„Роман за птици и хора“ – актуален роман за днешното време
Елена Алекова: „Дали това е книгата, чрез която Емил Енчев, казва своята дума, никой не знае. Но в нея със сигурност всеки ще открие посланието, отправено лично до него.
Писателят Емил Енчев – поет, белетрист и драматург е отдавна познато име в съвременната ни литература. Автор е на повече от тридесет книги със стихове, разкази, пиеси и романи. След романа с остра социална проблематика „Епитафия за небе“ (2020), Емил Енчев поднесе на читателите новата си книга с метафорично заглавие „Роман за птици и хора“ (Изд. „Скала Принт“, София, 2023).
Това е един експресивен и емоционално написан многопластов роман, свързан с актуалната тема за коронавируса. Книгата разкрива реалистично и безкомпромисно негативни страни от живота на днешното ни общество, както и на рухналите морални ценности. Тя е драматичен разказ за нарушената хармония на човека и заобикалящата го природа, за борбата между естественото и противоестественото, между доброто и злото, любовта и омразата, красивото и грозното, живота и смъртта. Една вълнуваща художествена интерпретация на днешното време и интригуващо повествование, пречупено през коронавирусната зараза, нейният застрашителен и страховит отзвук сред обществото и последиците от нея.
Редакторката на „Роман за птици и хора“ – Елена Алекова, споделя в послеслова му: „Дали това е книгата, чрез която Емил Енчев, казва своята дума, никой не знае. Но в нея със сигурност всеки ще открие посланието, отправено лично до него. В пространството между птици и хората, между хората и птиците. Под величествената сянка на Планината, в трибагрието на българщината, в несекващата светлина на човещината“.
Отделните епизоди и фрагменти в романа са тематично свързани в едно композиционно цяло. Сюжетното развитие е динамично и интригуващо, с често променящо се време и място на действие. Книгата е художествено отражение на днешното ни битие, което е преосмислено през погледа на преживяното и изстраданото от героите: „Коронавирусът започна да заразява все повече хора навсякъде. Все си мислех, че светът ще се уплаши и омразата, и войните ще спрат, но уви страхът правеше хората все по-алчни и опасни“ – споделя един от героите – Керлата.
Повествованието се води честно и безпристрастно от един от главните герои – Поетът (писателят). Той обединява, обобщава и свързва сюжетната нишка. Поетът обича птиците, разбира езика им и ги храни със зрънца през студените зимни дни.
Авторът разгръща на страниците на романа съдбата на главните герои: Поетът, леля Гера, Керлата, Калоян, на второстепенните: дядо Зафир, бай Стамат, Амадеуса, Стойна, Станчо и други, както и на алегоричните и олицетворени герои: Врабката, Врабецът и Гълъбицата.
Героите в романа са индивидуализирани и запомнящи се. Те носят свои специфични черти, които определят техния характер и действия. Всеки от тях по своему намира спасение – Калоян, човек с поетична душа, в привързаността си към семейството и рода, Керлата – в любовта си към хората, на които безкористно помага в трудните времена на пандемията, леля Гера – в житейската си философия и практичност, дядо Зафир в доброволната си мисия на пазител на гората и дивите животни.
Писателят ни среща с хора, преминали през различни житейски трудности и преодоляващи страха от коронавируса. Героите преминават през своите изпитания, за да достигнат до своя морален избор – доброто, любовта и човещината, защото те надделяват всяка беда и нещастие.
В романа се оглеждат актуални събития , станали през последните години, чак до сега, както и на незавидното социално положение на обикновения човек от народа.
Писателят Емил Енчев е добър познавач и тънък психолог на човешката душевност. Притежава дарба на разказвач с болезнена чувствителност и усет към неправдите в живота, и моралното падение на обществото: „Тези маски ще свалим, но онези, които прикриват лошотията, ще останат да прикриват завистта, злобата и омразата“.
Романът се отличава с емоционален, синтезиран и лаконичен изказ, изчистен от ненужни описания. Пряката реч подпомага разкриването на характерите и постъпките на героите. Авторът акцентува на психическите и душевни преживявания на героите.
Понякога разказвачът си служи с ирония и сарказъм, на места и с кратки натурални описания, но винаги с болка от неправдите в живота и неизвестното бъдеще.
Кратки, поетични и художествено обагрени са природните картини в романа, които са в унисон с човешките преживявания и случки.
Животът на героите – леля Гера, Керлата, Калоян, тяхната хуманност и доброта се губи в нечовешката злоба и мъст на останалите. Въпреки житейските повратности и неволи героите не загърбват човещината си и готовността за взаимопомощ и саможертва.
Авторът умее да скъсява дистанцията между читателя и персонажите. Така е и в епизода – „ръцете на хляба“. Споменът за предприемчивият и далновиден дядо, за неуморната баба и изпечените от нея дъхави самуни хляб, за нивата на Корията, която ражда едро жито, сякаш оживява пред очите ни.
Под текстовите послания навяват усещането за душевна бедност и безразличие към чуждата мъка и състрадание.
Финалният епизод с дядо Зафир е най-силен и запомнящ се. Неговото послание е хората да правят добро, да се обичат и си прощават, защото не природата, а човекът трябва да се адаптира към нея. Дядо Зафир страда , че „ловците трепят и унищожават животинките“ , а „дървосекачите погубват цели столетни гори… „
Книгата е една вълнуваща изповед за живота по време на връхлетялата ни пандемия от коронавируса и нейното отшумяване.
Чрез съдбата и душевните преживявания на героите „Роман за птици и хора“ поражда у нас не само тревожни размисли, но и плаха надежда за нещо по-добро и човешко, изразено във финала му: „Керлата вече не се страхуваше от коронавирусът, защото ме погледна с влажните си очи и ми каза тихо с пресипнал глас: „А, бе, брат, щом ги има птиците, ще ги има и хората. Нали?“
Писателят Емил Енчев е намерил отговора за себе си, но оставя предизвикателството на читателите сами да открият в застрашените си надежди един по-хубав, праведен свят.
Иван Д. Христов