Министерството на здравеопазването (МЗ) планира мащабна реформа, с която 27-те областни центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) ще загубят самостоятелността си и ще се влеят в Национален център за спешна медицинска помощ. Проектът на постановление на Министерския съвет (МС) е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването на 3 ноември, като становища се приемат до 3 декември 2026 г.
Съгласно публикувания документ, областните центрове и Националният център за обучение и квалификация „Проф. д-р Милан Миланов“ ще се влеят в досегашния Център за спешна медицинска помощ по въздуха. Новата мегаструктура ще носи името Национален център за спешна медицинска помощ и ще приеме всички активи, пасиви и архиви на досегашните звена. В доклада към проекта здравният министър Катя Ивкова мотивира окрупняването с необходимостта от единно управление и ограничаване на дублиращите се административни функции. В документа се посочва, че специализираната медицинска помощ ще продължи да се оказва чрез териториални структури.
Финансовите и кадрови разчети в доклада на министър Ивкова показват, че ще бъдат закрити 200 от общо 431 щата в административно-стопанските сектори. Общата численост на новия център ще бъде 7032 служители спрямо настоящите 7232. Според министерството, промяната няма да се отрази на предвидените средства за персонал през 2027 г.
Въпреки мащаба на сливането, проектът не уточнява оперативната организация на работата. Тези детайли са оставени за нов правилник за устройството и дейността, който министърът на здравеопазването трябва да издаде до 1 януари 2027 г. До същата дата директорът на новия национален център ще трябва да утвърди длъжностното разписание и да уреди трудовите отношения на служителите в ЦСМП.
Идеята за централизация бе анонсирана през лятото и предизвика остри критики от страна на съсловни и пациентски организации. Председателят на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ д-р Десислава Кателиева публично постави въпроса кой ще координира действията при масови инциденти и бедствия по региони и как районните координационни централи ще взаимодействат с въздушната помощ. В официалната си позиция тя категорично настоя работещите в системата да бъдат предварително запознати с проекта. От своя страна, бившият здравен министър доц. Михаил Околийски предупреди в интервю за БНР, че централизацията крие риск от забавяния заради изчакване на указания от София, и призова промените да бъдат предшествани от експертен анализ.
Резерви са изразени и на правителствено ниво. В свое становище от 4 септември администрацията на Министерския съвет изисква от министър Ивкова много по-детайлно разглеждане на последствията и ясни критерии за това кои щатове ще бъдат запазени и кои – съкратени.
Остават отворени редица въпроси за бъдещото управление на филиалите за спешна помощ. Публикуваният проект не дава яснота дали ще има ръководител във всяка област, с какви правомощия, как ще се управляват бюджетите по места и кой ще носи пряка отговорност за работата на системата. Липсват гаранции за това какъв финансов ресурс ще остане на разположение на местните ръководители без те да чакат предварително одобрение от столицата.
