
През 2026 година българската спортна общественост отбелязва една забележителна и вдъхновяваща годишнина – 50 години състезателна дейност на легендарния маратонец и ултрамаратонец Руско Кадиев. Човекът, чието име се превърна в синоним на родопска издръжливост и непоколебим дух, започва своя невероятен път почти случайно на 9 февруари 1976 година в Кърджали. Тогава, като ученик в трети курс на местния механотехникум, той за първи път прекрачва прага на стрелковия клуб по покана на своя съученик Димитър Бойчев. Без да подозира, че този ден ще промени съдбата му, младият Руско облича предоставения му спортен екип и се впуска в първата си тренировка под ръководството на Георги Райчев.
Магията на първото бягане
Първите крачки са направени в парк „Простор“, където треньорът изпраща новите момчета да пробягат няколко обиколки. За Руско това не е просто физическо натоварване, а съдбовна среща:
„На мен лично много ми допадна бягането, просто ми хареса, нещо ме грабна с магическа сила, казах на другите момчета, продължавам още една обиколка и чудото стана“.
Тази „магия“ го отвежда до първото му състезание по Летен отбранителен трибой на 15 май 1976 година, където той веднага завоюва първото място, изпреварвайки всички свои съученици. Месец по-късно става и окръжен първенец, което му дава мощен заряд да превърне бягането в свое ежедневие. Скоро той започва да тренира самостоятелно, формирайки свои трасета край язовир „Кадънче“, усещайки, че дългите разстояния и издръжливостта са неговата истинска стихия.
Студентските години и първият класически маратон
През 1981-1982 година, вече като студент в София, Руско Кадиев не спира да търси нови предизвикателства. Докато е във ваканция в Смолян, той посещава местното спортно дружество „Родопа“, където се запознава с треньора Андон Андонов. Под негово ръководство, на 25 септември 1982 година в курорта „Златни пясъци“, Кадиев завършва първия си класически маратон (42,195 км) с време 3 часа и 5 минути. Това е началото на една нова ера – до днес той има зад гърба си 34 завършени класически маратона, като най-доброто му лично постижение е 2 часа, 25 минути и 21 секунди, постигнато през 1989 г. в град Станке Димитров (днес Дупница).

Легендата на Витоша: „Арендаторът“ на планината
Една от най-ярките страници в биографията на Кадиев е свързана с „Обиколката на Витоша – 100 км“. Неговото първо участие през 1983 година е изпълнено с драматизъм – губи се два пъти в тъмнината, преследва водачите и в крайна сметка финишира втори след Стефан Орлов, буквално спирайки за вода в обществена тоалетна на метри пред финала. Това преживяване обаче само калява волята му. В периода от 1989 до 1994 година Руско Кадиев постига немислимото – шест поредни победи на Витоша, поставяйки рекорди на трасето, които остават в историята. Колегите му в училище често се шегували:
„Няма да те мислим – ти „Витоша“ си я взел под аренда“.
За своите общо 17 участия той е записал 6 първи, 3 втори и едно трето място, превръщайки се в най-емблематичния състезател на това изпитание.
Върхът на Олимп: Спартатлонът през 1992 г.
Най-великото постижение в кариерата на Кадиев безспорно е триумфът в Спартатлона – едно от най-тежките едноетапни бягания в света с дължина 245,3 км от Атина до Спарта. След отказване при първия си опит през 1991 г. поради мазоли и недостатъчна подготовка, той се завръща през 1992 г. по-решен от всякога.
„Ако има „Олимп“ това е моят!“ – спомня си той за деня на старта, 25 септември 1992 година.
На 110-ия километър, след като вижда името си под номер 1 в текущия протокол на един от подкрепителните пунктове, Руско осъзнава, че води бягането. Въпреки изтощителното изкачване на планината Монтаин (над 1000 м надморска височина) в пълна тъмнина и по каменисти пътеки, той не изпуска лидерството. При влизането в Спарта на разсъмване, ескортиран от младежи с маслинови клонки, той финишира пред величествената статуя на цар Леонид. Времето му – 24 часа, 8 минути и 13 секунди – му носи първото място и вечна слава. Награждаването е изключително емоционално, а българският посланик Богдан Богданов лично влиза в ролята на негов преводач за международните медии.

Приключения и нови хоризонти в Родопите
Спортният път на Руско Кадиев е изпълнен и с любопитни, почти анекдотични ситуации. През 1984 г., по време на пробега от хижа „Пашелийца“ до село Орехово, той обърква посоката и вместо към Персенк, тръгва към връх Перелик. След като осъзнава грешката си, той „яростно препуска“ обратно, застига водачите и в крайна сметка печели състезанието.
През последните години Руско е активно включен в популяризирането на планинските ултрамаратони в родните Родопи. Той бе рекламно лице на първото издание на „Персенк Ултра“ през 2013 г. (120 км), а по-късно участва и в „Чепеларски търкала“ и „К3 Ултра“ в Златоград. Дори на възраст над 60 години, той продължава да печели призови места в групата на ветераните, доказвайки, че за духа няма граници.

Философията на неуморния труд
Зад блясъка на медалите и рекордните времена стои една почти аскетична отдаденост на бягането, която започва още в младежките години на Кадиев. Още в Кърджали той не се задоволява само с официалните тренировки в клуба. Сам изгражда свои маршрути, превръщайки пресечения терен между квартирата си и микроязовир „Кадънче“ в своя лична тренировъчна база.
Бягането бързо се превръща от спорт в жизнена необходимост, която го следва навсякъде – на село, в града, в България или зад граница. Неговата максима е проста, но изискваща:
„Винаги когато пътувам, в сака ми има място и за спортния екип“.
Когато се установява в Мадан през 1983 г., неговият тренировъчен ритъм придобива нови измерения. Всеки ден той изминава разстоянието до стадион „Горубсо“ в квартал Батанци, разположен на 4 километра от града, за да проведе своята подготовка. Разучава десетки нови трасета в Родопите, като често тренировките му достигат ултрамаратонски дистанции. Най-дългото му бягане извън състезание е впечатляващите 50 километра по маршрута Мадан – Устово – Мадан, пробягани за 3 часа, 39 минути и 45 секунди.
Статистиката на неговата натовареност през годините е зашеметяваща и разкрива как се гради шампионска издръжливост.
-
Седмичен обем: В пиковите си моменти, като например през август 1992 г. (преди триумфа в Спарта), той достига до 235 километра за седем дни.
-
Месечен обем: През август 1993 г. Кадиев поставя своя личен рекорд от 990 пробягани километра за един месец.
-
Годишен обем: Най-високата му активност е през 1994 г., когато общото разстояние, пробягано в тренировки и състезания, достига невероятните 7162 километра.
Семейството: Една обща съдба под знака на бягането
Бягането за Руско Кадиев никога не е било самотна битка, а споделена семейна философия. Неговата съпруга Нонка Кадиева също е отдаден бегач на дълги разстояния, като често е споделяла вълненията по трасетата и е била негова опора в най-трудните моменти. След едно от участията му в „Персенк Ултра“, тя с усмивка обяснява на техни познати, че съпругът ѝ се е забавил, защото е „брал цветя по трасето“ – жест, с който Руско и неговият спътник Андрей Андонов се появяват на финала. Истинското продължение на неговия завет обаче откриваме в сина му, Антон Кадиев. Антон не просто тръгва по стъпките на баща си, а успява да реализира мечтата на всеки учител – да бъде надминат от ученика си. През последните години Антон Кадиев постави нов национален рекорд на България в 24-часовото бягане в град Русе, изминавайки феноменалните 255 километра – постижение, което Руско Кадиев определя като своя най-голяма гордост.
Равносметката на един неуморим живот
Днес, след 345 състезания и общ бегови обем от над 150 000 километра (разстояние, равняващо се на почти четири обиколки на Земята), Руско Кадиев продължава да гледа напред. Той не спира да мечтае за нови дистанции и да вдъхновява младите атлети в Мадан, където работи и живее от 1983 година. За него спортът е живот, а животът – едно безкрайно бягане към себенадминаването.
Най-значимите постижения на Руско Кадиев:
-
Спартатлон (Атина – Спарта, Гърция): 245,3 км – 1-во място (24:08:13 ч.), 25 септември 1992 г.
-
Обиколка на Витоша (100 км): Най-добър резултат – 8:16:00 ч. (1-во място), 13 юни 1992 г.; общо 6 поредни победи (1989–1994).
-
Класически маратон (42,195 км): Най-добро време – 2:25:21 ч. (6-то място), гр. Станке Димитров, 22 октомври 1989 г.
-
Маратон „София“: Общо 10 участия, най-добро класиране – 5-то място (1991 г.) и 6-то място с време 2:33:38 ч. (1990 г.) .
-
Маратон „Себенадминаване“ (Пловдив): Две победи – през 2008 г. (3:15:43 ч.) и през 2010 г. (3:18:53 ч.) .
-
Полумаратон „Плевен“: Най-добро време – 1:11:32 ч., 26 март 1989 г.
-
Тренировъчен рекорд: Най-голям седмичен обем – 235 км (август 1992 г.); най-голям месечен обем – 990 км (август 1993 г.).
-
Обща статистика: Над 150 000 пробягани километра и 345 участия в състезания през 50-годишната кариера.






