Даниел Делибашев е сред лицата, които ме карат да се гордея, че съм от Родопите. Не само заради доброто му сърце, чисти помисли и отдаденост на каузата, на която служи безкористно – да помага на бедни деца. А защото за няколко години постигна толкова много, че е трудно човек да повярва, че се е случило. Благодарение на Даниел в Уганда 400 деца ходят на училище, построено от него. Осигурява им не само учители, пособия, но и безплатна храна. 150 деца между 3 и 6 години си имат вече детска градина. А скоро 100 сирачета ще имат свой дом.

Роден е в село Црънча, община Доспат.

Основното образование завършва в Црънча, а средно – в Доспат. Следва финанси в УНСС и банков мениджмънт в Нов български университет. Започва да гради банкова кариера, стига до позиция шеф на отдел в Корпоративна банка. Когато КТБ фалира, остава без работа. И в този момент решава да отвори нова страница в живота си и да осъществи мечтата си – да стане доброволец в Африка. Воден от мисията си да помага, основава фондацията „Усмивка за Африка“

„В момента се готвим за втората учебна година (в Уганда тя започва през февруари – б. а.), миналата година в училището и детската градина имахме между 350 и 370 деца. Като обучението на тези деца е благодарение на българи, които спонсорират тези деца. Всяко дете си има спонсор българин – в България или по света. Защото за хората там Сума от 10-20 лева, които трябва да заплатят, е непосилна. В момента започнахме да набираме средства за втория учебен срок, като 120 лева е таксата за деца за един срок, която покрива разходите за заплата на учители, готвачки, охрана. Децата получават и обяд в училище.“ – разказа Даниел в „Денят започва“ по БНТ миналата седмица.

Изходът от бедността, която там е отчайваща, е да се даде възможност на децата да учат. „Когато не могат да четат и да пишат, дори и да са гении, те остават на нивото, на което е една голяма част от населението в Африка – без достъп до образование, без достъп до работа. Единственото, за което те се борят, е да оцелеят.“ – сподели той.

А картината е доста мрачна.

„Крайна бедност. Децата по два-три дни не са слагали и залък в устата си.

„В България много ме питат този въпрос: „Защо не помагаш тук?“ Помагам, дори наскоро бях в едно училище за деца, лишени от родителски грижи. Виждам нуждите и грижите на децата в България и Африка. Когато едно дете не е яло три дена, за мен приоритет е то. За мен всички деца са равни. Аз ако имам две деца и едното, ако не е яло три дни, а другото днес вместо пица иска пържола, аз на кое първо ще помогна? На това, което е гладно, а не на това, което има претенции. Децата в Африка нямат. Те искат да имат днес покрив, храна и да са здрави.“ За лев на ден едно африканско дете може да получи обяд и вечеря. Все още има държави на Черния континент, където деца умират от глад. И тази мисъл не му дава мира.“

„Хората, които бяха добри, станаха по-добри. Тези, които преди имаха, някакви задръжки да даряват, и не носят чак толкова много доброто в себе си, станаха по-затворени. И повече започнаха да се притесняват за настоящето и за бъдещето си.“ Така вижда Даниел промяната в хората след пандемията от COVID-19.

„Детската градина вече е готова. Имаме около 150 деца в детската градина, между 3 и 6 години. Оборудването е по 1 столче и по една масичка и дъска на стената. Надявам се сега да занеса играчки на малките. През 2020 г. построихме две сгради – едната за момчета, другата за момичета. Но те са на етап груб строеж, нямат още врати, прозорци. Тепърва ще закупуваме легла, матраци.“

„Навсякъде в училищата в Африка, било то в четвъртък или петък, отделят време за молитва, за благодарност. Религиозното образование е доста засилено там. За хората, а и за децата религията, е нещото, на което се уповават. Има и християни, има и мюсюлмани, молят се на Аллах и на Бог. На никой не се пречи, там няма конфликт на религиозна основа.“ – разказа още по БНТ човекът с добро сърце от село Црънча, отдал цялата си любов на децата на Африка. И където вече наричат 40-годишния родопчанин Чичо Дан.