Отиде си художникът Божидар Тотев – човекът, който свърза с изкуство Пловдив и Смолян
На 10 февруари 2026 г. ни напусна художникът Божидар Тотев – име, което ще остане вписано със златни букви в културната история на Пловдив и Смолян. Неговата житейска и творческа съдба беше необикновен мост между тепетата и Родопите, между сцената на театъра и тишината на архивите.
Поклонението пред твореца ще се състои утре, 12 февруари, от 11.00 ч. в гробищен парк „Централен“ – гр. Пловдив.
От театъра в Пловдив до театъра в Смолян
Божидар Тотев е роден през 1947 г. в Пловдив. Пътят му започва в Пловдивския драматичен театър (1969–1971), където се потапя в магията на сценографията. Талантът му на реставратор намира израз при възстановяването на знаковата „Къща Ламартин“ в Стария град през 1971 г. През 1976 г. той се установява в Смолян, където работи в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Именно в Родопите той посвещава десетилетия от живота си на изкуството, но сърцето му остава завинаги свързано и с родния град.
„Енциклопедия на Пловдив“: Трудът на един живот
Божидар Тотев е автор на мащабната „Енциклопедия Пловдив“ – проект, на който той посвещава над 50 години в събиране на материали. Книгата, излязла в два тома от по над 600 страници, включва информация за над 2000 личности, архитектура, индустрия, жаргон и дори детски игри. В нея той доказва факти, които преобръщат представите ни – като това, че известното „Виенско колело“ всъщност има своите корени в Пловдив.
„Амбицията ми беше да събера историческото и културно богатство на Пловдив на едно място и към него да добавя събраната от мен информация по примера на класическите енциклопедии.“ – сподели Тотев при представянето на труда си.
Неговият стил на работа съчетаваше прецизността на изследователя с въображението на художника – корицата на енциклопедията му бе украсена от негова собствена картина, изобразяваща любимия квартал „Капана“.
Аристократът сред бохемите
За тези, които имаха привилегията да го познават лично, Божидар Тотев не беше просто автор на театралните плакати или кориците на книгите. Той носеше в себе си специфичен, вроден аристократизъм. За неговите познати в Смолян и Пловдив той бе човек на духа в най-чистия му вид – добър приятел, винаги позитивен и изключителен събеседник. Разговорите с него бяха пътуване през епохи, разказани с онази артистична лекота, която само истински богатите души притежават.
