В Смолян се готвят да отбележат век от рождението на Величко Караджов (1926–2006) – бившият първи секретар на Окръжния комитет на БКП и почетен гражданин на града. Докладна записка с конкретни предложения по този повод внесе при кмета Николай Мелемов инициативен комитет, начело с бившия кмет на Смолян Костадин Чаталбашев. Сред идеите са създаването на документален филм и изложба, кръщаването на неназован обект от общинската инфраструктура на негово име, както и вдигането на бюст-паметник или барелеф на Караджов.
Основните събития ще бъдат навръх 100-тния му рожден ден – 30 ноември 2026 г., предвижда инициативата. Смолянските години на Караджов и ключовата му роля за модернизацията на окръга ще бъдат фокус на филма и изложбата в Планетариума, за чиято реализация вече са проведени разговори със заместник-кмета Адриан Петров. Готовност за пълно съдействие с архивни материали, снимки, документи и свидетелства декларират инициаторите, докато от компетентните органи се очаква да задействат процедурите за паметния знак и инфраструктурния обект.
Роден на 30 ноември 1926 г. в Златоград, Караджов тръгва от трудна социална среда. Както се посочва в биографичното представяне към мемоарната му книга „С дълг и обич“, той завършва Пловдивската смесена гимназия, а още през 1944 г. става член на РМС. Започва като секретар на Околийския комитет на РМС и на Околийския комитет на БКП в родния си град, трупа опит в Мадан и през 1959 г. се озовава в Смолян. С висше образование в областта на икономиката и обществените науки, той бързо се изкачва в йерархията, поемайки ресорите промишленост и строителство в Родопите. През 1970 г. застава на най-високия пост – първи секретар на ОК на БКП, което в условията на еднопартийната система му дава абсолютната власт при определянето на държавните политики.
Името му е неразривно свързано с мащабното строителство и благоустрояване на Смолянски окръг през 70-те и 80-те години. Той е сочен от съвременниците си като един от главните строители на града, а символът на тази епоха е Новият център на Смолян. Първата копка на комплекса е направена на 1 февруари 1973 г., а официалното му откриване се случва десетилетие по-късно – през септември 1983 г. Ролята на Караджов като основен двигател зад мащабния проект, реализиран с много труд на архитекти, инженери и строители, откроява и бившият партиен и стопански ръководител Тодор Караиванов .
През неговия мандат отварят врати и емблематични културни и научни институции. Откриването на Планетариума се състои на 6 септември 1975 г., а сред официалните гости е Тодор Живков. Критични проблеми при строежа на Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ (официално открита на 13 март 1981 г.) са решени именно с личната намеса на първия секретар и на председателя на БАН акад. Ангел Балевски, разказва астрономът Богомил Ковачев. По времето на Караджов е издигната и телевизионната кула на връх Снежанка.
„Неговата дейност не се ограничава само до Смолян. Като ръководител на окръга Караджов е свързан с развитието на промишлеността, инфраструктурата и редица значими обекти в различни населени места на Родопите.“ – отбелязва инициативния комитет.
Историята обаче помни и най-тъмните страници. Управленският път на Караджов съвпада с драматичните събития около т.нар. възродителен процес. Роден с името Юсеин Коджахасанов, той е сред първите сподвижници на дружба „Родина“. Участва активно в асимилационната политика на комунистическата власт. Като окръжен ръководител той поема отговорността на местно ниво за действия през 1975 г., при които принудително са сменени имената на мюсюлмани в Родопите.
Заради твърдата му ръка системата се обръща и срещу него. Служебното положение на Караджов е разгледано персонално на заседание на Политбюро през март 1983 г., където търпи остри критики за отношението си към кадрите, свален е от поста и е изпратен на работа в София, разкрива бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов в книгата си „Политически фрагменти“.
След като слиза от политическата сцена, Величко Караджов се отдава на изследователска работа и писане. Той оставя след себе си 10 книги, сред които „С дълг и обич“, „Истината за родопските българи“, „Изповеди на родопските българи“, „В памет на Родопа“ и „Из преживяното“. Със званието „Почетен гражданин на Смолян“ Общинският съвет го удостоява през 2004 г., а жизненият му път завършва на 18 октомври 2006 г.
Инициативният комитет и неговия председател Костадин Чаталбашев смятат, че изложбата и филмът за Караджов, ще представят една по-пълна картина за неговото наследство.
„Вярваме, че 100-годишнината от рождението на Величко Караджов е подходящ повод да бъде съхранена паметта за личност, свързана с историята и развитието на Смолян и Смолянския окръг, и да бъде отдадено заслужено признание за неговия принос.“ – пише в докладната записка до кмета Николай Мелемов.
-
-
-
-
