Проф. Димо Чешмеджиев в Смолян: Българските владетели по презумпция не са светци
Значителен интерес към темата за българската владетелска святост се наблюдава както в родната наука, така и в чужбина. Това заяви проф. дин Димо Чешмеджиев по време на среща-разговор в Регионалната библиотека в Смолян, посветена на сложните връзки между държавната власт и църквата през Средновековието. Пред местната публика историкът разби дълбоко вкоренени митове, подчертавайки, че по презумпция и по утвърден модел българските средновековни владетели не са светци, а случаите на канонизация са по-скоро изключение.
Според изследователя първият автор, поставил парадигмалните граници на този проблем, е Паисий Хилендарски. Възрожденският книжовник задава рамки, които до днес оказват силно влияние върху изследванията – схващането, че българските царе задължително трябва да бъдат канонизирани. Истината обаче е различна, тъй като моделът ни е директно заимстван от византийската културна традиция. Във Византийската империя императорите също не са обявявани за светци, като единственото голямо изключение там е Константин Велики, обясни проф. Чешмеджиев.
Едно от най-спорните родни изключения е покръстителят княз Борис-Михаил. Професорът посочи, че макар в Европа владетелите, донесли християнството на народите си, традиционно да бъдат канонизирани, за Борис-Михаил има сериозни спорове, тъй като запазените извори не са с култов характер. Историкът представи своята хипотеза, че първоначално е съществувал ранен култ към княза, който впоследствие е изчезнал поради липса на исторически условия и се е възобновил едва през епохата на Възраждането.
За разлика от прекъснатата почит към княз Борис-Михаил, култът към неговия внук цар Петър е бил напълно запазен. Както е известно от задълбочените проучвания на автора, Петър е единственият ни владетел със сигурни исторически данни за официална канонизация, доказана категорично чрез запазени химнографски текстове като специалната служба в Драгановия миней от XIII–XIV век.
Гостуването в Родопите е своеобразно завръщане за проф. Димо Чешмеджиев, чийто ранен професионален път е тясно свързан с Държавен архив – Смолян и Регионалния исторически музей „Стою Шишков”. Представен от Дарина Славова от Регионалната библиотека, днес той е дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и изследовател в елитния Кирило-Методиевски научен център при БАН. Темата на смолянската лекция надгражда дългогодишните му научни търсения, увенчани със защитената през 2016 г. дисертация за култовете на българските светци и издадения в края на 2022 г. фундаментален труд „Владетелските култове в средновековна България“.
