Регионалната дирекция за социално подпомагане в Смолян предстои да бъде закрита, а управлението на местните социални служби ще премине към Пловдив. Това предвижда проект на постановление на Министерския съвет, публикуван на сайта на социалното министерство на 5 октомври. Предложението идва само три седмици след идеята на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за сливане на екоинспекциите, което включва и преминаването на местната екоинспекция (РИОСВ) в Смолян под управлението на Пловдив.
Проектът за промени в правилата за работа на Агенцията за социално подпомагане предвижда регионалните дирекции в страната да бъдат намалени наполовина – от 28 на 13. В предложената структура Смолян вече не фигурира като седалище на регионална дирекция. Четирите местни дирекции – Смолян, Девин, Златоград и Мадан – запазват сегашния си териториален обхват, но преминават под ръководството на Регионалната дирекция за социално подпомагане в Пловдив.
Мотивите на властта: „Оптимизация“
Министерството обяснява тази промяна с нуждата от „оптимизация“ – по-ефективно разпределение на служителите спрямо тяхната натовареност и намаляване на разходите. Планира се общият брой на служителите в Агенцията за социално подпомагане да бъде намален със 170 души (от 4625 на 4455). Това ще се случи чрез премахване на незаети работни места и пенсиониране на служители, които вече са придобили право на пенсия.
Друг аргумент на държавата е предстоящото въвеждане на нова Национална електронна система за осиновяванията. Според министерството, събирането на всички регистри и данни в обща електронна система ще намали бумащината и административната работа по места.
В края на септември социалният министър Наталия Ефремова заяви пред парламентарната комисия, че част от служителите ще бъдат пренасочени към по-натоварените отдели „Закрила на детето“. Тогава все още се обсъждаше дали регионалните структури да останат 13 или 15 на брой. Публикуваният сега проект показва, че е избран по-драстичният вариант – само 13.
Три министерства, една посока
Проектът следва примера на екоминистерството, което също планира да намали броя на регионалните си инспекции (от 15 на 7). Както „Отзвук“ писа, смолянската екоинспекция също ще премине под управлението на структурата в Пловдив.
От МОСВ уверяват, че работните места и обслужването на гражданите ще се запазят в Смолян. Инспекциите, които губят своята самостоятелност, ще бъдат преименувани на „Дирекции контрол“. Въпреки тези уверения, по данни на самото ведомство, по време на обществените обсъждания хората са изразили сериозни притеснения относно голямото разстояние до новите управленски центрове и риска да се загубят опитни специалисти на местно ниво.
Подобен модел на централизация (събиране на управлението в столицата или големите градове) подготвя и Министерството на здравеопазването. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) ще продължат да работят по места, но вече ще са пряко подчинени териториални звена на министерството. Общи дейности, като счетоводство и правно обслужване, ще бъдат обединени централно. Това запазване на специалистите на място обаче не означава, че институциите запазват досегашната си самостоятелност.
За Смолян гишетата, за Пловдив решенията
Обещанията, че работните места и обслужването на граждани ще се запазят, не отговарят на най-важния въпрос: какво печели Смолян от загубата на своите самостоятелни институции? Приемането на документи на гише е само малка част от работата. Много по-важно е къде се вземат решенията, кой определя приоритетите за развитие и кой носи отговорност, когато има забавени преписки или нерешени проблеми.
За специфичен планински регион като Смолян, преместването на ръководството в друг град поражда сериозни въпроси. Как това ще се отрази на бързината, с която бизнесът получава нужните разрешителни? Ще се влошат ли условията за инвестиции и достъпът на уязвимите хора до социална подкрепа? Министерствата тепърва трябва да доказват как управлението от разстояние ще подобри реално работата на място. Самото съкращаване на регионални ръководители не гарантира по-добро обслужване на хората.
С подготвяните промени правителството на Румен Радев превръща Смолян в областен център от „втора категория“. Областта остава на административната карта засега, но все повече важни решения за нейното бъдеще ще се вземат извън нея. Зад красивата дума „оптимизация“ всъщност се крие отнемане на власт и самостоятелност. За Смолян ще останат само гишетата за прием на документи, а реалното управление се измества към Пловдив и София.
Къде ще спре този курс?
Днес се подготвя прехвърлянето на управлението на екоинспекцията и социалните служби. Ако тази тенденция продължи, дали утре няма да дойде ред и на местната полиция (Областната дирекция на МВР да бъде понижена до районно управление към Пловдив)? Това не е само хипотеза. Такава „оптимизация“ вече е обсъждана в Министерството на вътрешните работи. Тя повдига и сериозния въпрос: докъде са готови да стигнат управляващите с изнасянето на държавните функции извън Смолян?
На този фон областният управител на Смолян Георги Пепеланов дължи на смолянчани ясна позиция: ще защити ли самостоятелността на местните държавни институции? Засега от Областната администрация мълчат оглушително. Ако този процес не бъде спрян сега, все повече структури ще се командват от Пловдив и София. Какво изобщо ще остане за управление и координиране на местно ниво? И няма ли това да доведе до закриване на областта чрез поредната административна „реформа“?
И Смолян ли е „с отпаднала необходимост“?
Зад паравана на думата „оптимизация“ правителството на „Прогресивна България“ прокарва политика на тихо институционално обезличаване на региона. Съсредоточаването на властта в Пловдив и София може да изглежда като повишена ефективност в отчетите на министерствата. Въпреки това, Румен Радев – за когото гласуваха 24 429 души в областта (над 49% от вота) – дължи ясен отговор на въпроса: „Защо доверието на хората в Родопите се отплаща с отнемане на институциите им?“
За смолянчани, които още се колебаят дали да останат в родния си град, тази „оптимизация“ звучи като покана да си тръгнат. Когато държавата изнася управлението, тя казва: бъдещето е другаде. Така правителството на Радев дава още една причина за напускане на най-бързо топящата се област в България през 2025 г. По данни на НСИ населението ѝ намалява с 1,9% – най-големият спад в страната.
Наскоро вицепремиерът Иво Христов обяви, визирайки партиите в опозиция, че са с „отпаднала необходимост“. По подготвяните решения на кабинета изглежда, че за „Прогресивна България“ с „отпаднала необходимост“ е не само опозицията, а и Смолян.
