В Пампорово има ток, вода и газ. Опасният пътен участък е затворен, действат два обходни маршрута, а над самото свлачище вече е прокаран и временен авариен път. Въпреки това областният управител Георги Пепеланов върна със заповед бедствено положение, чийто максимален законов срок е изтекъл още в началото на юни. А думите му, че при бедствие „сроковете са по-къси“, неизбежно пораждат въпроса дали извънредният режим не цели възлагане на строителството на откъснатия участък на определена фирма без конкуренция.
На 1 май свлачището при Райковски ливади отнесе част от пътя Смолян – Пампорово, прекъсна електропровод и газопровод и наложи спешни действия. Кметът Николай Мелемов обяви бедствено положение, а движението беше пренасочено през Рожен и Стойките.
След това Община Смолян с помощта на Областното пътно управление прокара и укрепи временен път непосредствено над свлачището. Основният път остана затворен и свлачището продължава да бъде активно, поне по думите на областния управител. Бедстващи или откъснати хора обаче няма. На 16 юли кметът Николай Мелемов отмени бедственото положение. На 24 юли обаче областният управител отмени неговата заповед. Така Георги Пепеланов не обяви ново бедствие, а се опита да възкреси старото чрез отмяна на неговия край. Вярно е, че областният може със заповед да отмени заповед на кмета, но не може да отмени закона.
Изтеклото бедствие не се съживява
„Законът е категоричен. Кметът обявява седем дни бедствено положение и има право да го удължи с още 30 дни“, казва Мелемов пред eTV. Според него дори не е била необходима заповед за отмяна, защото режимът се прекратява с изтичането на срока. Тук кметът е прав за срока, но сам създава объркването. Ако бедственото положение е изтекло още в началото на юни, защо го отменя на 16 юли? И ако след максималните 37 дни (по закон те са общо 30 дни – б. а.) са издавани други заповеди, кой ги е подписал, с кого са съгласувани и на какво правно основание?
Отмяната на кметската заповед не връща бедственото положение, което е изтекло по закон. Именно тук е големият дефект в акта на областния управител и основанието той да бъде разглеждан като нищожен.
Ако Пепеланов смята, че е възникнало ново бедствие, законът му дава собствени правомощия. Това му казва и кметът:
„Ако той решава, че има основание, нека обяви бедствено положение. Какъв е проблемът?“
Областният обаче не обявява ново бедствено положение със собствена заповед и не посочва нов начален срок. Вместо това се опитва да върне старото, сякаш законовият срок никога не е изтичал.
„Просто сроковете са по-къси“
Пепеланов нарича решението на кмета „нетрезво“ и говори за „саботаж“. Най-показателните му думи обаче са други:
„Когато се строи или се възстановява в бедствено положение, не се прескача законът. Просто сроковете са по-къси.“ И още: „Ако не сме в ситуация на бедствено положение, сроковете са много дълги.“
Тези думи издават същината на конфликта между областния и кмета. Не става дума само за активното свлачище, а за начина, по който ще бъдат възлагани строителните дейности. Това обаче е политическо обяснение, не правно основание. В Смолянска област има десетки активни свлачища. За всяко ли трябва да се обявява бедствено положение, докато бъде проектирано, финансирано и укрепено? Ако едно свлачище остане активно две години, две години ли трябва да действа „бедственото положение“?
В района край Райковски ливади няма блокирано население, евакуирани хора или населени места без основни услуги. Пътят е затворен и обезопасен. Има обходни маршрути. Пампорово работи. Проблемът вече не е спасяването на хора, а възстановяването на републикански път. За това не е необходимо безсрочно бедствено положение. Необходими са геоложки проучвания, проект, финансиране и възлагане на строителството.
Бедствието не отменя обществената поръчка
Извънредната процедура по Закона за обществените поръчки е предназначена за действия, които не търпят дори кратко изчакване. Например разчистване, обезопасяване и възстановяване на временен достъп. Тя не е създадена за мост, който тепърва се проектира. Самата Агенция по обществените поръчки посочва, че крайната неотложност обхваща потребности, възникнали в рамките на дни или часове, а не трайни съоръжения, за които са необходими проект, геоложки данни и финансиране. Методическото указание на АОП посочва като недопустимо използването на този ред за трайно решение като изграждане на мост или за дейности, за които тепърва трябва да се изработи проект. Това почти дословно описва случая край Пампорово.
Ако върху основата на спорната заповед бъде възложено без конкуренция възстановяването на пътя, правният риск ще се пренесе и върху поръчката. Бедствие, останало само на хартия, не може да оправдае договаряне без предварително обявление за строеж, който още няма завършен проект.
В същото време държавата може да проведе ускорена обществена поръчка, както и да възложи укрепването на пътя или изграждането на мост на собственото дружество „Автомагистрали“. За нито една от тези възможности не е необходимо бедственото положение да бъде поддържано изкуствено. Заповедта на областния управител няма да укрепи свлачището и няма да построи моста. Тя само създава илюзорната представа, че извънредността продължава и че заради нея процедурите могат да бъдат скъсени.
Какво спечели областният управител? На хартия запази извънредния режим и аргумента за „по-къси срокове“. Но пое и отговорността да обясни как отменянето на една кметска заповед може да продължи режим, чийто максимален срок вече е изтекъл. След заповедта от 24 юли Георги Пепеланов трябва да посочи не само правното основание за това „възкресяване“, но и какви конкретни неотложни действия са предприети по силата на допуснатото предварително изпълнение.
