Предстоящото закриване на РИОСВ-Смолян като самостоятелна инспекция и подготвяното превръщане на РЗИ в териториална дирекция на здравното министерство са само последните прояви на един пагубен процес, продължаващ вече над 15 години. НАП, НСИ, КЗП, Агенцията по вписванията, Бюрото по труда и Държавният архив отдавна бяха подчинени на регионалните центрове в Пловдив. На хартия Смолян остава областен център по закон, но на практика е все по-обезкървен откъм държавни управленски функции.
Новият проект на МОСВ предвижда драстично съкращаване – сегашните 15 регионални инспекции по околната среда и водите се стопяват до седем. Смолян категорично не е сред бъдещите центрове – такива остават единствено Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе и София. Почти паралелно с това Министерството на здравеопазването форсира друга централизация, обричайки РЗИ на закриване и превръщайки ги в обикновени териториални дирекции.
Годините минават, правителствата и министрите се сменят. Оцелява обаче един и същ порочен административен модел: щом заговорим за „оптимизация“, управлението механично се окрупнява в София или в няколко големи регионални центъра, докато по-малките областни градове биват деградирани до обикновени офиси и отдели.
За съжаление, Смолян разполага с горчив опит и прекалено много примери.
Преди повече от десетилетие Териториалната дирекция на НАП-Смолян просто престана да съществува. Нейният обхват беше погълнат от ТД на НАП-Пловдив, заедно с Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора. Днес в града функционира офис, но реалният управленски център се намира в Пловдив. Подобна съдба споходи и Държавния архив в Смолян – някогашна териториална дирекция, днес принизена до обикновен отдел към Регионалната дирекция „Архиви“–Пловдив.
През 2015 г. под ножа попадна и статистиката. НСИ редуцира 28-те териториални бюра до едва шест, а самостоятелното бюро в Смолян бе превърнато в отдел „Статистически изследвания“ към ТСБ–Юг… отново с център Пловдив.
Особено показателна е историята на „Автомобилна администрация“ и ДНСК. При поредната реформа Смолян отново бе вкаран в регионална структура под шапката на Пловдив. Само няколко години по-късно обаче, държавата сама премахна точно това междинно регионално ниво. Мотивът на Министерството на транспорта тогава звучи убийствено актуално днес: регионалните дирекции създават излишно административно звено, което само забавя вземането на решения, а оперативната самостоятелност на областните отдели всъщност подобрява работата по места.
Още по-красноречив е случаят със строителния контрол. След период на експерименти с шест големи регионални дирекции, през 2019 г. ДНСК се завърна към 28-те структури – по една във всеки областен център. Обяснението на Министерството на регионалното развитие тогава бе категорично: това е начинът да се подобри качеството и бързината на административното обслужване, както и реалното взаимодействие с местните институции.
Когато една териториална дирекция бъде понижена в офис, друга в отдел, а трета премине на дистанционно управление от София или Пловдив, държавните служители в Смолян може и да не изчезват физически. Изчезва нещо много по-важно – мястото, на което се вземат реалните решения. А заедно с него си отиват ръководните и висококвалифицирани кадри, губи се експертизата в юридическото, финансовото и административното обслужване. Свиват се възможностите за кариерно развитие и безвъзвратно се губи институционалната тежест на самия областен град.
Този процес работи като катализатор за демографския срив. В края на 2025 г. областта наброява 88 816 жители – със 1 718 души (или 1,9%) по-малко само за една година. Това е най-драстичният процентен спад сред всички области в страната. За сравнение, само преди десет години (2015 г.) населението тук е било 111 601 души – с цели 23 хиляди повече.
Разбира се, държавата не бива да поддържа администрация единствено заради табелата на входа, нито има смисъл да дублира 28 пъти дейности, които обективно се вършат по-добре централизирано. Но при всяко поредно окрупняване чиновниците в София пресмятат единствено колко щата ще спасят в столицата. Те почти никога не се замислят какво губи градът, от който безцеремонно се изтегля управленската функция.
Тъкмо поради тази причина, предстоящото закриване на РИОСВ и РЗИ не е просто поредният етап от една неудачна административна реформа. То поставя на масата фундаменталния въпрос: какво въобще означава Смолян да има статут на областен център, ако една след друга ключовите управленски функции на държавата биват изсмуквани към по-големите градове?
Централизацията на институции като РИОСВ и РЗИ далеч не е само въпрос на чиновническа структура – а на икономическо оцеляване и развитие. Това е въпросът дали бизнесът в Смолян ще продължи да получава по-бързи и компетентни решения на място, или ще бъде принуден да чака благоволението на поредното ниво администрация в Пловдив или София.
И точно тук блесва големият парадокс: Докато правителството на Радев гръмогласно декларира политики за „развитие на регионите“, в същото време тихомълком изнася от тях институциите, през които задължително трябва да преминат инвеститорите.
Малко конкретни факти:
Само през 2024 г. през РИОСВ–Смолян са минали 515 уведомления за инвестиционни предложения, издадени са 21 решения за необходимост от ОВОС и 8 решения за екологична оценка. Говорим за ключови процедури за проекти в минното дело, инфраструктурата, туризма и производството – начинания, без които местната икономика е обречена на застой. Тези документи пряко диктуват скоростта, с която един инвеститор може да извърви пътя от голямото намерение до реално изпълнения проект.
При РЗИ икономическият ефект може да изглежда по-малко очевиден, но в никакъв случай не е маловажен. През 2024 г. РЗИ-Смолян е издала 74 здравни заключения за съгласуване на инвестиционни проекти, 30 за общи и подробни устройствени планове и е вписала цели 273 обекта с обществено предназначение. Това са хиляди дейности, които държат живи строителството, хотелиерството, търговията и услугите в региона.
Когато от един периферен регион се изтръгне органът, който разрешава, съгласува и контролира инвестициите, загубата не се измерва единствено в закрити държавни щатове. Тя се измерва в блокирани инвестиции – същите тези инвестиции, чиято липса заплашва да закотви Смолян трайно на икономическото дъно.
-
-
-
-
