За всеобща изненада на всички (!!!) – ние спечелихме първото дело срещу “Гранд Хотел Смолян” на известната фамилия Инджови (Решение № 113/2021г на РС Смолян, – съдия Славка Кабасанова) със 100% удовлетворяване на всички наши искания!!
“Да, ама не!“… Информирани и работещи в съдебната система на града започнаха да ни подсказват, че на Инджов ще му излезе много по-евтино да въздейства „извънсъдебно“ на съда, отколкото да изпълни решението му!
Инджов, разбира се, обжалва – нещо съвсем нормално в правосъдието. И ето как изведнъж в Смолянския окръжен съд започват едни “странни” движения:
След като Окръжният съд (с протокол № 296/14.10.2022 г.) отначало отхвърля искането на тяхната адвокатка – Печилкова, за изготвяне на експертиза от вещи лица (понеже такава вече е правена в предишното дело!) – изведнъж съдът “минава в атака” и “повежда нападение”:
На 14-ти ноември вместо с “решение” Окръжният съд с докладчик Мария Славчева и председател Петър Маргаритов излиза с “определение”! – Съдът сам назначава вещи лица (които вероятно ще тръгнат и да работят в “определената посока”!). Изглежда, че през това време “на размисъл” съдът е получил „указания“ или „мотивации“ как да заеме позицията на тяхната адвокатка (което той първоначално отхвърля!) и как да “провежда нападението” – по какви точно флангове да атакува.
Сега има и втора атака: С второ дело искат да докажат, че в тази емблематична за града сграда, построена през 1983 година – ние нямаме “разрешение и проект за водопроводна и за електроинсталация” – неща, които ОЧЕВАДНО са проектирани и инсталирани със самото построяване на сградата!!! – Но сега ние, видите ли, нямаме отделни проекти за „ВиК“ и ел. инсталации за нашите две жалки стаи! Смешна и срамна работа!
Всъщност, основната им цел е да изкарат, че преди 10 години ние сме купили не реални стаи, а “идеални части” – тоест “виртуални обекти” и в които дълги години (по-точно – до преди да ни спрат водата през 2019 г.) ние сме работили не в реални офиси и стаи, а в някаква “виртуалната реалност”. И дълбоката идея, която стои зад това, е да се изкара, че ние нямаме право изобщо да работим и да ползваме тези стаи!
След като Районният съд ги осъди да възстановят предишното положение на сградата – а това е почти невъзможно! – те отдавна са изкорубили сградата отвътре, режейки „ВиК“ инсталации, тръби и кранове. Сега възстановяването на предишното състояние на сградата е почти “мисия невъзможна”! – Наистина, за тях ще е много „по-евтино“ по всякакъв начин да се отмени това първоначално и справедливо решение на съда.
ВАЖНО!!!: Ние сега веднага можем да развъртим главния кран в сградата и да си пуснем водата! Юридически те не могат да ни спрат! („ВиК“ не е преустановявало подаването на вода до сградата.)
Но това ние няма да го направим!!! – Да, ние ще имаме вода, но това означава, да наводним цялата сграда и стотици куб. метра вода да се излеят в реката! „ВиК“ ще ни таксува според показанията на нашите водомери, но останалото?!? – Останалото – разликата в показанията от контролният водомер на „ВиК“ и консумираното от нас – ще бъде писана на тяхна сметка (не, че те ще я платят тази сметка, де!…) И това ще е плод на тяхната ужасяваща безстопанственост! – Сградата отвътре изглежда като бомбардираните украински сгради отвън!
Освен това масово разпространяват новината из града, че „ние им пречим на тях“ да построят „5-звезден хотел“ в центъра на града и че спъваме блестящото развитие и светлото бъдеще на града! Тоест “мътим им водата”, така да се каже (както в старата и мъдра българска приказка за „вълка и агнето”). А не, че те пречат на нас вече 4 години да упражняваме каквато и да било дейност в законно придобитите ни стаи. Какво по-ясно от това да покаже методите им на действие на местно ниво! Изглежда истина, че местният „феодал“ Инджов си има град (и съд в него, естествено!)
А на нас все повече ни се струва, че трудно ще намерим по-точно: да задържим (!!!) правосъдие тук, по тези „ширини балкански“, и затова вече се подготвяме да отнесем нещата до европейските съдилища в Страсбург и Люксембург.
Асен Оковски
