Обвинения в непрозрачна административна реформа, подготовка на политическа чистка и поддържане на зависимости по места прозвучаха в епизод 54 на подкаста „Журито“, излъчен на живо от Младежки център Смолян на 9 октомври. В двучасовия разговор участниците предупредиха за превръщането на периферните региони в демографски пустини, отправиха остри оценки към управляващите и обсъдиха границата между журналистиката и политиката.
С водещия Георги Донков разговаряха социологът Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС“, журналистката от Българското национално радио Марина Цекова, журналистът от „Отзвук“ и бивш областен управител Зарко Маринов и Салих Аршински, бивш председател на областната организация на ДПС. Предаването се проведе пред публика в залата и беше излъчено в YouTube като втора спирка от националното турне „Говори Журито“.
Разговорът започна с намаляването на населението, напускането на младите хора и липсата на достатъчно възможности за развитие в Родопите. Зарко Маринов свърза тези проблеми с дългогодишните неизпълнени очаквания за инвестиции и подобряване на транспортната инфраструктура. На този фон той определи обсъжданите промени в държавната администрация като пореден удар срещу перспективите на региона.
„Правителството на Прогресивна България започва една административна реформа абсолютно непрозрачно“, заяви Маринов. Според него подходът представлява „подигравка с хората тук“, които от години очакват подкрепа за икономическото развитие на областта.
Журналистът посочи проекти за закриване на самостоятелни регионални структури в сферата на социалното подпомагане и контрола върху околната среда и за прехвърляне на управлението им към Пловдив. Подобни решения изпращат сигнал за оттегляне на държавата от Смолян и засилват усещането за липса на бъдеще, каза той. Според Салих Аршински зад заявената цел за оптимизация стои концентрация на управленски функции. „Това не е административна реформа, а е централизиране на управлението, което е в пълен разрез с политиката на Европейския съюз за децентрализация“, каза той.
Отдалечаването на институциите е особено тежко за планински регион като Смолян, подчерта Аршински. Като пример посочи пътуването до Пловдив, което по думите му отнема около два часа при нормални условия.
„Централизацията убива периферните региони като Смолян и Силистра, защото ние ще се превърнем много скоро в демографска пустиня. Има вече цели общини, които са демографски пустини, което е страшно“, предупреди Маринов. Впоследствие държавата ще трябва да отделя повече средства, за да поддържа дори минимално обслужване на останалото население, поясни той и оспори и очакванията за бюджетни икономии, заради разходите за преместване на архиви, хора и оборудване. „Според мен тяхната цел е да направят реорганизация, за да направят по-лесно политическата чистка, която очакваме в ръководствата на териториалните звена на министерствата.“ – казаа журналистът.
Мащабна административна промяна изисква задълбочени предварителни анализи, а географското преместване на функции само по себе си не гарантира ефективност, каза социологът Добромир Живков. „Поне трябваше в нея да има елемент, който е свързан с развитие на следващ етап на електронното управление, а именно българските граждани да могат да достъпват много повече услуги през онлайн инструменти“, каза Живков.
От административните промени разговорът се завъртя около политическите зависимости в малките общини. Аршински припомни, че при напускането на ръководния си пост в ДПС е посочил като мотив превръщането на някои местни структури във феодални владения. Според него по места действат кръгове, които запазват влиянието си независимо от партийната принадлежност.
„Тук няма ДПС, ГЕРБ, БСП, Прогресивна България или каквото се сетите. Създадени са едни олигархични кръгове. Те просто си сменят партиите, но си запазват властта“, заяви Аршински.
Този модел е устойчив заради страха от проверки, опасенията за работата на близките и зависимостите, които ограничават готовността на хората да се противопоставят публично. „За тях естествено важно е да остават в бизнеса, да черпят по възможност държавни ресурси, а и съответно за тях патронажът е важен, независимо от коя политическа сила е той“, каза социологът.
Според Живков гражданското общество и медиите могат да бъдат противовес на тези практики. Той обаче не видя достатъчна политическа воля за прекъсването им и подчерта, че промяната няма да бъде бърза.
Дискусията обхвана и предстоящите президентски избори, политическата апатия и реакциите на институциите във връзка с атаките срещу кораби в Черно море. Марина Цекова критикува поведението на Румен Радев пред журналистите. „Той не желае, не иска да комуникира с журналисти, не иска да му бъдат задавани въпроси. Свикнал е да общува с нас от висотата на президентския си амвон“, заяви тя.
Цекова отбеляза и липсата на емпатия в публичните реакции на правителството и държавния глава. Участниците настояха за прозрачност и отговорност пред гражданите, а Живков разгледа изборите през натрупаното разочарование и влиянието на партийните ядра.
В края на разговора темата се прехвърли върху журналистите, които преминават в политиката, и възможността впоследствие да се върнат в медиите. „Аз смятам, че човек, който реши да се пробва в политиката, трябва да се раздели завинаги с журналистиката.“, каза тя. Проблем е и участието на журналисти в инициативни комитети, защото политическите ангажименти засягат доверието в тяхната независимост, смята Цекова. Според нея последствията се понасят от цялата професия, включително от регионалните медии.
„Това дискредитира професията. Това ни прави неавторитетни. Това абсолютно руши доверието в нас и от това страдат и регионалните медии“, каза тя.
Маринов също настоя за ясно разграничение между журналистическата работа и заемането на публични позиции. В отговор на въпрос за собствения си опит той заяви: „Тогава, когато съм заемал публични позиции, никога не съм си позволявал да смесвам двете неща, защото политиката и журналистиката са от двете страни на барикадата.“
Публиката в Младежкия център и онлайн зрителите имаха възможност да се включват с въпроси и коментари. В края участниците призоваха за активно гражданско участие и гласуване. Донков благодари на домакините и на екипа на StreamEvent, осигурил излъчването, и обяви Шумен като следваща спирка на турнето, следван от Стара Загора и Велико Търново.
Епизодът е създаден в рамките на инициативата „Говори Журито“ на фондация „Контекст медия“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“.
Може да гледате тук пълния запис на епизод 54 на „Журито“.
-
-
-
-
