Йотова е помилвала и двоен убиец с доживотна присъда, участвал в кървав въоръжен грабеж
Мъж, осъден на най-тежкото наказание в България заради кървав въоръжен грабеж и две убийства през 1999 г., вече се разхожда на свобода. Това става възможно благодарение на указ на Илияна Йотова, която през 2018 г. заменя доживотната му присъда с 30 години лишаване от свобода, откривайки пътя му към предсрочно освобождаване, съобщава Actualno.com.
Случаят повдига сериозни въпроси за границите на президентската милост и справедливостта за жертвите. Според данните на Actualno.com, които се позовават на първоизточника Taralej.bg, през 2018 г., в качеството си на вицепрезидент с делегирани правомощия, Илияна Йотова издава Указ № 90. С този съдбоносен акт тя заменя наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ с 30 години затвор. Само година по-късно, през 2019 г., мъжът е освободен условно предсрочно след решение на съда.
Престъплението, заради което той е пратен зад решетките до живот, е изключително брутално. Според бургаското издание „Флагман“, цитирано от Actualno.com, става въпрос за Любен Симеонов. През 1999 г. той участва в грабеж на чейнджбюро в Бургас, при който са убити хладнокръвно двама мъже – охранителят Николай Берданков и Пеньо Испиров (братовчед на собственика на обекта). Върховният касационен съд е категоричен през 2003 г. и постановява окончателна най-тежка присъда.
Какви са мотивите за това безпрецедентно милосърдие? За разлика от други скандални случаи с помилвания заради влошено здраве (като тези на Огнян Атанасов и Динко Лудия), тук аргументите са коренно различни – според материалите по делото мъжът е клинично здрав. Според регистъра на помилванията на Администрацията на президента, цитиран дословно от медията, при осъдения е отчетен „протичащ положителен, устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес“. Рискът от рецидив е спаднал драстично наполовина (от 31 на 16 точки), а зад решетките той е събрал впечатляващите 34 награди, системно е полагал доброволен труд и се е грижил за болни затворници в медицинския център.
Комисията по помилването е защитила решението си с аргумента, че „наложеното наказание вече не е адекватно на обществената опасност на осъдения, която е преодоляна и следва да му се даде възможност да опровергае преценката за непоправимост на личността и необходимостта от изолация до края на живота“. От комисията подчертават категорично, че актът „не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения положителна промяна след осъждането“.
Пътят към свободата обаче е преминал през истински сблъсък в съдебната система. Софийският градски съд първоначално отказва да пусне убиеца, мотивирайки се, че макар да съществува в правния мир, президентският указ „не е произвел своето правно действие“, тъй като не са били изтърпяни необходимите 20 години. Апелативният съд обаче отменя това решение и постановява свобода с 10-годишен изпитателен срок.
Така, благодарение на награди за добро поведение и един подпис от президентската институция, човекът, участвал в отнемането на два човешки живота, отново е в обществото.
