Advertisement
ЛИЦАНОВИНИ

95 години от рождението на свещеник Михаил Михайлов

Свещ. Михаил Михайлов е архиерейски наместник на Смолян от 1989 до 2008 г. Роден е на 21 ноември (Архангеловден) 1923 г. в Долно Райково. И двамата му дядовци по бащина и майчина линия са Никола, но го кръщават на архангел Михаил и на прадядо му Михаил. От ранно детство е възпитан в трудолюбие и в духа на традициите на Българската православна църква (БПЦ).

Отец Михайлов от малък проявява интерес към църквата. Започва да посещава богослуженията в храма, да помага на свещеника в олтара и да бие камбаните. Като гимназист е хорист в църковния хор при храма „Св. Теодор” в Долно Райково.

През 1942 г. завършва Райковската гимназия и през септември на същата година отива в казармата. Служи в Казанлък и във Варна. От „Църковен вестник” научава, че в Пастирско богословския институт ще има изпит за нови кандидати. Взема отпуск, подготвя се и успешно се класира на приемния изпит. През есента на 1943 г. постъпва в Пастирско-богословския институт. Програмата на обучение е по тази на духовните семинарии. Учението му допада. Много му харесва предметът „Омилетика” – наука за църковните проповеди. Изпъква като добър оратор. На 1 юли 1945 г. завършва института.

На 27 ноември 1946 г. се венчава за Златка Балабанова от с. Соколовци. Венчавката става в църквата „Св. Марина”- Пловдив, от протосингела на Пловдивска митрополия – архимандрит Горазд. На 7 януари 1947 г. е ръкоположен за свещеник от Пловдивския митрополит Кирил. Освен знанието, събрано на ученическата скамейка, продължава да събира “като пчела мед от ароматните цветове на великите църковни учители” и се посвещава на идеала да стане добър проповедник. Служи всеки неделен и празничен ден и проповядва повече от 60 години. Следва римското правило: „Думите трогват, примерите движат”.

През 1954 г. на свещениците е разрешено задочно следване в Духовната академия. Жаждата му за повече знания и по-голямо богословско образование го отвежда в Духовната академия: „Бях млад, на 31 г., семейството ни беше с три малки деца: син Димитър, на 6 години и две дъщери, Теодора на 3 г. и Станка на 3-4 месеца. В Духовната академия се приемаха само свещеници, завършили Духовна семинария и Пастирско богословския институт, но завършилите Института трябваше да положат изпит по старогръцки език. През лятото на 1954 г. се подготвих по старогръцки език и се явих на изпит.

След успешно взетия изпит е приет за задочно следване в Софийската духовна академия. Още при идването му като енорийски свещеник в Устово при храма „Св. Богородица” се съставя тригласов дамски хор с диригент попадията – презвитера Златка Михайлова, която завършва два диригентски курса. По решение на Св. Синод на БПЦ през 1964 г. е отличен с офикията “протойерей”. Заедно с отец П. Станчев и други свещеници на 6 декември (Никулден) 1973 г. в църквата „Св. Николай” – Устово, са отличени от Стобийския епископ Варлаам – тогавашен викарен епископ на Пловдиския митрополит, с офикията „свещеноиконом”, а на 26 декември в църквата „Св. Богородица” – Устово, с офикията „ставрофорен свещеноиконом” – отново от митрополит Варлаам в съслужение със Знеполския епископ Дометиан (от с. Хасовица), и свещеници от Смолянско. Умира на 26 август 2016 г.

Държавен архив – Смолян

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button