От 1 януари 2027 г. Смолян е на път да загуби своята самостоятелна Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), превръщайки се в поредната структура, погълната от държавната централизация. Това предвижда предложеният от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) проект за нов Устройствен правилник. Реформата се движи паралелно с подготвяното от Министерството на здравеопазването (МЗ) преструктуриране на здравните инспекции, очертавайки ясна тенденция – изпълнителната власт постепенно изнася управленските си центрове от областта с най-тежък демографски срив в страната.
Според публикувания проект за постановление на МОСВ, досегашните 15 екологични инспекции ще бъдат редуцирани до седем правоприемащи центъра със седалища в Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе и София. Инспекцията в Смолян, която в момента разполага с 35 щатни бройки, отпада от картата като самостоятелна единица. Документът указва, че трудовите правоотношения, архивът и активите ще преминат към съответната нова структура, а част от служителите по човешки ресурси ще бъдат прехвърлени към централното управление в София. С това Смолян на практика губи самостоятелния си директор, отделния бюджет и възможността ключови екологични решения да се вземат на местно ниво.
В придружаващите мотиви към проекта МОСВ аргументира сливанията с необходимост от икономии, премахване на дублиращи дейности и подобряване на контрола чрез по-голяма възможност за ротация на проверяващите. В официалната документация обаче присъства съществено разминаване. Докладът към проекта твърди, че общата численост на РИОСВ ще бъде намалена от 702 на 642 щатни бройки. В същото време сборът от численостите на седемте нови инспекции, посочен в самия проект на постановление, възлиза на 707 души. Липсва и конкретен анализ, който да обосновава защо точно смолянската структура трябва да бъде закрита, каква е нейната натовареност и как окрупняването ще се отрази на бизнеса и гражданите в планинския регион.
Успоредно с екологичното министерство, Министерството на здравеопазването също е в процес на централизация. Според заявките на МЗ, подходът там предвижда запазване на физическото присъствие на здравните инспекции по места под формата на териториални дирекции. Това обаче отново означава отнемане на досегашната им самостоятелна правосубектност и трансфер на общите административни функции към столицата.
Тези административни процеси нанасят допълнителен удар върху най-бързо топящия се регион в България. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), в края на 2025 г. населението на област Смолян е 88 816 души, което представлява спад от 1,9% (1 718 души) само за дванадесет месеца. Спрямо 2015 г. регионът е изгубил близо 23 000 жители. НСИ отчита също, че Смолян е сред най-застаряващите области у нас – 31,1% от местните са над 65-годишна възраст, а децата под 15 години са едва 10 процента.
Изчезването на регионални институции означава пряка загуба на висококвалифицирани работни места за юристи, инженери и експерти, които създават и поддържат професионалната среда в един областен град. Пренасочването на бюджети и ръководни функции към по-големи центрове като Пловдив и София затваря порочния кръг за Родопите. Държавата използва малкия мащаб като аргумент за административна оптимизация, но липсата на институционална тежест прави областта още по-непривлекателна за образованите млади хора, ускорявайки превръщането ѝ в периферия.
