„Силният икономически растеж в няколко от малките области води до лек спад на дела на столицата в брутния вътрешен продукт на страната“ — отбелязват анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в своя най-нов доклад „Регионални профили 2024“. Според тях през изминалите две години българската икономика се връща към относително стабилен растеж след премеждията, причинени от пандемията, а някои от по-малките области успяват да повишат приноса си към националното производство. Въпреки това дисбалансите остават видими и същинското догонване все още е пръв приоритет на редица региони.
Смолян и Кърджали са две области в южната част на страната, споделящи сходни териториални особености (планински релеф, гранични коридори и предимно средна до по-слаба инфраструктура), но развили се по различен начин в последните години. Кои са основните икономически показатели, с които двете области посрещнаха 2024 г.? Какви са тенденциите в доходите, пазара на труда и социалното развитие, и кои са големите предизвикателства пред местната администрация, образователната система и инвестиционния климат? В следващите редове ще разгледаме в детайли данните, предоставени от ИПИ, и ще направим паралел между Смолян и Кърджали във всяка ключова категория: от икономическо развитие и доходи, през здравеопазване и демография, до културен живот и околна среда.
Този анализ има за цел не просто да цитира числата, но и да потърси историята зад тях — да открои съществуващите прилики и разлики, да посочи къде Смолян и Кърджали постигат пробив и кои са общите дефицити в двете съседни области.
Икономическо развитие
Смолян: подем в малък мащаб
Според „Регионални профили 2024“ на Института за пазарна икономика, брутният вътрешен продукт (БВП) в област Смолян продължава да расте и през 2022 г. е 16,4 хил. лева. Макар и в абсолютна стойност да остава сравнително малък на фона на общата картина за страната, динамиката е положителна. Докладът подчертава, че икономиката тук постепенно се отърсва от следите на икономическата несигурност, която донесоха ковид-пандемията и ограниченията в международния туристически поток.
Все пак трябва да отчетем, че общият размер на икономическата активност в Смолян е далеч по-скромен от водещи области като София (столица), Пловдив, Стара Загора или Варна. Но именно малките области имат шанс да демонстрират по-висок относителен растеж от година на година. Положителните сигнали за Смолян идват от бързото възстановяване на местния туризъм (особено зимния туризъм в Пампорово), както и от постепенното разширяване на някои производствени дейности. Въпреки това, посочват от ИПИ, произведената продукция на нает в областта се нарежда сред най-ниските в страната (ок. 69–70 хил. лв. на нает), което подсказва ниска производителност и ограничени мащаби на местния бизнес.
Кърджали: лек ръст на БВП, но в низините на националната класация
Сходна тенденция се отчита и за област Кърджали, която, подобно на Смолян, има сравнително малък икономически профил. И там БВП на човек от населението се вдига значително през 2022 г. (по данни на ИПИ е вече 15,4 хил. лв. на човек), но отново остава далеч от средната стойност за страната (26,0 хил. лв.). Положителният принос идва основно от подобряване на регионалното предприемачество, леки ръстове в потреблението и нови микроинвестиции.
Въпреки растежа, Кърджали остава сред областите с най-слаб общ принос към националната икономика — подобно на Видин и Силистра. Институтът за пазарна икономика отбелязва, че бизнесът в Кърджали е все още неособено активен, а продукцията, реализирана от предприятията на местно ниво, се движи около 69–70 хил. лв. на нает — аналогично ниско ниво като това в Смолян.
Сравнение: И в двете области се отчита известен икономически подем спрямо предходни периоди, но Смолян полека се позиционира като дестинация с утвърден (зимен) туристически бранд и лека индустриална специализация в хранително-вкусовия сектор. Кърджали разчита повече на граничното си положение и на определени промишлени зони, но все още изостава. И в двата региона недостатъчната мащабност на частните инвестиции, ниската производителност и ограниченият вътрешен пазар остават пречка за по-бързо икономическо догонване на средните показатели за България.
Доходи и условия на живот
Смолян: заплатите растат, но безработицата е над средната
В област Смолян заплатите бележат възходящ тренд. Според ИПИ средното брутно възнаграждение в областта през 2024 г. се доближава и на места надхвърля 1700–1800 лв. месечно, което изостава от средното за страната (над 2100–2200 лв.), но все пак показва положителна тенденция. Пенсиите също се увеличават и надхвърлят 750–760 лв., което обаче остава по-ниско от столицата (където средната пенсия е 957 лв.).
Нивото на бедност в Смолян намалява през последната година, отчитат авторите на доклада — това е обнадеждаващ знак, макар и областта все още да бъде доминирана от застаряващо население с ограничена икономическа активност. Наблюдава се леко „раздвижване“ в туризма, сезонната заетост и някои по-дребни производства, което също „повдига“ доходите на част от работещите.
Кърджали: най-ниските пенсии в България
Според анализа на ИПИ област Кърджали продължава да е с най-ниските пенсии в страната — 633 лв. средна месечна пенсия при 784 лв. в национален мащаб през 2023 г. Разликата е осезаема и е следствие от множество факти: по-слаба икономическа активност, значителен дял на хората в предпенсионна възраст, близост до други трудови пазари (включително трудова миграция към Турция), както и по-ниски осигурителни вноски и доходи в миналото.
Средната годишна брутна заплата в Кърджали също нараства бавно — едва с 8% през 2022 г. спрямо националния темп от 13%. Това потвърждава тенденцията за по-слабо увеличение на доходите, а редом с това дялът на населението, живеещо под националната линия на бедност, се покачва до 27,3%. Въпреки сравнително ниския коефициент на Джини (т.е. неравенствата вътре в областта не са толкова изострени), проблемът остава самото ниско равнище на доходите, обхванало голяма маса домакинства.
Сравнение: И за двете области остава в сила изоставане спрямо средния стандарт на живот в България. В Смолян пенсиите и заплатите са малко по-високи в сравнение с Кърджали, но там безработицата също е сериозно предизвикателство. При Кърджали впечатление прави хронично ниският ръст на заплатите и най-ниските пенсии в цялата страна. Бедността в Родопите традиционно е по-дълбока и там доходите често се подсилват от сезонна миграция или изселване към по-големи градове.
Пазар на труда
Смолян: безработицата расте до 10,2%
Резултатите за пазара на труда в област Смолян са противоречиви. Според ИПИ и НСИ, заетостта през 2023 г. се увеличава (достига 74,7%), но същевременно безработицата също върви нагоре и достига 10,2% — доста над средното за страната (5,3%). На пръв поглед това е парадоксално, но е възможно да се обясни с активизиране на икономически неактивни досега хора, което вдига броя на търсещите работа.
Тревожна тенденция е намаляващият дял на населението в трудоспособна възраст — само 56,0% при 58,5% в страната. Логично това се дължи на застаряването и отрицателния механичен прираст (т.нар. изселване). Добрата новина е, че образователният статус на работната сила остава сравнително добър: само 13% от хората на възраст 25–64 г. са с основно и по-ниско образование (при 15% в страната), а 25% имат висше (при 31% в страната).
Кърджали: също 10,2% безработица, но при по-ниска заетост
В Кърджали пазарът на труда изглежда изпитва още по-сериозни затруднения. Коефициентът на заетост през 2023 г. намалява до 70,6% — доста под средния за страната (76,2%). Същевременно безработицата бележи ръст също до 10,2%, точно колкото и в Смолян, но при по-ниска заетост, което е по-тревожен индикатор.
Основният проблем пред пазара на труда в Кърджали е образователната структура: делът на работната сила с висше образование спада до 22% (срещу 25% в Смолян и 31% средно за страната). Още по-обезпокоително е, че 20% имат основно и по-ниско образование, което затруднява привличането на работодатели със средно и високо технологично производство.
Сравнение: И двете области се отличават с двуцифрен процент на безработица — почти двойно по-висок от националното равнище. Кърджали изостава и в заетостта, и в квалификацията на работната сила. При Смолян картината е леко по-благоприятна по отношение на образованието и коефициента на заетост, но безработицата продължава да е проблем. И в двата региона застаряването и ограниченото търсене на труд остават системни предизвикателства.
Инвестиции
Смолян: разходите за ДМА над 3 хил. лв. на човек
След ковид-кризата част от бизнесите в Смолян се активизират: разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) през 2022 г. вече надхвърлят 3,1 хил. лв. на човек. Това е подобрение спрямо предходни години, но остава далеч от лидерите в страната (например София – 8,8 хил. лв. на човек). Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) също отбелязват ръст, достигайки 866 евро на човек — все още ниско ниво, но все пак със стабилна тенденция нагоре.
Смолян е на едно от последните места в страната по производителност на труда, но „плюсът“ е, че делът на приходите от износ остава приличен (около 20%). Тепърва обаче се очаква дали държавни или частни инвестиции ще подобрят инфраструктурата и ще облекчат връзките с вътрешността на страната, за да разширят обхвата на местния бизнес.
Кърджали: под 2 хил. лв. разходи за ДМА на човек, но добър дял на износа
През 2022 г. Кърджали също показва леки положителни сигнали: разходите за ДМА достигат 1,8 хил. лв. на човек, което е по-добре от година по-рано, но все пак поставя областта в дъното на класацията (редом с Видин и Хасково). Нарастват и преки чуждестранни инвестиции — до 3,0 хил. евро на човек, което е дори повече от Смолян (866 евро). Тук може да изиграва роля граничното положение и известен интерес от турски и други чуждестранни инвеститори, особено в отрасли като текстил и по-леки производства.
Интересно е, че делът на износа в нетните приходи от продажби е 38% (спрямо 20% в Смолян и 29% средно в страната). Това показва, че макар общата икономика на Кърджали да не е голяма, тя е сравнително ориентирана към международните пазари. Това е положителен сигнал, но все още не променя цялостното изоставане.
Сравнение: И в двата региона има подем в инвестиционната активност. Смолян харчи за ДМА около 3,1 хил. лв. на човек, а Кърджали — 1,8 хил. лв. При преките чуждестранни инвестиции обаче Кърджали (3 хил. евро/човек) значително изпреварва Смолян (866 евро/човек). Смолян залага повече на вътрешния пазар и на туризма, докато Кърджали демонстрира интересна насоченост към износ и трансгранични логистични връзки.
Инфраструктура
Смолян: без железопътни линии, но с по-качествени пътища
Смолян страда от липса на железопътна свързаност, както и от отсъствие на автомагистрали и първокласни пътища. Планинският релеф и отдалечеността от основните транспортни коридори са водещ проблем: гъстотата на пътната мрежа е под средната за страната, а това оскъпява и забавя превоза на стоки и хора. Добрата новина е, че качеството на съществуващите пътища е относително високо — 58% от пътната настилка е в добро състояние (при 40% средно за България).
Достъпът на домакинствата до интернет намалява леко, но стойностите са близки до средните за страната. Голям проблем в селищната мрежа на Смолян е населените места с обществена канализация: едва 71% от населението имат достъп до канализация (при 75% в страната), а само 45% от канализацията е свързана с пречиствателни станции (при 67% средно).
Кърджали: слаба железопътна мрежа, малък дял автомагистрали
В Кърджали гъстотата на железопътната мрежа е сред най-ниските в страната. Въпреки че има известни жп линии, липсва разгръщане в пълен мащаб; също така автомагистрали и първокласни пътища заемат едва 11% от мрежата (19% в страната). Това затруднява достъпа и забавя икономическото развитие, особено за индустриите, които разчитат на бърза логистика. Делът на пътната настилка в добро състояние е около 35%, по-нисък от този в Смолян.
Както и в Смолян, канализационната мрежа е слабо развита. В Кърджали само 43% от населението е в селища с обществена канализация, спрямо 71% в Смолян и 75% средно в страната. Свързването с пречиствателни станции е едва 38%. Достъпът до интернет също е под средния за България.
Сравнение: И двете области имат сходен проблем: липса на големи транспортни проекти, труден планински релеф и недостатъчно ресурсно обезпечаване за модернизиране на ключови пътни артерии. Смолян обаче стои малко по-добре по показателя „качество на пътната настилка“, докато Кърджали има по-висока гъстота на пътищата, но с по-лошо качество. И в двата случая липсват железопътни връзки, което е сериозен лимитиращ фактор за индустриални инвестиции.
Данъци и такси
Смолян: сравнително ниски нива, особено при търговията на дребно
„Регионални профили 2024“ посочва, че местните данъци в област Смолян се характеризират с по-ниски ставки от средните за страната. Най-видима е разликата при данъка върху търговията на дребно (8,02 лв./кв. м при 13,09 лв./кв. м средно). Данъкът върху превозните средства (1,38 лв./kW) също е по-нисък от средния (1,56 лв./kW), което донякъде облекчава местния бизнес и гражданите. От шестте общини в областта най-ниски са ставките в Борино, а най-високи — в Доспат.
Същевременно при облагането на недвижимите нежилищни имоти на юридически лица ставките са по-високи от средните за страната, макар че разликите не са фрапиращи.
Кърджали: също по-ниски данъци, но с някои изключения
Кърджали традиционно поддържа по-ниски или сравними с националните нива на местно данъчно облагане. При търговия на дребно и нежилищните имоти ставките са по-ниски от средното. Данъците върху прехвърлянето на собственост и върху превозните средства са малко по-високи от средните.
Важно е да отбележим, че общините в Кърджали имат ограничена данъчна основа, което често води до по-ниски собствени приходи и затруднено бюджетно изпълнение. Сходно е и в Смолян, но там степента на покритие на общинските разходи с местни приходи е дори още по-ниска.
Сравнение: И в Смолян, и в Кърджали данъчната тежест не е фактор, който особено да товари бизнеса; напротив, данъците са относително ниски. За съжаление, това не винаги създава конкурентно предимство, тъй като липсват другите условия, които биха задържали или привлекли инвеститори.
Администрация
Смолян: напредък в електронните услуги, но ниска прозрачност
Самооценката на местните администрации в Смолян за напредъка при e-управлението и административните услуги на „едно гише“ се повишава, но остава под средната за страната. Оценката за прозрачността на работата им също е под средното равнище — 63,4% при 69,3% в страната.
Смолян се нарежда сред топ 3 области с най-нисък дял на собствените приходи от общите постъпления в общинските бюджети (16% при 27% в страната). Покритието на общинските разходи с местни приходи е 48% (при 74% в страната) — втората най-ниска стойност след Търговище. Това говори за силна зависимост от централния бюджет и европроекти.
Кърджали: предпоследно място по административно представяне
В Кърджали нещата не стоят много по-добре. По данни на ИПИ, областта заема предпоследно място по изпълнение на различни административни критерии (последен е Видин). Ниските самооценки за електронно правителство и административни услуги показват, че местната администрация все още не е достатъчно отворена и дигитализирана. Прозрачността в общините (67,8%) е малко по-висока от тази в Смолян (63,4%), но пак остава под средния показател за страната (69,3%).
Делът на собствените приходи (18%) е също много нисък, а покритието на общинските разходи с местни приходи е 56% (при 74% в страната). Това потвърждава ограничената финансова независимост на местната власт в Кърджали.
Сравнение: И Смолян, и Кърджали са силно зависими от трансфери от държавния бюджет и средствата по оперативните програми на ЕС. Административният капацитет е под средния за страната, а прозрачността е сравнително ниска. Дигитализацията на услугите в Смолян привидно бележи известен напредък, но като цяло нивата и в двете области са незадоволителни.
Демография
Смолян: една от най-застаряващите области
Смолян се нарежда сред областите с най-застаряващо население — 28,9% от жителите са на 65 и повече години (при 23,8% средно за България). Делът на малките деца (0–4 г.) е най-ниският в страната — едва 2,9%. Съответно коефициентът на естествен прираст е -11,8‰ (при -6,8‰ за страната), а механичният прираст е също с отрицателен знак (-1,6‰) — най-ниският в България.
На практика това означава, че Смолян се „топи“ както от по-висока смъртност, така и от продължаваща емиграция (вътрешна и външна). Тези тенденции застрашават бъдещия потенциал на икономиката и обществения живот в региона.
Кърджали: лидер по механичен прираст, но също със застаряващо население
Колкото и парадоксално да звучи, Кърджали се отличава с най-висок коефициент на механичен прираст в страната, основно заради силния приток на хора през границата с Турция (приблизително +3,5% годишно). Естественият прираст е по-благоприятен от средния за страната (-6,5‰ при -6,8‰ в национален план). Въпреки това местното население също застарява: 26,4% са над 65 г., докато делът на децата до 4 г. е само 4,1%.
Въпреки че притокът на хора по линия на миграцията „пълни“ областта, икономическата ѝ структура не успява да капитализира тези демографски процеси. Много от хората, които се връщат, са в пенсионна възраст, или пък използват Кърджали като временен престой.
Сравнение: Докато Смолян буквално се обезлюдява, Кърджали има положителен механичен прираст. Но застаряването е общ проблем за целия Родопски регион. Спецификата на Кърджали е, че голяма част от „новодошлите“ не са млади специалисти, които остават трайно, а предимно хора, които се пенсионират или пребивават периодично. По този начин Смолян губи трайно население, а Кърджали отчасти „замества“ своите млади емигранти с пенсионери или с краткосрочна миграция.
Образование
Смолян: вторият най-добър успех на матурите и почти пълен обхват в прогимназиален етап
Смолян традиционно се представя блестящо по образователни индикатори. ИПИ подчертава, че областта за поредна година е веднага след столицата по успеваемост на матурата по български език и литература (средна оценка 4,48 при 4,30 за страната). Делът на слабите оценки е едва 4,1% (при 8,7% средно). Нетният коефициент на записване в V–VII клас е 95% — най-високият в България, а делът на второгодниците е изключително нисък (0,3%).
Висок остава обхватът на децата в детските градини (97%). Въпреки тези добри резултати, индексът на съответствие между професионалното образование и профила на икономиката е само 34,8 т. (при 53,1 т. в страната). Това подсказва, че много от възпитаниците на смолянските училища се ориентират към специалности, които не отговарят съвсем на местните нужди.
Кърджали: слаби резултати на матурите и ограничена система за висше
В Кърджали образованието остава ахилесовата пета — нарежда се в дъното на класацията с области като Сливен и Ловеч. Средният успех на националното външно оценяване след VII клас (математика) е 36,8 т. при 42,9 т. средно, а на матурата по БЕЛ е 4,22 при 4,30 в страната. Делът на слабите оценки по матурата стига 14,7%.
Записването в прогимназиален етап е сред най-ниските в страната, въпреки че делът на второгодниците не е много висок. Проблемът е, че висшето образование в областта почти отсъства — едва 3,6 студенти на хиляда души население (при 29,6 средно). Голям процент млади хора избират да напуснат региона за висше обучение и често не се връщат.
Сравнение: Смолян показва едни от най-добрите образователни постижения в страната, докато Кърджали е на противоположния полюс. Очевидно е, че Смолян има добре работещи училища и преподаватели, което се отразява на грамотността и културата на учениците. Кърджали страда от дългосрочен отлив на учащи, липса на достатъчен брой квалифицирани учители, както и по-сериозни социално-икономически проблеми, възпрепятстващи доброто образование.
Здравеопазване
Смолян: практически 100% здравноосигурени и сравнително достатъчно болнични легла
Област Смолян е пример за висок обхват на здравно осигуряване — почти цялото население е обхванато. Средната продължителност на живота е една от най-високите за България, а детската смъртност е по-ниска от средната. Здравната мрежа обаче изпитва трудности с квалифицираните специалисти, макар броят на общопрактикуващите лекари да е достатъчен. Броят на леглата в многопрофилните болници (6,0 на хиляда души) е близък до средната за страната стойност (6,1 на хиляда). Използваемостта на болничните легла обаче е по-ниска — 48% при 56% средно.
Кърджали: хроничен недостиг на лекари и болнични легла
Докато процентът на здравноосигурените хора в Кърджали също е висок, областта изпитва остър недостиг на медицински кадри и болнични бази. Там има най-малък брой общопрактикуващи лекари и специалисти спрямо населението (един личен лекар на 2950 души при 1701 средно в страната). По отношение на болничните легла показателят е 3,8 на хиляда души, което е драстично по-ниско от средното (6,1).
Относителният брой аптеки в Кърджали също е значително под средния. Ако разглеждаме здравната система като критична инфраструктура за качеството на живот, Кърджали изпитва сериозни дефицити, които пряко ограничават достъпа и качеството на медицински грижи.
Сравнение: Смолян е в доста по-добро състояние на здравната система, макар да не е сред лидерите в страната. Кърджали е на другия полюс — от дефицит на болнични легла и специалисти страдат особено по-възрастните пациенти, които иначе в демографски план продължават да нарастват.
Сигурност и правосъдие
Смолян: най-малко регистрирани престъпления в страната
Смолян се откроява като областта с най-нисък брой регистрирани престъпления (5,0 на хиляда души при 11,3 средно в страната). Делът на разкритите престъпления е 63% — над средното (53%). Сред факторите за тези добри показатели са сравнително малкото население, традиционно спокойната обществена среда и добрата координация между полицейските органи.
Натовареността на съдилищата е слаба, което води до много бързо правораздаване. От приключилите наказателни дела 98% са решени в 3-месечен срок (при 91% средно за страната). По сходен начин стоят и административните дела (88% до 3 месеца).
Кърджали: също ниско ниво на престъпност и висока разкриваемост
Кърджали традиционно е в челната тройка области с най-добри показатели за сигурност. През 2023 г. броят на престъпленията леко се покачва, но остава на ниско равнище — 5,7 на хиляда души. Разкриваемостта е 69% — дори по-висока от смолянската. В Кърджали натовареността на Окръжния съд е доста ниска, докато в Административния съд е сравнително висока, но все пак делът на приключилите дела в 3-месечен срок е впечатляващо висок (над 78% при административните и 85% при гражданските).
Това поставя Кърджали като една от най-сигурните области в България, заедно със Смолян. Парадоксално е, че въпреки изоставането в икономическо отношение, и двете области имат чувствително спокойна криминогенна обстановка.
Сравнение: По линия на ред и сигурност Смолян и Кърджали са отличници. Сравнително малкият мащаб на населението и общностните връзки в Родопите допринасят за спокойната среда, а правораздавателната система работи ефективно, вероятно и защото натовареността е по-ниска от тази в големите градове.
Околна среда
Смолян: най-висок дял на горите и най-малко нарушени територии
Смолян води класацията по отношение на опазената природа. 71% от територията е залесена (срещу 33% средно за страната), а нарушените терени са само 0,1%. Нуждата от охлаждане през лятото е най-ниската в България — логично предвид планинския климат. През 2022 г. битовите отпадъци са 355 кг на човек (при 488 кг в страната), като 66% от тях са предадени за третиране и рециклиране (при 76% средно). Въпреки че делът е под средния, има позитивна тенденция на повишаване.
Смолян разполага с доста инсталирани мощности от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на човек — близо три пъти над средното. Планинският релеф, реките и слънчевото греене през лятото благоприятстват малки ВЕЦ-ове и фотоволтаични централи.
Кърджали: също силно залесена област, но ниско ниво на рециклиране
Кърджали се нарежда сред най-залесените райони (54% от територията са гори), отстъпвайки само на Смолян и няколко други планински области. Нарушените територии и тук са 0,1%. Обаче битовите отпадъци, образувани на човек, са най-ниските в страната (246 кг/човек), но процентът, който се предава за третиране или рециклиране, е само 10% — доста под средното 76%.
Също както Смолян, Кърджали има инсталирани ВЕИ мощности над средните равнища, което е важна предпоставка за развитие на зелена енергетика. Ползването на питейна вода е сравнително по-ниско, вероятно заради по-малкото промишлени потребители.
Сравнение: И в двете области Родопите оказват положително въздействие върху екологията — изобилие от гори, чисти водоизточници и сравнително ниски нива на промишлено замърсяване. Смолян обаче постига по-добро ниво на рециклиране (66% срещу 10% в Кърджали). И двете области имат потенциал да развиват екотуризъм и ВЕИ, подпомагани от природните дадености.
Култура
Смолян: слаб културен живот, но силен туризъм
Макар образователните показатели да са отлични, културната активност в Смолян не е особено интензивна. Данните на ИПИ за 2023 г. сочат 169 посещения в кино на хиляда души (684 средно за страната), 177 посещения в театър (349 средно), 470 в музеи (770 средно) и 183 в библиотеки (679 средно).
От друга страна, туристическият сектор в Смолян е много по-развит. Областта има 130 легла за настаняване на хиляда души население, което е четвърто място в България след морските области Бургас, Добрич и Варна. Реализираните нощувки са 8773 на хиляда души — отново сред най-високите стойности, благодарение на зимния курорт Пампорово и селския туризъм в околността.
Кърджали: почти на дъното по културни активности и слаб туристически профил
Кърджали е една от най-пасивните в културно отношение области. Посещенията на музеи са едва 85 на хиляда души при 770 средно, а кината, театрите и библиотеките също са с много ниски показатели — над пет пъти по-ниски от средните.
Туризмът е недостатъчно развит — 19 легла на хиляда души (при 56 в страната). Реализираните нощувки са 855 на хиляда души, което е близо два порядъка под показателите на Смолян. Макар в последните години да има опити за промотиране на язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ като туристически дестинации, ръстът остава незначителен.
Сравнение: Смолян има по-силен туристически бранш и това му позволява да се доближи до топ дестинациите в страната, докато Кърджали остава периферна зона, където културните събития и туристическият сектор не са особено развити. Характерно е, че едно сериозно наследство от исторически и природни забележителности в района на Кърджали не се използва пълноценно за култура и туризъм.
Изводи и обобщение
В края на тази обширна „снимка“ на двете съседни области Смолян и Кърджали, базирана на данните от „Регионални профили 2024“ на Института за пазарна икономика, можем да изведем няколко ключови извода:
- Икономическо развитие: И двете области са в дъното на националната класация по БВП и производителност, макар да отчитат известен ръст през 2022–2023 г. Кърджали сякаш разчита повече на износ (38% дял в нетните приходи), докато Смолян генерира икономически растеж основно около туризма и малките производства.
- Доходи и жизнен стандарт: Смолян и Кърджали остават с по-ниски заплати от средните за страната, а пенсиите в Кърджали са най-ниският показател в цяла България (633 лв.). Бедността е тревожно висока, като в Кърджали над 27% от населението живее под линията на бедност.
- Пазар на труда: Безработицата и в двете области е 10,2%, почти двойно над средното национално ниво. Смолян има малко по-добър образователен профил на работната сила, Кърджали сериозно изостава по този показател.
- Инвестиции: Разходите за ДМА в Смолян (3,1 хил. лв./човек) са по-високи от тези в Кърджали (1,8 хил. лв./човек), но Кърджали има по-сериозен дял чуждестранни инвестиции (3 хил. евро/човек срещу едва 866 евро/човек в Смолян). И двата региона са далеч от най-високите нива в страната, където столицата и водещите индустриални центрове имат многократно по-големи показатели.
- Инфраструктура: Планински релеф, слаби или липсващи жп линии, малък дял автомагистрали, недостатъчна канализационна система. Смолян е малко по-добре по показателя „качествени пътища“, но и двете области изпитват хроничен недостиг на инфраструктурни проекти, които да стимулират икономическия растеж.
- Данъци и такси: И в Смолян, и в Кърджали местните данъци са относително ниски, особено в сравнение с по-големите градове. Това не се оказва достатъчно условие за бърз икономически напредък, защото липсват други ключови фактори (инфраструктура, квалифицирана работна ръка, силна администрация).
- Администрация: И в двете области местната администрация има по-нисък капацитет от средния, сравнително ниска прозрачност и силна зависимост от централни бюджети. Смолян е една от трите области с най-нисък дял собствени приходи (16%), Кърджали също изостава (18%).
- Демография: Смолян е сред най-застаряващите области, с много нисък дял деца (2,9%). Кърджали пък има положителен механичен прираст, но голяма част от „преселниците“ са в напреднала възраст, което временно да забавя обезлюдяването.
- Образование: Смолян е на второ място в страната по резултати от матурите — абсолютно противоречие с общата икономическа картина. Кърджали е в дъното, със слаби резултати и символично присъствие на висше образование.
- Здравеопазване: Смолян се справя по-добре, като има почти пълен здравноосигурителен обхват и достатъчно болнични легла. Кърджали е в остър недостиг на лекари и болнична база, въпреки приличния обхват на осигуряване.
- Сигурност и правосъдие: И двете области са сред лидерите по ниска престъпност и висока разкриваемост. Натовареността на съдилищата е по-ниска, което позволява бързо правораздаване.
- Околна среда: И Смолян, и Кърджали се радват на голям дял гори и ограничени нарушени територии. Смолян има по-добър процент рециклиране и повече инсталирани ВЕИ мощности.
- Култура: Културният живот и в двете области е слабо развит; Смолян е малко по-активен.
Заключение
Голямата картина показва, че Смолян има няколко силни черти спрямо Кърджали:
- По-добро образование (второ място в страната по резултати от матурата);
- По-висока заетост (74,7% срещу 70,6%);
- По-добра здравна система (повече болнични легла, малко по-достъпни лекари);
- Силно развита туристическа индустрия;
В същото време Кърджали се отличава с няколко важни позитиви:
- Най-висок механичен прираст в страната (привлича завръщащи се хора, макар и в пенсионна възраст);
- По-голям дял чуждестранни инвестиции (3 хил. евро на човек);
- По-висок дял на износ в общите приходи на бизнеса (38%);
- Сравнително ниска престъпност (5,7 на хиляда души), с много висока разкриваемост (69%).
Но и при двете области виждаме общи предизвикателства: застаряващо население, липса на основна инфраструктура (жп линии, магистрали), ограничени инвестиции и покачваща се безработица. Ниските доходи и ограничената административна прозрачност също остават бариери.
В заключение може да кажем, че Смолян е на крачка по-напред в някои отношения — образование, туризъм, здравна система, но Кърджали не му отстъпва по сигурност и външна ориентация на бизнеса (включително приличен дял на преки чуждестранни инвестиции и износ). И за двете области отчетливи остават демографските проблеми, безработицата над средната и силното изоставане в инфраструктурен план. Анализът на ИПИ е ясно послание: между развитите и по-слабо развитите региони в България все още има голяма пропаст, а Родопите остават сред най-уязвимите райони.
(Настоящият текст е подготвен на базата на публикувания от Института за пазарна икономика анализ „Регионални профили 2024“ и включените в него данни и заключения. Официалните статистически източници са НСИ, Агенцията по заетостта, НОИ, общински и областни администрации.)
