Обичам те до болка, мое родно Неделино, моя мъка, радост и утеха. Ти все така си слънчев, на хубост богат, все към теб ме водят моите пътеки!
Какво е за мен Отечеството? Родното място – какво е? Това е родното ми гнездо, родната ми улица, родното ми училище, първите ми приятели, първите ми учители, първите ми трепети, първите ми опити за летеж в житейските простори. Това са първите майчини милувки, топлото бащино огнище, първият животворен извор, онова единствено и незаменимо духовно съкровище, което аз наричам несъпоставима и несравнима светиня. Това е такова свещенодействие, което назовавам с думи: род, дом, майка, баща, син, дъщеря, корени. Това е мястото, откъдето започва моята България. Кътчето, откъдето винаги съм тръгвала към новото и неизвестното по света, но където винаги с любов и привързаност съм се и връщала!
Носете в сърцето си родното място, родния дом и близките хора, защото няма по-топла стряха от бащината и по-успокоително небе от родното. Думите са малко, с които мога да опиша красотата и обичта си към моя роден край. Винаги ще се гордея, че съм родена в този хубав рай.
Родното ми градче се нарича Неделино и се намира в прекрасната и величествена Родопа планина, могъща, приказно красива, величествена, с приятна атмосфера, история и забележителности. Изгледът е уникален и незабравим, особено през зимата, когато върховете на Родопа са покрити със сняг. Имаш чувството, че можеш да я докоснеш с ръка и в същото време да изпиташ такова страхопочитание пред нейната суровост и великолепие, както казва съвременният писател Антон Дончев: „Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш,та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. “Със затворени очи, в себе си.”
Неделино е тихо и спокойно малко градче, полегнало по поречието на река Неделинска и простряло своите китни спретнати къщурки покрай реката. Центърът на града се състои от малък парк с фонтани и цветни алеи, площад, заведения и обществени сгради. В парка се срещам с приятели, карам с тях ролери, колело, или просто сядаме на някоя пейка, обсъждайки някой любим филм, книга или тема от ежедневието в училището.
През всички сезони на годината при нас е красиво и приятно. Пролетта е зелена и свежа, защото тогава всичко се раззеленява, времето става топло, топло става и в душите на хората.
Пролетта е сезон на любовта, защото е красива и се ражда като красивите пролетни цветя. Тя е сезонът, в който се чувствам безгрижна. През пролетта и лятото е най-оживено. Центърът се изпълва с много деца, майки с колички и възрастни хора.
Лятото, ах, лятото, чакано с нетърпение за игри и забави с меки поляни за весели лудории. Дългите слънчеви дни са последвани от кратки топли нощи. Най-често времето е ясно, а над главите се простира безкрайното синьо небе. Дърветата са пищно облечени в яркозелени одежди. Под тях навсякъде гъсто расте трева, осеяна с пъстри светлини от летни цветя – макове, камбанки, детелина, лайка, невен. А над тях пърхат пеперуди и бръмчат всякакви божии творения.
Есента е най-красива с различни цветове наоколо. Нашарила дървета, треви и поляни. Само есента има такова разнообразие от бои, палитра. Листата променят обичайния си зелен цвят на червено, кафяво, жълто. Лазурното небе привлича своята чистота и облачност. Слънце, сякаш златната топка се търкаля над небето.Тревата се простира до последните топли лъчи на слънцето. Изглежда, че цялата природа се радва на тази красива понякога „златна есен“ преди сурова студена зима.
През зимата всичко е побеляло от бял хрупкав сняг, игличките на боровете проблясват сякаш са облечени в сребро, гледка, спираща дъха ти. Накъдето и да се обърнеш, виждаш само неземна красота, простор и белота. Иска ти се завинаги да вземеш тази гледка със себе си, да я скъташ някъде дълбоко в сърцето си, и когато имаш нужда, да избягаш от ежедневието, от товара на сивия ден, да си спомниш за това райско кътче, за тази зимна приказка. Харесва ми да правя с тялото си фигури на снежни ангели, да правя снежни човеци и да целя приятелите си със снежни топки. През това време съм в коледно настроение. На площада се издига голяма величествена елха, която събира хората на едно място и създава приятни емоции.
Мисля, че тези причини са достатъчни, за да мога да кажа, че Неделино е любимото ми място. Всички трябва да помним родните си места и да ги посещаваме при всяка възможност. Едно толкова малко, но красиво градче, те кара да се чувстваш спокойна и удовлетворена. За него трябва да се знае, да се пише и да се помни. Едва ли някой, посетил моя роден край дори и за час, не е останал очарован от неговите красоти.
Аз знам, че всеки човек обича своя роден край, защото родното място се обича не защото е богато, а защото е свое. Така както аз обичам моя, моята земя, моето райско кътче!
Мелани Хаджиева, гр. Неделино
