Дякон Игнатие, Василе,
прости, че те вдигам от гроба,
но твоят народ, обезсилен,
днес тъне от бедност в озлоба
В мечтаната „чиста и свята“
мнозина те веят за знаме.
Кълнат се във теб, но пресмятат
със колко и как да измамят.
А трябва ни твоята честност,
куражът ти, устремът твой, но
не – за да живеем по-лесно,
а да живеем достойно.
Василе, Игнатий, Апостоле,
дали ни гледаш отнякъде?
Днес, в тази Родина опоскана
как, как ще живеем, Дяконе?!
Какво ни докара до тука?
Кой стори живота ни жалък?
Несретници ровят в боклука
от глад, за насъщния залък.
Днес някой си драснал кибрита
в протест срещу глад и разруха,
друг утре отчаян полита
от моста на кан Аспаруха.
Това не е твойта държава –
с народ унизен, несвободен.
И тежкият упрек остава
в загадката твоя: „Народе????“
Филип Марински
Advertisement
Следвайте ни
