ЛИЦА

Вълшебният свят на доц. д-р Асен Маргаритов

Вълшебен! Дали вече не отвикваме да си служим с такива прилагателни, когато описваме заслужили и знаменити наши съвременници!? Навярно е така, но защо ли? Не се наемам да отговоря, но с огромна радост ги използвам, когато съм напълно убеден, че тези определения много им прилягат. А има и такива, които било от завист или заради нещо друго не ги употребяват. Хубавото е, че всеки може сам да избира, а читателят ще преценява.

Като мен ще да е мислил и оня тридесетгодишен планинец от махала Войкова лъка близо до гръцката граница над град Рудозем, когато в края на месец декември на 1952 година в дълбокия сняг и смразяващ студ е тичал след тръгващия рейс от малкото градче и със сълзи на очи е повтарял: „Той е вълшебник! Той е вълшебник! Спаси от явна смърт съпругата ми и новороденото ни бебе!” Щастливият баща, на когото само преди няколко години е умряла пак при раждане първата му съпруга, сега не може да повярва, че след двадесет и четири часа родилни мъки в неугледната малка селска къщица докторът, който още не е навършил и три месеца след дипломирането си, е стоял сам неотклонно до трудно раждащата млада жена и в най-примитивни условия се е борил и е победил смъртта! Бил е командирован от Златоград в Рудозем, за да провежда имунизация, но животът му сервира неочаквано сложен проблем за израждане на родилка в дома й. При тръгването на д-р Маргаритов от Рудозем щастливият татко е тичал след пълзящия рейс и е тропал по вратата му, като е размахвал петдесетлевова банкнота (твърде много за ония времена), за да изрази безграничната си благодарност към всеотдайния млад доктор!

А случката е станала точно преди шестдесет и пет години с младия лекар Асен Василев Маргаритов от някогашното голямо село Долно Райково, днес квартал на град Смолян. И още тогава той е заслужил това голямо признание – ВЪЛШЕБЕН! Но целият му човешки и професионален път, та до сегашния негов ЗНАМЕНИТ ДЕВЕТДЕСЕТГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ е изпъстрен с такива дела и прилагателното много си му приляга. Дай Боже да го носи още много и много години!

По този повод неговата всеотдайна братовчедка Елена изрече:
– Когато си всеотдаен за другите; Когато обичаш и уважаваш хората; Когато си грижовен към семейство; към съпруга, деца, внуци, роднини и приятели; Когато в професията и към колегите си безупречен и стриктен; Когато си общественик и загрижен за добруването на обществото, такъв човек НЕ ОСТАРЯВА!
А според мен – И НЕ СЕ ЗАБРАВЯ!

Всичко това събрано заедно и допълнено с човещина и голям професионализъм в медицината води до истинското човешко вълшебство, което е сред нас! А то хич не е случайно, защото си има дълбоки родови корени.

Но да започнем подред: Днес, навръх своите деветдесет години, средно висок и съвсем строен, с вглъбен топъл поглед, сякаш обърнат повече към себе си, отколкото към другите, върви все тъй забързано и не позволява на много от младите да го преварят. Дали това не е първият му отличителен родов „недъг”! За да разберем – ще ни е нужно да се върнем няколко века назад, та да зърнем оня Дичо Тодоров Маргаритов, живял през 19-я век в някогашното Станимака и побягнал с двамата си братя в недрата на близката планина. Батковците се заселили в Бачково и Югово, а Дичо вятърът го довял в пъпа на Родопите. Приютил се в Чешитската махала на Долно Райково. Бързо спечелил доверието на тукашните и те го цанили за говедар на селото, като му поверили едно от най-скъпите неща за планинския дом – кравата! Опазването на добитъка е свързано с голямо тичане по цял ден – и то през цялото лято. Инак говедар си е било почетна длъжност за всяко село. И явно е отде иде голямата пъргавина и на сегашните Маргаритовци, в т. ч. и на нашия доктор!

Но новодошлият Дичо си имал изпечен занаят – дюлгерин и дурмаджия. На тоя занаят научил и единственият си син Маргарит. На него се родили син Тодор и дъщеря Муда, която е дал за невеста на знатен чокмански кехая. Тук е друг знаменателен момент за Маргаритовци, когато красивият и оправен Тодор се задомил с не дотам хубавата Чока, но видимо отракана щерка на знаменития поп Нико. И без съмнение събрали се в едно семейство ум и красота. Казано е, че в природата цари равновесие! От тогавашното свързване на акъл и трудолюбие се е пръкнало това толкова работливо, честно, умно и благочестиво Маргаритовско поколение. А благочестието им сякаш е водещо, защото е подплатено с хаджилъка на стария Маргарит и неговото голямо боголюбие. Оттук ще да е дошъл и вътрешният му подтик – да стане инициатор и изпълнител на градежа на първия църковен храм в единствения дотогава манастир в Средните Родопи „Свети Атанас“, намиращ се в местността Варадил, южно от село Райково, по пътя за Чокманово.

Повече от век след построяването на манастира идва новото време, за да се поднови благочестивото дело – да се възстанови и укрепи занемарената през годините манастирска обител. Идеята е на родолюбиви райковци и най-вече на наследници от Маргаритовския род, като много активно се включват Иван Маргаритов и доц. д-р Асен Маргаритов.

Прекрасно е с този факт да започнем разказа за нашия герой като организатор, изпълнител и дарител, защото чрез възстановеното, облагородено и отново задействано духовно огнище ще се топлят, греят, живеят, радват и одухотворяват безчет идващи християнски поколения. Именно заради това е първият ни голям поклон към достойните последователи и наследници на първосъздателя на историческата Света обител – хаджи Маргарит. Да се описват преодолените трудности и спънки не е най-важното, а важен е резултатът – ВЪЗСТАНОВЕНИЯТ МАНАСТИР „СВЕТИ АТАНАС”! С това благородно дело доцент Маргаритов и другите наследници се захващат след като той е вече в пенсионна възраст.

А решението да се отдаде на най-хуманната професия възниква ненадейно още през гимназиалните му години в град Ксанти.

Много от предприемчивите родопчани векове наред са работили и печелили по Северното Беломорие, където са упражнявали всички тогавашни занаяти. Родопските дюлгери, терзии, абаджии, рибари и скотовъдци умело са съчетавали предимствата на близката планина и лазурното море, за да имат щастлив и прогресиращ поминък. И тогавашното голямо Маргаритовско домочадие е било дълги години за пример на трудолюбие и заможност в тези земи. Заради това през 1941 година малкият Асен се записва в българската гимназия в град Ксанти, където имат собствена голяма къща, и се учи отлично три години. В знак на благодарност родителите му го зарадвали с нов, модерен акордеон, станал години по-сетне важен спасителен предмет за цялото им семейство. Но за него – след малко.

Природно надареният и строго възпитаният добродетелен юноша е показвал всестранни интереси и възможности. По-трудното е било за него и родителите му да решат в коя област да се насочи, за да развие своите големи заложби. Тогава, както често пъти бива, съдбата се намесва и не дава възможност за избор. Майката на Асен се разболява много тежко и е на прага на живота и смъртта. „Ако майка ти оздравее, ти ще станеш доктор!” – отсича строго бащата. И чудото се случва, защото той е подготвен за това. След приключване на средното си образование, като пълен отличник в Райковската гимназия, през 1946 година той кандидатства и е приет за студент по медицина в София. След завършването, дали сам е пожелал, или пак съдбата така е решила, но младият лекар се оказва до най-близкия български град на Ксанти – отдалечения Златоград.

И тъй като често споменаваме за пръста на недосегаемата съдба в живота на всеки един от нас, то ето и друг много драматичен момент за семейството на Асен Маргаритов! В деня на получаване на докторската си диплома от затвора освобождават неговия баща. Осъден е по скалъпено дело – с предлог за злоупотреба с ДВА кубически метра дървен материал, на шест години и осем месеца затвор. Но под въпрос е дали в основата не е подкрепата му за земеделците на „Никола Петков”! А годините на следването на Асен са жестоко белязани със следвоенната криза, а и проблемите на цялото им семейство заради злощастния затвор. И отново пръста на съдбата, но вече свързан с наистина вълшебния нов акордеон, закупен през ученическите му години в град Ксанти.

Благодарение на него и голямата сума (90000 тогавашни лева) след като е трябвало да го продадат, следването му е спасено. Та затова някой ще рече, че човек, който не е преминавал в живота и през „иглени уши” – нищо не знае! За щастие доктор Маргаритов е имал и това „удоволствие”!

След петгодишната златоградска закалка, младият лекар се прибира в родното си село и започва работа като хирург, а не след дълго и като уролог в Устовската болница, редом до знаменития френски възпитаник доктор Караджегитов. Съвместната работа със знаменития хирург е много ползотворна, като настъпват години, когато доктор Маргаритов е завеждащ хирургичното отделение. Отдава му се да специализира по избраната от него област, за да стане уролог, а след това и асистент в Катедрата по урология в ИСУЛ в София. След три години вече е редовен асистент във ВМИ Пловдив, където работи до пенсионирането си и получава големи признания както за лекарската хирургическа практика, така и за научно-преподавателската си дейност.

Професионалните постижения на доцент доктор Асен Маргаритов са добре известни и са отразени в редица печатни издания, книги, монографии, научни доклади и редица други. Достатъчен е дори само фактът, че цели 45 години той е неотлъчно край хирургическата маса и е участвувал в хиляди оперативни, спешни и планови дейности, като навсякъде работи с голямо желание и усърдие. Той е пословично известен със своята скромност преди всичко, наред с безупречната си дисциплинираност и принципност. Да се вниква в ежедневния живот на този наш знаменит лекар и човек е истинско удоволствие. Но това най-добре е казано от близките му колеги, един от които е и проф. Б. Бойкинов. „За мен доктор Асен Маргаритов е един от най-светлите и чисти образи в Устовската болница – споделя Бойкинов и продължава: Той дойде от Златоград и веднага пролича една ерудиция, вещина и компетентност. Маргаритов бе не само голям хирург (техник и диагностик), не само модерен хирург – работещ и четящ, но той бе символ на дисциплина, ред и принципност. Искам да споделя за Маргаритов като човек и колега, като професионално и социално ангажиран човек: прям; не говори зад гърба на другите; честен; много обичащ професията си; абсолютно отговорен пред пациентите и изключително изряден и дисциплиниран. Проявява и големи научни интереси, подплатени с реални постижения!”

Заради тези качества на доцент доктор Асен Маргаритов през 1962 година е присъдена награда – Отличник на МНЗ, а още по важното и значимо признание е даденото му Почетно отличие от РК на Българския лекарски съюз през 2003 година за ЛЕКАР НА ГОДИНАТА! През 2009 година идва и напълно заслуженото му отличие от Общинския съвет на град Смолян – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГРАДА!
„И днес той е все така неспокоен; с живи очи; изострена нервна система; педантичен, но загрижен за околните!” – изрича и доктор Т. Узунов.
А ние няма как да не се съгласим, но няма как и да не му се радваме от сърце!
БЪДИ НИ ДЪЛГИ ГОДИНИ НАШИЯ ВЪЛШЕБЕН ДОКТОР!

Петко П. Дечевски

Advertisement
Back to top button
Close