обида, но привържениците на този жанр музика го употребяват като синоним на „поп-фолк” и свидетелство за това е появата на сайтове като chalgatube.com, дискотеки от типа „чалга клуб” и т.н. Чалгата се определя като масово явление и от тези, които се числят към нея и от тези, които я отхвърлят. Но ако кажем, че чалгата е просто масово явление няма да сме напълно коректни. По-точно би било да кажем, че това е явление, което оказва огромно влияние върху живота на българина днес, върху ежедневието му, върху мечтите му и върху цялостния му светоглед. И ако изглежда, че чалга културата има единствено негативни прояви трябва да опровергаем това.Чалгата обединява и сплотява и това е факт, обединява както групи българи, така и всички етноси живеещи в България. Ако не беше така дали чалгата щеше да бъде най-използваното „оръжие” на предизборните концерти. А ако погледнем от икономическа гледна точка – най-ценно е това, което струва най-много, а в България това е чалгата. Мнозинството българи се стреми към това, което чалгата предлага. Дали това е добре или не, ще покаже единствено времето.
Анастас Барбов

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Close