„Повече Бисмарк и по-малко Хитлер“: Промените, които „Алтернатива за Германия“ предлага в учебното съдържание

„Повече Бисмарк и по-малко Хитлер“. Думите са на Ханс-Томас Тилшнайдер, местен депутат и идеолог по темите култура и образование от „Алтернатива за Германия“ (АзГ) в Саксония-Анхалт, където през септември партията спечели регионалните избори с 26.6% преднина пред Християндемократическия съюз. Това бяха първите избори в Германия от 1945 г. насам, които крайнодясна формация печели.

Тилшнайдер използва фразата за първи път по време на интервю за политическото предаване Kontraste по немската телевизия ARD през 2025 г., като тя показва нагласата на формацията за учебните програми в образованието. Година по-късно слоганът стана част от предизборната кампания на АзГ, но след няколко месеца излезе от употреба заради публичния отзвук, който предизвика.

„Разбира се, бих искал да видя и уроци на тема Третия райх, но добри уроци. Добрите часове по история успяват да ни разграничат от миналото“, казва още Тилшнайдер. Ако от думите му позицията на АзГ за нацизма не става ясна, пространство за интерпретация има и от изказвания на други партийни дейци.

АзГ не обявява директно съпричастност към нацистката идеология. Въпреки това има причина част от анализаторите да виждат приемственост между представителите ѝ и националсоциалистите. Един от нейните депутати в Европейския парламент позира с ръка на сърцето пред така наречения бункер на „фюрера“, а друг неин представител, който е депутат в Бундестага, се определя като „приятелското лице на националсоциализма“, пише DW. Председателят на „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия Бьорн Хьоке пък беше два пъти осъден на високи парични глоби за използване на лозунг на нацистките щурмоваци от SA на Хитлер.

През 2025 година АзГ е класифицирана като „екстремистка“ от Федералната служба за защита на Конституцията.

Защо „Алтернатива за Германия“ говори за образование 

Тилшнайдер и колегите му от АзГ често говорят за образование, но искат германците да обсъждат по-малко Третия райх.

Предложенията на АзГ включват редуциране на изучаването на периода на Втората световна война, премахването на ранното сексуално образование и въвеждане на политическа „неутралност“ в класната стая.

Освен че не бяга от образователните теми, партията използва своите аргументи срещу традиционното учебно съдържание като усилвател на емоционално напрежение. Мориц Гаверт, изследовател в Университета в Аугсбург, обясни пред Factcheck.bg, че образованието е проблематика, която не се употребява случайно, тъй като потенциалът за мобилизация на избиратели е голям.

„Всеки има някаква връзка с училището. Когато „Алтернатива за Германия“ създава определени сценарии, в които говори за ранна сексуализация и политическа индоктринация в училищата, те могат да се свържат с емоциите на своите избиратели. Чрез тях може да се създаде представата, че обществото върви към разпад“, каза Гаверт.

Ще забрани ли „Алтернатива за Германия“ изучаването на Хитлер?

Според преподавателката по педагогика Рита Николай от университета в Аугсбург двусмислието на формацията в отношението към националсоциализма е преднамерено. „АзГ винаги има този страх от забрана или съдебни дела. Затова те никога не биха го артикулирали много ясно, защото знаят, че тогава това би било добър аргумент за евентуална забрана на партията“, казва Николай пред Factcheck.bg.

От политическата програма на „Алтернатива за Германия“ става ясно, че партията иска да измести фокуса в съдържанието по история. „Повече Бисмарк и по-малко Хитлер“ означава, че ако АзГ прокарат желаните промени, учениците ще изучават XIX век по-задълбочено отпреди, за сметка на уроците, посветени на управлението на националсоциалистите.

„Причината е, че именно тогава (през XIX век) се изгражда германската нация и се формира някакъв вид германски дух. Това би било голяма промяна в културата на паметта в Германия, особено заради нашето минало и отговорността, която носим за него“, казва Гаверт.

В Германия учебният материал по история съществува в контекста на разбирането, че поемането на отговорност за престъпленията на националсоциализма (нацизма) и Холокоста е важна част от съвременната германска идентичност. Това означава, че историческата памет в Германия не е само лична отговорност, а и държавна политика. Тъй наречената „култура на паметта“ (Erinnerungskultur), за която Гаверт говори, е заложена в образованието, културата и политическия модел на страната.

„Въпреки че в реториката на АзГ XIX век седи от светлата страна на историята, политиките на този период са облагодетелствали малка част от германското общество и да бъде представен като носител единствено на добри качества, би било погрешно“, смята преподавателят.

„Това не е бил светъл период за жените, тъй като през XIX век те не са имали право да гласуват. Хората от по-ниските социално-икономически слоеве са изпитвали сериозни затруднения да оцелеят, да имат добро здравно осигуряване или да получават адекватна медицинска помощ“, казва Николай.

Как АзГ може да реализира тези промени?

Решенията за това какво ще изучават учениците не се взимат в Бундестага (Германския парламент). Вместо това, всяка от 16-те провинции в Германия разполага със собствено Министерство на образованието. Това е и причината образователните системи да се различават между провинциите.

Това означава, че ако АзГ иска да промени съдържанието в учебниците по история, тя може да го направи в провинциите, в които нейни членове оглавяват местното образователно министерство.

„Когато AзГ е на власт в една от провинциите, тя има големи възможности да променя училищната система. Не непременно през следващата една или две години, но в дългосрочен план. Могат да променят учебни програми и не е необходимо тези промени да минават през парламента на провинцията. Това може да бъде направено от министъра на образованието – например по отношение на преподаването на история или сексуалното образование. В дългосрочен план биха могли да променят и учебниците. Когато в институциите, където учебниците се изготвят, хората се пенсионират, те могат да назначат хора, които те биха искали да видят там“, казва Николай.

Една от точките в предизборната програма на АзГ в Саксония-Анхалт е централизиране на учебното съдържание. В този случай учебните заведения не биха имали избор в това кои материали да използват.

„Миналата година депутат от АзГ даряваше комикси на училища. Те бяха посветени на Битката на народите край Лайпциг и съдържаха националистически и героизиращи войната идеи. Именно тук се крие опасността зад централизирането на учебниците. По този начин те получават добра възможност да променят начина, по който се преподава историята в училищата“, казва Гаверт.

Партията е против сексуалното образование 

В предизборната си програма партията се обявява против сексуалното образование за деца в предпубертетна възраст. Тя нарича това „ранно сексуализиране“. Според АзГ възпитанието на тази тема трябва да е задължение на родителите, а не на държавата.

Програмата се противопоставя на учебни материали, които поставят под съмнение традиционното семейство или представят различни полови идентичности на малки деца и предлага забрана на използването на ЛГБТИ+ символи като знамето с дъгата в училищата.

„Настояваме да не се допуска „ранно сексуализиране“ в яслите, детските градини и училищата и да се прекрати объркването на децата по отношение на тяхната сексуална идентичност“, гласи програмата на АзГ за изборите за 21-ви Бундестаг.

„Долу ръцете от нашите деца“ е слоган, който АзГ започва да използва през 2023 г. на демонстрация срещу събитие в библиотеката в Мюнхен, на което драг артисти е трябвало да четат книги на деца.

Оттогава АзГ успешно политизира слогана и го използва основно против сексуалното образование в начален курс. През 2023 г. партията предлага закон със същото име в Баварския парламент, с който иска да забрани „сексуалната педагогика на разнообразието“ и всяка форма на сексуализиране на деца и младежи.

Според Николай AзГ се опасява най-вече, че децата ще се сблъскат с теми като хомосексуалността, алтернативните модели на семейство или различните полови идентичности.

В същото време партията свързва сексуалното образование с педофилията, въпреки че зад предмета стои стремежът да се предотврати посегателството над деца.

„Те винаги измислят страшни истории, които е трудно да бъдат доказани. Но като цяло не сме запознати с подобни развития в Германия, защото сексуалното образование при нас е насочено преди всичко към превенция и защита – например да научи децата да казват „не“. Дори когато твърдят, че това трябва да се прави от родителите, те напълно забравят, че и родителите невинаги са безопасна среда, защото голяма част от сексуалното насилие се случва именно у дома. Аргументацията им не изглежда особено убедителна, но в крайна сметка те могат да влияят върху емоциите на хората“, казва Гаверт.

Неутралност в класната стая

През 2018 г. АзГ представя онлайн портал, през който ученици могат анонимно да подадат сигнал за преподаватели, които не са „неутрални“. През 2026 г. „Ройтерс“ разказва историята на учител от Саксония-Анхалт – Макс Хекел. След въпрос от ученик, Хекел признава, че не е гласувал за АзГ, тъй като Федералната служба за защита на Конституцията е обявила партията за екстремистка.

Това дава началото на заплахи онлайн, закани за насилие и вандалски прояви. Хекел получава и административно предупреждение. Но трябва ли учителите да бъдат неутрални?

Когато АзГ говори за неутралност, партията цитира закон от 1976 г. Николай и Гаверт обясняват, че защитниците на „неутралността“ представят целенасочено погрешен прочит на този закон.

Консенсусът от 1976 г. е постигнат след бурни студентски протести в Западна Германия в края на 60-те и поляризация между учители с прогресивни леви идеи и такива с по-десни убеждения. И двата лагера използват класната стая и университетската аула като платформа за индоктринация.

Консенсусът забранява едностранното налагане на политически мнения и казва, че важните теми в обществото трябва да бъдат представени в клас обективно и с конкуриращи се аргументи. Това правило обаче не важи за теории на конспирацията или неверни твърдения. Според Консенсуса, те не бива да се представят като валидни аргументи.

Той не забранява говоренето за политика, а напротив – задължава преподавателите да ангажират учениците в дискусия, но поставя условието, че трябва да се разгледат различни гледни точки.

„Неутралността означава, че не трябва да налагаш собственото си мнение на учениците. Но тя също така означава да бъдеш отворен към различните мнения. Но винаги трябва да спрем, когато Конституцията е застрашена. Например, ако някой носи нацистки символи и отрича нашия конституционен ред, тогава като учител трябва да кажеш: „Спри. Това не е в съответствие с нашата Конституция“, казва Николай.

По думите на Николай и Гаверт, докато промени в учебното съдържание биха отнели години, борбата за „неутралност“ в класната стая вече се осъществява чрез личната цензура на педагозите, които поради страх от последствия често избират да не говорят за политика със своите ученици, въпреки че официално няма закон, който да им забранява.

„АзГ е много успешна с това послание още преди да е дошла на власт. Те могат да оказват натиск върху учителите. Особено когато става дума за критици на АзГ. Много учители не са сигурни какво могат да казват и какво не. Накрая просто казват: „Добре, повече няма да говорим за тази партия тук“, посочва Николай.

Автор: Антоана Кирова

Авторката на материала Антоана Кирова е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от sCOOL Media, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.

„Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).