Advertisement
НА ФОКУСОБЩЕСТВО

Чепеларец изгради транспортен лифт за полярната база на Антарктида

Да прекараш Нова година, и да скачаш за Богоявленския кръст в ледените води на Южния полюс, това е неописуемо, казва чепеларецът

 

Марчо Паунов е на 33 години и е от Чепеларе. Преди дни младият мъж се завърна от най-голямото си предизвикателство в живота – Южния полюс, където изгради транспортен лифт за строителството на нова научна лаборатория към българската полярна база на остров Ливингстън.

С гайдата на Южния полюс

Наситен с огромна емоция, Марчо се прибра в родния град, доволен от добре свършената работа в българската база на Антарктида.

Чепеларецът от години се занимава с въжени линии – както предназначени за туризъм, така и товарни. Още като ученик се записал в клуба по спелеология в Чепеларе и от там тръгнала страстта му по катеренето и всичко, свързано с въжета. Впоследствие това се превръща в негов бизнес.

Въжената линия, изградена от Марчо Паунов

„Всяко начало е трудно. Започнах с изграждането на алпийски тролей, дълъг 165 метра. Направих го близо до Чепеларе и покрай него се разраснаха нещата. Направих още един, после още две атракции и започнах да се занимавам с товарни въжени линии – за превоз на строителни материали”, започна разказът си младият мъж. В България основно работи с ЕВН – на труднодостъпни места, там където не може да стигне никаква друга техника. И така Марчо е открит миналата година от Българската антарктическа асоциация. Търсили са решение на проблем с изграждането на лабораторен блок, намиращ се на скала.

С бившия командир на базата Йордан Йорданов на едно от летищата

„Незнам точно как са стигнали до мен, но ми се обадиха. Предложих им вариант, с който може да се постигне това, което искаха – прекарване на въжена линия, с която да се прекарат строителни материали на трудно достъпно място. Започнахме подготовката още в България, за да може всички неща, предвидени за въжената линия, да бъдат точно подбрани, така че като стигнем там да свършим работа и да не се окаже, че нещо сме забравили или пропуснали. На Антарктида няма магазин или работилница и беше много важно всичко да бъде до най-малкия детайл преценено”, допълва чепеларецът. За него експедицията е била огромно предизвикатество, а проектът на въжената линия направил, след като се запознал детайлно с профила на терена и по разкази на хора, които са били там.

„В Антарктида всяко едно нещо, което правиш, е много по-сложно, отнема много повече време. От една страна заради студа и вятъра, а от друга това, че не можеш да отидеш предварително да огледаш мястото, за да имаш визуална представа за терена. Аз трябваше всичко да проектирам по скици и разкази на хора. Радвам се, че случихме на хубаво време и направих линията за 5 дни”, казва още младият мъж.
Българската група тръгнала за Антарктида на 19 ноември 2021 г. След смяна на няколко полета, пристигнали в Пунта Аренас – най-южната точка на Южна Америка, от където се тръгва за Антарктида. Там прекарали задължителна 10-дневна карантина. След това с военен кораб групата поема за Южния полюс, като се минава през един от най-страшните протоци – Дрейк, който е дълъг около 1 000 километра. „Опасен е, защото там се срещат двата океана – Тихият и Атлантическият. Вълните са огромни и стигат до 15 – 20 метра височина. Корабът изглежда като орехова черупка на фона на целия този океан. Не бях плавал никога в такова бурно море, а всъщност и толкова надалеч не бях стигал – това са над 16 000 километра”, продължи разказът си Марчо.

Перипетиите обаче не свършили с преминаването на Дрейк. Първият кораб, който ги закарал до остров Ливингстън, където е разположена българската база „Св. Климент Охридски“, не успял да ги разтовари, заради много силно вълнение. Върнали се на остров Кинг Джордж и чакали 17 дни за следващ кораб. „Там няма пристанища и корабът не може да стигне до самия бряг. Претоварването на целия материал, който карахме със себе си, става с гумени лодки и така стигахме до брега. С нас носехме 11 тона материали – въжената линия, цимент и още много други инструменти, които бяха нужни за строителството. Оказа се, че не може да бъде разтоварено всичко това”, каза още чепеларецът. И така на 38-мия ден след излитането от София, групата слязла на брега на остров Ливингстън. Времето било подходящо и бързо се заели със строителните дейности.

„За мен беше голямо предизвикателство. Обичам да пътувам, да виждам нови неща. През цялото време бях много положително зареден. Нямах търпение да стигнем. А тези забавяния много ме сриваха, постоянно чаках деня, в който ще стигнем на нашата база“, спомня си перипетиите Марчо. Но на фона на дивото, на Южния полюс проблемите избледнели. „Не бях виждал кит на толкова близко разстояние от мен. Когато минаваме с лодките в залива, където се хранят, можеш да видиш на 15-20 метра от теб животно, което е няколко десетки метра дълго”, добави още той. С интерес разказва и за тюлените и пингвините, които свободно и без страх от хората се разхождали по ледовете и спокойно човек може да ги приближи на метър-два разстояние и да ги снима. „Това са неща, които няма как да видиш другаде, освен на този континент“. Винаги има страхове и притеснения. Случвало ни се е да се качим на лодката и да излезе голяма вълна. Веднъж за малко щеше да ни преобърне. В такива моменти съм се страхувал. Но когато не се правят излишни рискове, няма нищо опасно”, каза 33-годишният мъж и добавя, че не само животните и преживяванията са били страхотни, а и невероятните хора, с които се запознал – хора, които са видели страшно много неща и знаят много. На Антарктида Марчо посрещнал Новата година, а на 6 януари – Йордановден, скачал за Богоявленския кръст в ледените води на Южния полюс. „Искам да изкажа благодарност на цялото ръководство на Националния център за полярни изследвания (НЦПИ) за поканата да участвам в тази експедиция и за гласуваното доверие“, каза още Марчо.

Сега Марчо се връща удовлетворен от свършеното на Южния полюс и в готовност да продължи новите си планове на вече разработеното за туристи място на пътя за Пловдив – ZipLine. Атракционният парк е открит през 2014 г. В началото е имало само една атракция – алпийски тролей. След това младият мъж направил Виа Ферата – метални стъпала с хватки за катерене, последвало и изграждането на една впечатляваща къщичка от глина със сламени бали, както и колело, което се движи по въже с дължина 200 метра, каквото в България не е правено. След това свързал колелото с 400-метров алпийски тролей, на който тялото на човек е в легнало положение, а чувството е – все едно летиш.

Наред с екстремните преживявания 33-годишният Марчо Паунов е музикант. От малък ходи в школата по родопска гайда в родния му град и до днес разпуска с любимите родопски песни.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!