Сценариите на Севдалина Панайотова са достъпни за ползване в Държавния архив в Смолян
Документи от личния архив на Севдалина Панайотова бяха дарени на Държавен архив – Смолян от дъщерите ѝ Теодора и Боряна Панайотови и от внучката ѝ Теодора Демерс.
Инж. Милка Матушева, началник на Държавен архив – Смолян, Теодора Панайотова, Теодора Демерс и Боряна Панайотова от ляво надясно
Предадени са нейни сценарии, снимки от представления, статии за метода „Урок спектакъл“ (нейни, на професор Румяна Йовева и на професор Александър Панов), албуми с рисунки на ученици, които хумористично интерпретират спектакъла, в който участват, писма, спомени за нея и други.
Предадените материали в Държавен архив – Смолян биха представлявали интерес за учители по литература, театрали, ръководители на театрални състави, социални антрополози, историци, общественици и др. Сред материалите има и сценарии, забележителни не само със съдържанието си, но и като форма. Например сценарият върху сатирите на Христо Смирненски е съставен от реплики, написани на ръка от самите ученици, залепени върху броеве на вестник „Работническо дело“, и подвързани в папка.
В „Сатирите на Смирненски“ участват Стоян Пепеланов (в средата), Славка Давидова, Славка Владева, Славка Караиванова, Мария Пидакева, Смилко Смилков, Сребрин Николов, Петър Дукенски, Димитър Крокодилов, Валери Даскалов, Тодор Бозуков
Този спектакъл, поставен през 1979 г., силно разтревожва партийното ръководство на град Чепеларе, тъй като сатирите на Смирненски звучат критично и по отношение на социалистическата система. Севдалина Панайотова бива критикувана, привиквана да дава обяснения и заплашвана.
Всъщност Севдалина Панайотова често е критикувана от партията заради постановките си. През 1963-64 г. тя поставя „Уестсайдска история“, абсолютно забранена постановка по онова време поради западната музика и нрави. За съжаление от този забележителен спектакъл-мюзикъл няма нито една снимка, но е останал спомена на Йорданка Кръстанова, участничка в постановките на Севдалина в периода 1961-64 г.:
„Бяхме десети клас, когато Севдалина ни каза: Момчета и момичета ще правим „Уестсайдска история“. Това беше мюзикъл с песни, танци, съвременна американска музика – джаз, суинг, рок. Направихме спектакъла. Стана истинска революция! Във време когато западната музика и танци бяха абсолютно забранени, ние танцувахме рок и то на сцената. Имаше един момент, в който 10 двойки играехме лудешки рок, с прехвърляния, премятания. Спечелихме първо място в Смолян на окръжния преглед на самодейните състави през 1964 г. и отидохме в Пловдив на национално ниво. Играем, играем и като стигнахме до рока – шат…завесата падна. Декласираха ни. Севдалина вика „Край – или ще ме арестуват, или ще ме уволнят“. Не я арестуваха, нито уволниха, но я предупредиха да спре спектакъла. Познайте дали Севдалина се подчини? Не само че не, но направихме и турне.“
Севдалина Панайотова на 30 години
Севдалина Панайотова въвежда в преподаването на литература метода “Урок спектакъл“ – новаторски подход и нейно уникално изобретение. За този ѝ принос към методиката на преподаването на литературата е удостоена с орден “Климент Охридски” и златна значка. Ето какво казва проф. Румяна Йовева от Шуменския университет във връзка с представяне на урок спектакъл по Шекспир:
„На една национална конференция за интерпретация на художествен текст през 70-те години в ШУ “Епископ Константин Преславски” (тогава ВПИ) един доклад взриви най-голямата аудитория, събрала участници и гости на начинанието – изложението на С. Панайотова беше кратко, тя остави да „говори“ част от урок спектакъл. На подиума двама от нейните ученици представиха три различни сценични интерпретации на първия диалог между Хамлет и Офелия – в класически костюми, в съвременни облекла, в трика (последният вариант бе изигран като пантомима). Изживяването бе невероятно, тези, които присъстваха, и до днес помнят великолепното „представление“, споменават го с възхищение и с тъга, може би и с малко завист – не е по силите на всекиго да сътвори такова чудо.“
Учениците, които изиграват вариантите на диалога между Хамлет и Офелия са Стоян Пепеланов – сега актьор в Народния театър, и Теодора Панайотова, дъщеря на Севдалина. Чрез трите версии на диалога се демонстрира вечната актуалност на Шекспир, нагледно се показва, защо Шекспир вече 400 години се играе и как може да вълнува и съвременните млади хора.
Самата Севдалина представя метода „Урок спектакъл“ със следните думи: „Това е урок обобщение на преподавания в училище материал. Съпреживяването на текста на сцената от учениците помага за неговото разбиране. В етапите на реализация на урока спектакъл трябва да се започне от написването на сценария. Сценарият е гръбнакът на урок спектакъла, създаден въз основа на изучаваната литература, но съдържащ елементите на самостоятелно драматургично произведение“. Като демонстрация на метода тя написва сценарии по почти всички изучавани в гимназиалния курс автори – Кирил и Методий, Иван Вазов, Христо Смирненски, Пею Яворов, Никола Вапцаров, Шекспир и др. Целта е учениците, влизайки в ролята на актьори, осветители, сценографи и дори режисьори, да усвоят изучавания материал през емоцията и магията на театъра.
Сред сценариите, предадени в Архива, са шесте, за които самата Севдалина казва, че са предизвикали най-голямо въздействие върху учениците и върху публиката и които са играни през годините от различни випуски. Всеки един от сценариите е придружен със снимки от постановки с цел да се подпомогнат учителите по литература, които биха проявили интерес към тях. Те са събрани и в книгата „Урокът спектакъл. Игрови метод за приобщаване към литературата“, публикувана само месец преди Севдалина Панайотова да ни напусне на 27.09.2014 г. Книгата е издадена от издателството на проф. Александър Панов, който я разпространява сред учители и препоръчва методът „Урок спектакъл“ да бъде използван в часовете по литература.
Първият сценарий е „Малкият принц“, който С. Панайотова поставя многократно. Между изключителните Малки принцове са Тодор Бозуков (бивш кмет на град Чепеларе), Георги Костадинов (бивш заместник-кмет) както и Пламен Каров, един от учениците на Севдалина, който завършва ВИТИЗ ( сега НАТФИЗ). В постановката от 1986 г. текстовете на песните и музиката са дело на Мария Тончева , а Петър Славов отговаря за техниката и осветлението.
На първата снимка е Шинка Димитрова като Лисицата, а на втората Пламен Каров като Малкия принц в постановката от 1986 г. с участието на учениците, родени 1969 – 1970 г.
„Още един път за буквите“ е сценарий по произведения на старобългарската литература за живота и делото на Св. Св. Кирил и Методий, също многократно поставян.
Постановката e от осемдесетте, вторият от дясно наляво е Мариан Бозуков, сега директор на Смолянския театър
„Сънят на Просперо“ е урок спектакъл върху пиесите на Уилям Шекспир: „Пролетна приказка“, „Ромео и Жулиета“, „Отело“, „Макбет“, „Хамлет“, „Дванайсета нощ“.
На първата снимка е Димитър Талев (Отело), току що е убил Дездемона, а на втората са Мариян Бозуков (Малволио) и Шинка Димитрова (Виола и Ариел)
За съжаление няма снимки от спектаклите по сценариите „Мансардата на бляновете – урок спектакъл за символизма“, „Вапцаров вечен и съвременен – урок спектакъл по произведения на Никола Вапцаров“ и „Под Чакороския бук“ по разкази на отец Константин Канев от село Момчиловци, но има от „Градежът“ – спектакъл за изграждането на църквата „Успение Богородично“ в гр. Чепеларе. Тази постановка показва, че за Севдалина няма ограничения. В спектакъла взема участие и отец Димитър.
От ляво надясно: Величка Джуброва, Валентина Калайджиева (диригент на църковния хор), Анастасия Чакърова, Рада Пепеланова, Величка Савова, Мария Генчева. Отпред Костадин Саръколев, Севдалина Панайотова, Красимир Хомков
От ляво надясно: Отец Димитър, Красимир Хомков, Елка Сукарева (Генчева), Величка Джуброва, Мария Мартинова, Костадин Дечевски
В Архива е предаден и сценарият по „Дванайсета нощ“ на Уилям Шекспир, тъй като има значителна разлика между пиесата на Шекспир и варианта на Севдалина. Това е една от постановките, които се радват на голям успех и се играят многократно през 1999 г. Може би едно от най-забележителните представления на „Дванайсета нощ“ е на 30-ти срещу 31-ви декември 1999 г. в ледения салон на читалището в Чепеларе. Печката „Спаска“ едва стопля актьорите на сцената, а публиката умира от студ, но не напуска читалищния салон. За щастие, сред публиката е и известният фотограф Зафер Галибов. Неговите снимки блестящо отразяват постановката, актьорската игра, декорите, мизансцена, които са достойни за всеки професионален театър.
Станислав Стойчев, Катерина Златилова и Красимир Хомков
Митанка Султинова, Красимир Хомков и Димитър Далчев
Костадин Дечевски, Красимир Хомков, Станислав Сливов и Елмира Хаджиева
Освен сценарии, снимки и документи, в Архива бяха предадени и копия на седемте постера от изложбата, посветена на театралната дейност на Севдалина Панайотова през годините, организирана от Община Чепеларе и читалището през 2021 г. В момента тя е част от постоянната изложба на Образцово народно читалище „Родопска искра 1880“ – гр. Чепеларе.
От изложбата, а и от други материали, свързани с дейността на Севдалина Панайотова, се вижда, че тя винаги е била обградена от съмишленици, които творят музиката, помагат в писането на сценариите както и за реализацията на спектаклите, а някои съдействат с идеи или с организационните си способности. От значение е да се каже, че възпитаници на театър „Севдалина Панайотова“ кандидатстват и биват приети във ВИТИЗ (НАТФИЗ), стават водещи актьори в Народния театър, в театър Сфумато, в Пловдивския, Бургаския, Кърджалийския, Смолянския и други държавни театри, а трима от тях в професионалното си развитие достигат до длъжността директор на държавен театър, което говори красноречиво за качествата на школата „Севдалина Панайотова“.
От ляво на Севдалина – Шинка Талева, а от дясно – Яна Димова – две талантливи актриси, играли главни роли в множество постановки на Севдалина Панайотова през 80-те години. По-късно Яна завършва театрално майсторство и става професионална актриса. До тях Васка Дърбоклиева – кмет на Чепеларе по това време и съмишленик в културните инициативи на Севдалина. Зад тях Саша Пепеланова – автор на музиката и на песните на редица постановки и изпълнител на живо в много от тях. До нея проф. Маргарита Тачева, приятелка от детството на Севдалина, и Симеона Джуброва – испициент и организатор на редица спектакли, съавтор на Севдалина Панайотова в „Репетицията“ и „Урокът спектакъл – игрови метод за приобщаване към литературата“.
Инж. Милка Матушева – началник на Държавен архив – Смолян, благодари на семейство Панайотови за предоставените документи и изрази надежда архивът на Севдалина Панайотова да бъде допълван и с други материали, с нейните статии, публикувани в медиите, със спомени за нея, както и с документи от дисидентската ѝ дейност, писма, статии и други.
Теодора и Боряна Панайотови
Севдалина Петрова Байчева,
по мъж Панайотова
(Родена на 12 септември 1934 г., починала на 27 септември 2014 г.)
Севдалина Петрова Байчева е родена на 12 септември 1934 година в Нови пазар в семейство на офицер и учителка. Ранното ѝ детство минава в Шумен и в Нови пазар. По-късно семейството се установяват в София, където тя завършва I-ва девическа гимназия (сега 7-мо училище) и Българска филология в СУ ”Климент Охридски” през 1957 г. По време на студентските си години е в една компания с Константин Павлов (поет), Асен Игнатов (един от значимите съвременни философи), Нела Данчева (поет, журналист, публицист) и други майстори на перото. Близка е и с Петър Пеев и Георги Константинов, задържани през 1953 г., защото подготвят взривяването на паметника на Сталин. Осъдени са на дълги години затвор. Като тяхна приятелка, Севдалина също е белязана като враг на народа и през целия си живот е била разработвана. През 1973 г. е задържана за “противодържавна пропаганда и агитация, разпространение на клеветнически твърдения и литература, засягаща държавния и обществен строй“ (цитатът е от досието ѝ). За тази си дейност тя има обширно досие (над 1000 страници) по оперативните разработки „Терорист“ и „Анархист“. По отношение на тази ѝ дейност в Държавен архив – Смолян е предадена кратка дисидентска биография на С. Панайотова и предстои да бъдат предоставени допълнителни материали.
Севдалина Панайотова е назначена за учителка в Чепеларе през 1959 година, сключва брак с колегата си по математика Панайот Панайотов през 1960 г. и остава в това родопско градче през целия си живот, с изключение на годините от 1968 до 1973, когато семейството е в София. Повече от половин век тя не слиза от обществената сцена на Чепеларе като Учител, театрал и общественик. Издала е книгите „Ихтяровото кафене и други още“ (в съавторство с Никола Михайлов), „Репетицията“ (в съавторство със Симеона Джуброва). Само няколко дни след кончината ѝ се състоя премиерата на „Урокът спектакъл. Игрови метод за приобщаване към литературата ”.
През 1987 г. е тя е удостоена с Първи клас квалификация заради публикации в сп. „Български език и литература“. Като дългогодишен учител по български език и литература тя обогатява методиката на преподаване на учебния материал с въвеждането на урока спектакъл – една симбиоза между училищната катедра и театъра, едно пренасяне на изучавания материал по литература на сцената. За този методически принос е удостоена с орден „Климент Охридски” и със златна значка.
Севдалина Панайотова е и дългогодишен ръководител на драмсъстав, който всяка година в продължения на десетилетия изнася на читалищната сцена тватрални представления. Нейните постановки традиционно се радват на пълни салони и още се помнят забележителните ѝ спектакли като „Дванайсета нощ” на Уилям Шекспир, „20 години по-късно” на Михаил Светлов, „Старчето и стрелата” на Никола Русев, „Саломе” на Оскар Уайлд и много други. На всеки театрален фестивал по художествена самодейност нейните постановки печелят първи награди за режисура и за актьорска игра. Много възпитаници на драмсъстава на Севдалина Панайотова завършват театралната академия и стават водещи актьори в българските театри.
На 24 май 2013 г. Севдалина Панайотова е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Чепеларе” за приноса ѝ за развитието на образованието и културата в града.
На 24 май 2016 г. по решение на Общинския съвет в гр. Чепеларе и със съдействието на Община Чепеларе сцената в читалище „Родопска искра“ е кръстена на нейно име и е поставена плоча.
Чепеларци са признателни на Севдалина Панайотова за приноса ѝ за културата на Чепеларе, за възпитанието у поколения наред на усет към литературата, театъра и изкуството, на проява на гражданска позиция и смелост.
