Свлачището в „Райковски ливади“: Хронология на една криза и битката за нов път до Пампорово
Свлачището в „Райковски ливади“, което прекъсна най-пряката връзка между Смолян и Пампорово, отвори спешна битка за обходен път и върна големия въпрос за свлачищните зони над града. От първото пропадане на 1 май сутринта до следобедните часове, когато земната маса отнесе десетки метри асфалт, затвори път III-8641, натовари обходите през Рожен и Стойките и постави институциите пред тежката задача – овладяване на аварията и търсене на временно трасе.
На 1 май в района на „Райковски ливади“ по пътя Смолян – Пампорово се появиха пукнатини и пропадане на пътното платно. До обяд то изглеждаше като познат проблем, но само за часове целият склон тръгна надолу. В следобеда вече ставаше дума за над 5000 кв. м свлечена земна маса, близо 60 метра от платното напълно липсваха, а засегнатият участък беше около 70 метра. По асфалта в съседство се виждаха пукнатини, земята продължаваше да се движи, а пътят бе буквално отнесен.
Кметът на Смолян Николай Мелемов обяви бедствено положение и свика кризисния щаб. „Това е най-натовареният път в община Смолян“, каза той, като обясни, че така се дава възможност на АПИ да предприеме бързи действия. Движението беше спряно, районът – обезопасен, а автомобилите бяха пренасочени през Пампорово – Стойките – Смолян и през прохода Рожен. Още вечерта МРРБ съобщи, че на следващия ден геолози и проектанти ще направят оглед, за да се прецени възможно ли е временно укрепване и изграждане на временен път.
Картината се превърна във водеща новина за националните медии, а видеото със свличането на гората шокира мнозина. Освен дървета паднаха и електрически стълбове, скъса се и газопроводът в района. След усетения мирис на газ от полицаите на място, областният управител веднага изпрати екип на пожарната, който да спре газоподаването. От този момент кризата вече не беше само пътна.
Тя засегна достъпа до Пампорово, ежедневното пътуване на работещите, туристическия сезон и безопасността на обходите, които поеха движението.
Още в началото областният управител Зарко Маринов постави проблема в по-широк контекст. Пред национални медии той посочи, че районът е известен със свлачищната си активност, а укрепване е правено преди около 20 години. „Много големи са мащабите“, каза Маринов и подчерта, че най-силно ще пострада Смолян, защото се прекъсва най-пряката връзка с Пампорово преди летния туристически сезон. Още на следващия ден Областният кризисен щаб оказа необходимото съдействие на „Си Ен Джи“ и газоподаването в курорта бе възстановено до края на деня.
На 5 май Областният кризисен щаб в разширен състав проведе второ заседание. На него бе поканен и един от най-изявените експерти в страната – доц. д-р Кирил Ангелов, инженер-геолог и хидрогеолог, познат с работата си по укрепването на съседно свлачище в района преди две десетилетия, автор на книгата „Свлачища в Родопите и укрепването им“. Той беше категоричен, че свлачището е „в най-активната си фаза“. Обяснението му беше тревожно: масивът е водонаситен, теренът е стръмен, а между блоковете се просмукват повърхностни води, които могат да активизират нови движения.
„На над хотела има отворени пукнатини“, каза той и предупреди, че без мерки може да се свлече още земна маса. Необходимо е аварийно укрепване на рисковите участъци, преди да се пристъпи към укрепване на целия масив. Той отбеляза и че в Родопите падат около 1000 мм валежи годишно при средно 760 мм за страната, което обяснява защо водата е ключовият фактор в този терен.
На масата вече бяха не само ограничителни мерки, но и конкретни искания към държавата. Маринов съобщи, че е изпратил доклад до министър-председателя Андрей Гюров, който е ангажирал министерства и ведомства за съдействие. Той поиска обезопасяване и укрепване на свлачището, експертна оценка, мерки за безопасност по обходите през Рожен и Превала, проучване на временен обходен път над свлачището и проверка на язовир „Пампорово“ от ДАМТН.
Беше очертан и първият реален вариант за облекчаване на хората – временен обход над самото свлачище. Идеята обаче се оказа твърде проблематична. Трасето минава през частни имоти, в района има и водопровод на ВиК с етернитови тръби, а възможният път би бил еднолентов, вероятно със светофар. „До края на седмицата ще установим собствеността и ще видим дали хората са съгласни“, заяви Маринов пред „Марица“.
Междувременно институциите започнаха да гледат не само към разрушения път, а и към обходите. Областният управител насочи погледа към Стойките, където от 4 години има проблем с паднала подпорна стена. На щаба беше поставена задача до края на седмицата да се започнат укрепителни дейности по стената и да се отстранят локални проблеми по обходните маршрути. Но през следващите дни не последваха действия от страна на АПИ.
На 8 май областният управител съобщи, че при огледите не са установени нови пропадания и теренът е в застой. Но спокойствието беше условно. „Обезпокоителни са прогнозите за очаквани нови дъждове“, предупреди Маринов. Проверени бяха и водоемите около зоната на свлачището заедно с ВиК – Смолян. По думите му не са открити проблеми, а хипотезата за просмукване от водоемите като причина за раздвижването засега е отхвърлена.
В същия период се появи и нов риск – черният селскостопански път над свлачището. След сигнал от ВиК, че по него са преминавали бетоновози, областният управител издаде заповед за забрана на МПС над 3,5 тона. Под пътя минава водопровод с етернитови тръби, а евентуална авария би могла да доведе до ново преовлажняване и да усложни ситуацията над активното свлачище.
На 10 май беше направено заснемане на терена. Високорезолюционно сканиране е обхванало около 850 декара, включително активната свлачищна зона. Анализът показва силно изразена морфологична деформация – ясно обособени зони на откъсване, променен релеф и нарушена дренажна структура. Това поставя под съмнение идеята пътят под свлачището да се използва като обход. Зам.-кметът на Смолян инж. Мариана Цекова обясни, че дронът може да „премахне“ дървесната растителност от изображението и така да покаже повече детайли. „По целия терен има насядания и е мокър“, посочи тя.
До понеделник, 11 май, свлачището изглеждаше по-спокойно, но пътят оставаше затворен. Пред bTV Зарко Маринов заяви: „В момента няма движение на свлачището“. Той уточни, че още от първия ден се правят ежедневни обходи и наблюдение. Движението между Смолян и Пампорово се осъществява по тесен горски и селскостопански път с дължина около километър и половина, а геодезисти, наети от Община Смолян, заснемат трасето, за да се прецени може ли да стане официален обход.
Но големият въпрос – не дали има пътека през гората, а дали тя може да поеме реалния трафик – остава остро висящ. „Въпросът е дали този път ще може да поеме интензивния трафик“, коментира Маринов. По думите му се обсъжда и вариант за временен обход непосредствено над засегнатия участък. Той съобщи, че е разговарял с проектанта и строителя на укрепеното свлачище в съседство, които смятат, че такъв обход е възможен. Ако АПИ и МРРБ одобрят варианта, временният път може да бъде изграден до края на лятото.
В общественото пространство се появиха и опасения, че възстановяването може да отнеме години. Маринов оспори тази перспектива. „Ако Министерството на регионалното развитие и АПИ започнат да действат веднага, в рамките на една година свлачището може да бъде укрепено и пътят възстановен“, заяви той пред bTV. Проверки на язовира и водоема над свлачището показвали добро състояние, но предстои нова инспекция от ДАМТН. Курортът Пампорово, подчерта областният управител, не е изолиран – проблемът е в най-пряката връзка със Смолян, а достъпът по останалите маршрути остава възможен.
Така две седмици след пропадането равносметката е ясна: свлачището е временно по-спокойно, но кризата не е приключила. Пътят между Смолян и Пампорово остава прекъснат, обходите са натоварени, временният маршрут още е въпрос на проучване, а трайното решение зависи от бърза експертна оценка, финансиране и действия на АПИ и МРРБ. В Община Смолян за 14 май от 11.00 часа е насрочено заседание на работна група. В Смолян се очаква и новият регионален министър арх. Иван Шишков. Свлачището в „Райковски ливади“ вече не е просто разрушен участък от пътя. То е изпитание дали държавата и местните институции могат да реагират достатъчно бързо там, където планината не се интересува от административни преписки.
