Живот, отдаден на Родопите: Отиде си изследователят Александър Маринов

Отиде си от нас родоповедът Александър Маринов, син на друг голям родоповед от старото поколение – Петър Маринов. Роден в Смолян през 1935 г., закърмен с обичта към родната планина, Александър Маринов проучва историята на Родопите, в частност на Среднородопието. От 70-те години на миналия век датират първите му публикации, посветени на родопската тематика. На страниците на списанията „Родопи“ и „Родопика“, на „Родопски сборник“, на смолянските вестници „Родопски устрем“, „Родопски вести“, „Родопи вест“, „Отзвук“ и др., през годините публикува множество материали, посветени на историята на Родопите. Като дългогодишен служител в Държавния архив на гр. Пловдив, а за определен период и като директор на същия архив, Александър Маринов оставя следа и с методологическите си публикации относно архивната дейност в България. Основно се насочва към проучване и популяризиране историята на родната планина.

Важно място в издателската му дейност заема публикуването на бащините му проучвания, които по стечение на политическите обстоятелства не виждат бял свят приживе на родоповеда Петър Маринов. Неслучайно едно интервю с Александър Маринов, публикувано на страниците на в. „Родопи вест“, е озаглавено „Мисията ми е да издам машинописите на баща ми“. Тази дейност той продължи да върши до края на дните си. Благодарение на нея се появиха немалко монографични изследвания, свързани с дейността на родолюбивата организация Дружба Родина, създадена през 1937 г. в Смолян; разследвания за гибелта на Братан Шукеров; спомени на Петър Маринов за родоповедите Стою Шишков, Васил Дечов и др.; проучвания за Възраждането в Средните Родопи и за революционната борба там в началото на ХХ век. Заслужава да се спомене „Родопският книгопис“, включващ библиография на всичко писано за Родопите от древността до средата на ХХ век. За съжаление, поредният ръкопис от богатия архив на Петър Маринов, посветен на живота и творческата дейност на големия родоповед Васил Дечов и подготвен за печат от Александър Маринов, остава засега все още непубликуван. Да се надяваме, че с активното съдействие на Община Чепеларе публикацията ще се осъществи в скоро време. В случая е налице един творчески тандем, изграден от баща и син, единомишленици в творческата си дейност и в гражданската си позиция, който е без аналог в родопската историография. Особен акцент в работата им е осветляване миналото и настоящето на родопските българи, особено на тези изповядващи мюсюлманска религия.

Извън активната творческа дейност на родоповеда Александър Маринов непременно трябва да се спомене за него като човек, за добронамереността му в общуването с хората. Важна е дарителската дейност, която вършеше. Благодарение на нея културните институции в Пловдив, Смолян, Кърджали, Пазарджик, а и в по-малките градове в Родопската област, притежават голяма част от книжовното наследство на родоповеда Петър Маринов. Близките приятели и колегите на Александър Маринов несъмнено си спомнят екскурзиите с автобус до интересни исторически обекти в Южна България, с които ги даряваше послучай рождения си ден. Един изживян живот за пример, с отдадеността му към хората и с отстояване на своя гражданска позиция по щекотливи въпроси, свързани с родопската история.

За съжаление, подготвеното от Областния управител на Смолян отличие за заслуги послучай 11 май, денят на славянските първоучители Св. св. Кирил Методий, което е трябвало да бъде връчено на родоповеда Александър Маринов тия дни, „за значимия му принос в изследването и съхраняването на историческата памет и националното самосъзнание в област Смолян“, остана невръчено и ще бъде предадено на Държавен архив – Пловдив. Но е факт признанието на обществеността за творческата му дейност и за гражданската му позиция по много въпроси, свързани с родопската история. С тях той ще остане в историята на Родопите.

Светла му памет.

Георги Митринов

Exit mobile version