На 4 януари 2026 г., в 83-тата си година, почина Румен Родопски – гласът, който пренесе песните от с. Треве, община Баните, до сцени извън България. Той оставя над 240 записани песни и пет албума, а в САЩ е обявен за почетен гражданин на Сиатъл, където 17 януари е Ден на българския фолклор.
Село, което се стопява в спомените
Румен Родопски е роден през 1943 г. в село Треве (сега Траве), община Баните – място, което днес е дом на едва четиридесет души. През 50-те години на миналия век районът преживява вълна от масово изселване, която отвежда семейството му в карловското село Христо Даново. Още като дете, едва на 10-12 години, той започва да съчинява свои собствени мелодии, докато пасе стадата по планинските поляни. В емоционално интервю за БНР Радио Кърджали през 2019 г. певецът споделя, че никога няма да забрави Родопите, често ги сънува, обича ги и те винаги са му липсвали.
„Родопски извори“ и звукът на фамилията
Професионалният му възход започва през 1967 г., когато заедно със своите братя и сестри създава оркестър „Родопски извори“. Този състав се превръща в негова музикална визитка и чрез него започват активни записи и участия, които популяризират автентичното родопско пеене. Според публикации в изданието marica.bg, неговият репертоар остава неразривно свързан с емблематични песни като „Юначе лудо и младо“, „Мари моме, малка моме“ и „Стано мари“, които и до днес са неизменна част от големите фолклорни събори в страната.
Сиатъл и международното признание
Един от най-забележителните епизоди в биографията на изпълнителя е неговата дейност отвъд океана. Румен Родопски е канен да преподава български фолклор в университета в Сиатъл, САЩ. При неговото заминаване градът го изпраща с тържествен концерт, а по-късно той е обявен за почетен гражданин. Като изключителен жест на уважение към неговия талант и принос, датата 17 януари е обявена официално за ден, посветен на Румен Родопски и българския фолклор в Сиатъл.
Музеят на една песенна съдба
В своя дом в село Христо Даново певецът подрежда специална стая, която нарича „музей на песента“. В нея той десетилетия наред събира стотици записи, фотографии и писма от целия свят. Журналистът от БНР Божидар Чолаков разказва за неговото последно желание – целият този архив, свързан с живота и творчеството му, да бъде дарен на Община Баните. Родопски е искал в родното му място да бъде създаден музеен кът, който да разказва за пътя на неговия глас.
Последно сбогом от родната община
Община Баните през май 2006 г. удостои Румен Родопски със званието „Почетен гражданин“. „Нека да е светъл пътят му към небесната сцена!“ – пише в едно от многобройните съболезнователни послания в социалните мрежи в Баните. Стотиците прощални слова са признание за един достоен живот, посветен на музиката и Родопа планина.
