Селището е разположено високо, по стръмните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи (на 23 км североизточно от гр. Гоце Делчев и 17 км северно от с. Гърмен) на 1020 м надморска височина.[1] Пощенски код: 2969.[2] Към 15.09.2022 г. в селището адресно регистрираните по постоянен адрес са 49 души.[3] Ковачевица се превръща в национална архитектурна легенда. Условията, при което е построена са – високопланинска среда, мек средиземноморски климат, с планинско влияние, носено по поречието на р. Канина (Кървава), която се врязва в стръмните склонове на землището.[4] Ковачевица е скътана между ридовете и силните ветрища са рядкост. В околността й горите са смесени, а по високото иглолистни.[5]
Българското трудолюбие не подминава селището. Тук се развива масова строителна, земеделска дейност от далечни времена. Ковачевица е царството на орехите. Във всеки дол, който се спуска към реката, са засадени и с времето израсли грамадни дървета. Ждрелото на река Канина е едно от най-живописните места в България. Издигат се високи скали, които са надвиснали над нея. Във водите й има балканска пъстърва. На няколко километра северно от реката има цяла каскада вирове. Най-големият от тях се нарича „Синият вир“. В селото има кръчма, носеща същото име. [6]
В землището на с. Ковачевица има изобилие от питейна вода, както и хубави почви, обширни пасища, благоприятен климат и откъснатост от набезите на османците. Всички тези фактори благоприятстват заселването на бежанци. Постепенно възникват отделни махали, които са образувани на родова основа. Първите такива махали възникнали на днешните местности: Люведар, Старата църква, Долно ливаде, Горно ливаде, Елата, Костадин, както и около чешмата „Циганчица“.[7]
Историческото минало на село Ковачевица е многопластово и неговата дълбочина, която е маркирана от множество ценни археологически находки, може да се търси още от каменно-медната епоха и като предполагаем център на древна цивилизация, минава през античността, обитаван и населяван с различна интензивност през всички исторически епохи, до националното Възраждане, когато достига своя завършен стилов разцвет.[8]
Находките от надгробната могила в местността „Рударя“ са свидетелство за това богато историческо минало. Те са датирани от късния период на желязната епоха, а в местността „Козия камък“ е открито тракийско светилище от I хил. пр. н. е. Северно от с. Ковачевица в местността „Св. Константин“ в открития античен некропол са намерени едни от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III в. пр. н. е. като известните „Бронзов шлем“ и „Бронзова ризница“ тракийски тип. Източно от селото в местността „Старата църква“ са разкрити основите на средновековна църква. Следите от античен път, в близост до селището, който свързва Никополис ад Нестум и Филипопол (Пловдив) го поставя в среда на интензивни културни и търговски връзки в античността.[9]
Още преди появата на днешното село Ковачевица в землището му съществуват недостатъчно проучени на този етап следи от живот в далечното минало. Съществували са поселища, които с течение на времето са изчезнали и всичко е обрасло в гори. Обитатели на областите на изток от р. Струма (Стримон) и долината на р. Места (Нестос) са били тракийски племена – беси и дигери, а в родопската област – дии. Железните и други метални оръдия на труда при траките се появяват към края на IX в. пр. н. е. В с. Ковачевица, в местността Старата църква са намерени от Георги П. Хорозов (Мяшко) металическо копие, шлем и гривна. Тези археологически находки датират от края на IV и началото на III в. пр. н. е. и характеризират тракийското защитно-нападателно въоръжение. За значителна следа от римско време може да се посочи старият римски път, свързващ долината на р. Марица с поречието на р. Места или с древния град от римско време Никополис ад Нестум. И днес той ясно личи в местностите „Кара орман“, „Ямушат кая“ и др. Откритите находки от древни некрополи и монети в землището на селото говорят, че в далечното минало са съществували тракийски поселища. Загадка представлява Беслетският мегалитен паметник.[10]
Започва процесът на заселване на славяните на Балканския п-ов, който според някои хронисти, приключва през втората половина на VI в. Племената от славино-антския клон на южните славяни заемат областите Мизия (днешна Северна България), Тракия и Македония. В Западните Родопи се настанява славянското племе „смоляни“. Към края на I в. от н. е. съпротивата на траките е сломена и земите им стават римски провинции. В продължение на около 15 века землището на с. Ковачевица е покрито с иглолистни и широколистни гори. Този район последователно минава под македонско, римско и византийско владичество.[11]
Относно историческата хронология на възникването и развитието на селището през далечните епохи не съществуват сигурни източници. По-точните сведения са от Средновековието и са свързани с периода на България под османско владичество.
Махалите са съставени от бежанци, които са дошли от близки и по-далечни места. Българи, които не искали да приемат исляма потърсили спасение тук – в Западните Родопи. Една част дошли от с. Горно Дряново, друга от с. Рибново, трета от селата Дебрен, Ореше, Долен, Плетена и Сатовча, а четвърта, образуваща махалата „Костадин“, е съставена от хора, които са принудително изселени от Търново и Търновско. Последните са заселени край река Места още преди падането на Второто българско царство.[12]
Първите заселници на с. Ковачевица, според историческата народна памет, са бежанци от разгроменото от османците Търновско царство (1393 г.) към които се присъединяват преселници и от Костурско. Те се установяват в няколко махали, които са пръснати на големи разстояния. Друга голяма вълна от заселници е свързана с безчинствата на османската власт при помохамеданчването на българското население. След опожаряването на с. Рибново, оцелялото население, се заселва в горната част на днешното селище, около извор, сега голяма чешма, която носи името „Циганчица“. Легендата, която дава името на селището „Ковачевица“, е свързана с жената на един преселник ковач Марко – Гина Ковачевица. След смъртта му тази жена вероятно е била търсена за съвет и помощ от много свои съселяни, така че става нарицателно да се казва: „Отивам при Ковачевица“, когато някой тръгва от долната към горната махала, където е къщата на ковача.[13]
Около XVI в. в селото намират подслон преселници от Дебърско – Западна Македония. Те построяват Ковачевица такава, каквато е запазена и до днес. В селото се обособяват две махали – горната (търновска) и долната (арнаутска). Делението е условно. Стрехите на покривите на ковачевските къщи са изградени така, че да се докосват една друга и човек ако тръгне по покривите от долния край на селото, то може да стигне до другия. Това е един от начините за спасение от власти и разбойници. Друг начин за бягство е подземният тунел, който преминава под къщите и води от долния до горния края на селото. Съществуват хипотези, относно реалното съществуване на тунела, който вече присъства само в преданията.[14]
Село Ковачевиче или Ковачовиче е отбелязано и в османските данъчни регистри от XV – XVI в. Според тях то наброява 13 български, християнски домакинства (хаанета). През Възраждането селището също просъществува. Развива се мащабна стопанска дейност, овцевъдство (достигащо ръст от 20 000 глави), занаятчийство (абаджийство, кираджийско[15] и дюлгерство). Запазените сведения за Тетим-кехая (Стоимен Тетимов), който имал над 5000 овце и собствено пасище в местността „Вищерица“, дават представа за замогването и процъфтяването на селото. В края на XIX в., по данни на Неврокопската Митрополия, населението на с. Ковачевица наброява 1400 души.[16]
През 1791 г. нова миграционна вълна от българи чак от Западна Македония се заселва в с. Ковачевица. Тя обхваща долния западен район на селото. Десетина, петнадесет семейства от Дебърско, Кичевско и Тетовско построяват своите къщи, обособени в т. нар. „Арнаутска махала“, около известната чешма „Арнаутския чучур“. Новите жители на с. Ковачевица са опитни дюлгери (самоуки архитекти и строители). Населено с компактно християнско население селището просъществува през целия период на Османското владичество в България, като здрава крепост на българщината в Югоизточните Родопи.[17]
По време на арнаутските преселения пристигат в село Ковачевица и първите майстори-дюлгери. Строителното усъвършенстване на селището става след тяхното идване, когато започва архитектурното формиране и изграждането на зидовете по имотите като защитно средство против ерозията. През средата на XIX в. започва разгръщане на широко оригинално строителство – създават се къщи, изградени от камък и дърво. Дългите до 15 метра греди, тежките каменни „тикли“ за покривите на къщите и другите необходими материали се мъкнели на ръце или са товарени на самарен добитък. Впоследствие след като строителните нужди в селото са покрити, то майсторите дюлгери, сформирана на групи тръгват на гурбет по други селища.[18]
Ковачевските дюлгери се разделят условно на три групи по своето майсторство и квалификация:
- Към първата се числят известните универсални майстори, групите на които работят комплексно, за да разчитат чертежи и сами да конструират планове по желание на стопаните. Тези майсторски групи извършват всички строителни мероприятия (зидане, направа на дограма, поставяне на дюшемета, измазване и др. т. е. до връчване на ключа). Всичко се извършва по предварителна договореност и определена сума. Това са били творците на КОВАЧЕВСКАТА СТРОИТЕЛНА ШКОЛА. В групите, освен майсторите са включвани и калфи и чираци. Строени са сгради със сложни конструкции и архитектурни елементи, включително и големи обществени сгради със специфично предназначение (училища, казарми, хотели, митници, черкви и др.). Голяма известност имат: Ангел Матев, Борис Георгиев Пинев, Димитър Пачалов, Димитър Шопов, Иван Сидев, Стоян Томов Хорозов, Стоян Гагов, Стоян Дрянков и др.;
- Втората група майстори включват тези, които са се движили с по-малко хора и на по-малко обекти, главно частни къщи – Ангел Н. Копралев, Борис Томов Даскалов, Коста Георгиев Гюзлев, Коста Дрельов, Никола Щътов, Никола Копралев, Стоян Пинев и др.;
- Третата група майстори са тези, които работят най-вече под командата на групов майстор – Ангел Драганов Бангов, Атанас Джаджев, Димитър Кюпов, Стоян Узунов, Михаил Късев, Тодор Речев и др.[19]
Съществува интересно езиково явление в говорната практика на част от населението на Ковачевица – използването на таен говор на дюлгерите, т. нар. мещругански език. Това паралелно общуване започва след пристигането на бежанците от Дебър, Западна Македония. Тайната на изкусния си занаят (да строят приказно красиви и удобни къщи) новодошлите пазят чрез тайния си, непознат за другите, особен говор. Той се явява като „защита“ на майсторлъка им. Владеенето на тайния говор от „мещрата“ (майстора-зидар) му осигурява добро бъдеще. Тайните говори са добре изследвани, а в научната литература подробно характеризирани. Пръв ги забелязва Константин Иречек. Освен дюлгерското съсловие, таен говор имат и други професионални групи – терзии (шивачи), гайтанджии (изработват украса на народни носии), дръндари (занаятчии, разбиващи вълна), фурнаджии, ботушари и др. Н. Арнаудов характеризира тайните говори на дръндарите и терзиите. Най-систематизирани са изследванията на С. Аргиров и Ст. Шишков за тайните дюлгерски говори в Брацигово и в други селища из Родопите. В наше време много стойностно е научното изследване на Йордан Иванов „Гоцеделчевският мещругански говор“.[20]
Тайните говори не са истински „езици“ в точния смисъл на това понятие. Представляват своеобразна смесица от измислени и пригодени думи, които отразяват пряката трудова дейност и бита на онези, които ги използват, и са тясно локализирани само в групата. Тяхна основа е съответното местно наречие. Словесният фонд на мещруганския език, в т. ч. Ковачевския, не е богат, не надхвърля повече от 400-450 думи. Съставът на лексиката на мещруганския говор в преобладаващата му част е от домашни думи, в които звучат чисти и ясни звукове – и гласни, и съгласни: бричайку – „хляб“, джайко – „поп“, въртилашка „воденица“, граснела – „кобила“, таркаляшка – „каруца“, „кола“, шарго – „старец“ и т. н. Съществува и чуждоезиков лексикален фонд (от албански, италиански, еврейски и др. езици).[21]
Църковният комплекс е завършен през 1900 г. Ковачевлии издигат без официално разрешение и висока 12 метра камбанария в църковния двор. В тази четириетажна кула те поставят две големи камбани, отляти от горнобродински майстори като дарение от братя Алексови. Върху източната страна на кулата е монтиран и първият часовник, който не достига до наши дни. Сградите на църквата „Св. Никола“, Килийното училище и Основно училище „Йордже Димитров“, свързани с уникален архитектурен комплекс, както и много от старите селски къщи, притежават статут на Архитектурен паметник на културата, в съответствие със Закона за паметниците на културата и музеите.[22]
В средата на 70-те години на XX в. в Ковачевица попадат хора от киното, които търсят обекти за нови филми. Те са удивени от района. Тук започват да се снимат множество филми. Ковачевица придобива прозвището „Българският Холивуд“.[23] Примери са кинопродукциите: „Мъжки времена“, „Бяла магия“, „Мера според мера“ и др.
Ковачевската строително-архитектурна школа упражнява облагородяващо влияние върху близките селища в региона:
- Село Лещен се намира в склоновете на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 15 км от гр. Гоце Делчев. Уникалните му стари къщи са разположени в многопластова перспектива по стръмните склонове. Те носят всички белези на ковачевския архитектурен стил;
- “Синия вир“ е една от най-атрактивните природни забележителности по поречието на р. Канина;
- Природната забележителност „Козият камък“ е уникално скално образувание с площ от около 300 кв. м в едноименната местност в землището на с. Ковачевица, на 14 км северно от селото. През 1976 г. местността е вписана в държавните регистри като „Природна забележителност“ и е под закрила на закона за опазване;
- Връх Беслет е най-високата точка (1938 м н. в.) на Беслетския рид в Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Заобиколен е от върховете „Малък Беслет“ на югозапад, „Трите хвойни“ на североизток, „Черен камък“ на юг и „Козият камък“ на югоизток;
- Параклисът „Св. Георги“ спада към съвременните архитектурни забележителности в контекста на поддържане на местните строителни традиции. Построен е в красива местност от букови и борови гори, в близост с останките на разрушен през османското владичество манастир;
- Село Долен е висопланинско село (1020 м н. в.), което е разположено върху югозападната част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи, на 26 км от гр. Гоце Делчев. Създадено от заселници, спасяващи се от помохамеданчването през XVI в., то се споменава в турските регистри още в 1671 г. Възрожденският архитектурен разцвет, съхранен и до днес (70-те къщи паметници на културата), го прави през 1977 г. Културен исторически резерват „Долен“;
- Село Рибново се намира на северозапад от р. Канина в подножието на вр. Беликовица. Живописността на пейзажа се очертава от просторни високопланински плата, ливади и тютюневи и картофени ниви.
Историческият архитектурен резерват „Ковачевица“ има огромен принос в културно-историческото битие на България със своята автентичност и уникалност на архитектурния феномен.[24]
Народните песни и хора, поезията, белетристиката и културата процъфтяват в Ковачевица, наред с всичко останало. Най-изявена творческа личност от селището със световна известност е Людмил Стоянов (Георги Стоянов Златарев). Други от селото публикували свои творения са: Георги Стоянов Жерев (8 книги), Ангел Апостолов Пачалов (три стихосбирки) и книгата „Превъртете часовника“, Валери (Стоил) Иванов Копралев и други.[25]
Ковачевица и районът се отличават със своята автентичност и уникалност. Природните характеристики на района, съчетани с трудолюбието на населението създават уникален феномен сред българските селища. Хилядолетната история на тези земи показва, че те имат ключово значение от далечни времена. Ковачевица има огромен принос за развитието на българската култура и архитектура. Тя разкрива връзката ни с нашите предци, посредством съхраненото до днес.
Изготвил: Мария Йорданова Станкева – 12 а клас, ПГТМД Варна;
Научен ръководител: Божидар Тодоров;
Използвана литература
Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, гр. Стамболийски: изд. „СИНГРАД”, 1994.
Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, Пазарджик: изд. „БЕЛЛОПРИНТ”, 2007.
Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005.
Ковачевица – минало в бъдещето: Фондация „Ковачевица – минало в бъдещето“.
Използвани електронни източници
Ковачевица, https://www.ekatte.com, <https://www.ekatte.com/%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD/%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 >, 28.11.2022;
- Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица област БЛАГОЕВГРАД община ГЪРМЕН, https://www.grao.bg/ , 15.09.2022. < https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2022_2.txt >, 28.11.2022.
[1] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, с. 4.
[2] Ковачевица, https://www.ekatte.com . <https://www.ekatte.com/%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4/%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD/%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0 >, 28.11.2022.
[3] Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица област БЛАГОЕВГРАД община ГЪРМЕН, https://www.grao.bg/ , 15.09.2022. < https://www.grao.bg/tna/t41nm-15-09-2022_2.txt >, 28.11.2022.
[4] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, с. 4.
[5] Ковачевица – минало в бъдещето: Фондация „Ковачевица – минало в бъдещето“.
[6] Пак там.
[7] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, гр. Стамболийски: изд. „СИНГРАД”, 1994, с. 16.
[8] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, с. 6.
[9] Пак там, с. 6.
[10] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, Пазарджик: изд. „БЕЛЛОПРИНТ”, 2007, 10-12.
[11] Пак там, 12-13.
[12] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, гр. Стамболийски: изд. „СИНГРАД”, 1994, с. 16.
[13] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, 9-10.
[14] Ковачевица – минало в бъдещето: Фондация „Ковачевица – минало в бъдещето“.
[15] кираджия – човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца.
[16] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, с. 10.
[17] Пак там, с. 10.
[18] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, гр. Стамболийски: изд. „СИНГРАД”, 1994, с. 69.
[19] Пак там, 70-72.
[20] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, Пазарджик: изд. „БЕЛЛОПРИНТ”, 2007, с. 273.
[21] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, Пазарджик: изд. „БЕЛЛОПРИНТ”, 2007, 274-275.
[22] Пак там, с. 44.
[23] Ковачевица – минало в бъдещето: Фондация „Ковачевица – минало в бъдещето“.
[24] Ковачевица – българската магия, с. Ковачевица, общ. Гърмен: ЕТ „МЕЛ-КЮ-Кирил Жуглев”, 2005, 50-57.
[25] Бакалов, Н., Т. Добрев. Ковачевица – из миналото и наследството, гр. Стамболийски: изд. „СИНГРАД”, 1994, с. 265.
