Вяра и традицииНОВИНИ

Празници от душата на Родопите: Спомени и размисли за Коледа

Приближават най-радостните и веселите празници. Успоредно с тях, възкръсва народната традиция от по-старите времена , когато хората се събираха вкупом за пасталирането на тютюн, люпенето на царевицата  и къщите ехтяха от джумбиш (смях на глас). Домакините поднасяха вкусни зимни ябълки, а ние – децата се заигравахме със сенките, които газената лампа хвърляше по варосаните бели стени…

Днес виждаме колко бързо се промениха времената! Изчезна размяната на топлите фурници (домашно изпечен хляб), мохабетите на печени картофи, домашните родопски мекици, катми, марудници, домашния петмез и мармалад. Обезсмисли се и пълненето на буркани за зимнина. Готовата продукция в магазина ги конкурира все повече и повече.

Успоредно със забързаното време на промяната се промениха и междуличностните отношения – роднински, комшийски, приятелски… Остава споменът – за една тясна уличка, където се чертаеха куцканици, чилик хвърчеше… Бабичките мажеха дървените плетеници с оборска тор, за да не се прескачат и децата се заливаха от смях. Важното беше, че доминираха човешките, родопските отношения. Сега стоим по къщите и мислим за времето, когато хората се почитаха един друг. И възрастните имаха уважението на младите. И сега виждам пред очите си една старица – куцата Щърбовица, чиито синове имаха Мераковски кумове. Минаваше тя покрай къщата ни и никога не пропускаше, след поздрав, да се осведоми за здравето ни: „Какво прави татко ти, Ленче? Мама ти как е? Фимийка торна ли на училище?“ и след всеки отговор реагираше с красивата родопска фраза: „Да, сине, да. Как е калтата Митьо, калтата Петър? Ами кальманите как са?“ И завършваше: Хубаве, сине, здрави да сте. И Господ да ви помага“. След което поемаше своя път към дюкяна – изправена за годините си, спретната с фуста и миндиль (домашно тъкана вълнена престилка). През чело бе прикутлена с мумийка (купена, фино тъкана вълнена кърпа за глава). Вървеше бавно, поклащайки се наляво и надясно с достолепна походка.

Виждам още неуморната къщовница кака Руска Петканова, която не пропускаше ни Коледа (Рождество Христово), ни Великден (Възкресение Христово). Стриктно спазваше обичайната практика. Идваше лично да уважи кумската ни роднина – задяната с пита, клин, яйца, козунаци. С радост я посрещахме и слагахме, от своя страна, в торбичката и – повращница.

В очакване сме на Новата Коледа (по стария календар на 25 дек.) и Нова година вече по Юлианския календар. По къщните прагове ще чуем ли сутрин рано, рано, пожеланието на младите момци за здраве и берекет: „Колкото тежи камъкът, толкова и кесията! Честита Коледа, стопанино!“ През целия този първи ден, коледуваха и децата – поздравявайки с коледна песен своите родители и ближните си. Събираха в торбичките си шушулки (сушени плодове), орехи, ябълки. Търкаха бузките си с белия сняг. А какъв сняг падаше! Скачахме от втория етаж на двора, пред къщата. И отново тичахме по стълбите нагоре, за нов скок в пухкавия сняг.

На „Сурвак“ – тогава 14 януари, Васильовден, наричахме с накитените си сурвачки родители, близки, съседи: „Сурва, здрава весела година! Догодина до амина!“

И днес се коледува и сурвака, макар и с променени обредни практики. Коледари и сурвакари ще срещнем и на обществени места – на площада, пред кметството, в новогодишната празнична програма. Улиците, магазините и различните институции се кипрят с празнична украса, предварително се запалва обществената елха. А срещу 1 януари се обявява Новата година, с новогодишна културна програма и поздравления от обществени лица.

През нашето размирно време в душите ни присъства и съчувствие към бежанците от целия свят. Виждайки грозното лице на войната, се въоръжаваш с вяра, че мирът ще победи.

Защото Бог своя мир ни дава!

доц. Елена Меракова

Advertisement

Вашият коментар

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!