От януари до днес самотно живеещата Рада Калайджиева от село Долно Фатово чака помощ за отнесения от вятър покрив на дома й. Жената потърси „Отзвук“ за съдействие, след като никой не й отговаря ще бъде ли помогната или не.
По време на бедственото положение през януари силен вятър събаря половината от керемидите на покрива на къщата. „Бурята беше огромна. Чуваше се как хвърчат и се чупят керемидите. Беше през нощта. На сутринта видях, че цялата градина беше осеяна с парчета от керемидите. Кметът на Полковник Серафимово Христо Мусорлиев ми даде съвет да се обадя в Общината. Записаха ме, но никой не дойде да види какво е станало. След няколко дни ги потърсих отново, казаха ми да чакам да дойде комисията“, разказа жената. Тя решила да потърси за съдействие майката на кмета Николай Мелемов – Мария, която говорила със сина си, а той я попитал дали Калайджиева има деца. „Защо кметът се интересува дали имам деца. Това е природно бедствие, а аз се нуждая от помощта на Общината. Те трябваше в момента да дойдат да видят какви са щетите“, ядосва се баба Рада. Тя написала молба за подпомагане, която Мусорлиев внесъл от нейно име. „Нямаше за кога да чакам заради дъждовете и лошото време. Добре че беше дъщеря ми да ми помогне. Тя ми изпрати пари и криво ляво направиха покрива“, разказа жената. След станалото тя поискала от Общината да бъде подпомогната с 300 лева, каквато сума взели майсторите, за да ремонтират покрива.
„Аз живея сама, дъщеря ми е във Видин, няма кой да ми помогне. Пенсията ми е 200 лева и половината отива за лекарства“, жалва се жената.
Комисията все пак пристигнала в края на март и направили опис. Впоследствие жената разбрала, че молбата й била препратена до Социално подпомагане, те я одобрили за помощ. От тогава до сега жената само чака, но пари не идвали.
„Жената отговаря на изискванията за подпомагане. Ние сме извършили анкета и преписката е върната на Община Смолян“, отговори шефката на Социално подпомагане София Сиракова. От Община Смолян обаче са категорични, че Рада Калайджиева не може да бъде подпомогната за това, че дома й в Долно Фатово не е единственото й жилище и тя не е единствена собственичка на имота.
„Единствено жилище ми е къщата, кълна се, нямам друго жилище. Във Видин апартамента е на името на бащата на дъщеря ми. Другите съсобственици на имотите са починали. От кого да ида да търся помощ, от умрелите ли. Имах три сестри, които аз ги погребах. За тях има пари, а за нас бедните няма – нас кучета ни яли. Възмутена съм. Това е унижение“, със сълзи на очи нареждаше жената, когато разбра причината да не бъде подпомогната.
