Затворете прозорците и мълчете!: Майка на малко дете е наказана за сигналите й срещу шума от полицейското стрелбище
След девет месеца без отговор от институциите, Гергана Павлова – млада майка от Смолян с дете на година и два месеца – потърси днес медийна гласност, за да разкаже как полицията ѝ е съставила акт заради сигнали на телефон 112. Срещу шум от стрелбите от тренировъчното стрелбище в Районното управление на МВР – Смолян. Павлова живее в къща близо до Районното управление. Вместо органите на реда да прекратят нарушенията на Наредбата за обществения ред, те решават да покажат сила и я санкционират. „Аз подавам сигнал към 112, искам просто да прекратят стрелбата от 2 до 4 часа, както ние всички граждани си спазваме обществения ред“, заяви Павлова.
„Детето ми се стряска, особено ако е заспало“
Всичко започва през октомври 2024 г., когато Павлова подава първия сигнал. Малко след това е извикана в Районното управление да даде показания. „Беше ми обещано, че това никога повече няма да се повтори и че ще направят всичко възможно да оправят изолацията на стрелбището“, разказа тя. По искане на полицейски инспектор, дори написва благодарствено писмо. „След това, може би една-две седмици наистина нямаше стрелби, но тогава отново пак се почна да се стреля.“
Шумомерът, който не доказва нищо
След месеци на нови оплаквания, през март 2025 г. Павлова получава обаждане от директора на ОДМВР – Смолян Цветан Цанков. „Каза ми, че това няма как да се преустанови, да се спре стрелбата, и да пусна жалба към него, към Областната дирекция, ако искам това да спре. И че ще направи проверка с РЗИ.“ На 14 март е извършено измерване на шума от инспекцията. „Дойдохме пред нашата къща, направиха проверката, служителките от РЗИ казаха, че не могат да ми кажат колко е нормата на децибели за шум, колко са измерили.“ Освен това, по думите на Павлова, служителките ѝ съобщават, че лабораторията на РЗИ – Смолян не е акредитирана. Въпреки това именно полицията е поискала измерването и е използвала резултата като основание за съставяне на акта. По-късно ѝ връчват протокол, в който е записано, че са измерени 53,5 децибела – под допустимата граница от 55. Но: „Нямаше абсолютно нищо общо с всички други пъти, когато се стреляли“, подчертава тя.
Наказание вместо тишина
На 11 юни Павлова подава нов сигнал на 112. Отговорът от полицията е, че „ще вземат мерки, ще видят какво се случва“. Стрелбата обаче не спира. „Звъннах отново на 112“, разказва тя. Седмица по-късно ѝ се обаждат от полицията: „Звъннаха ми в 7:30 сутринта, че в 9:30 трябва да отида.“ В Районното ѝ съобщават, че ще ѝ бъде съставен акт. „Аз попитах каква е тази покана, и ми отговориха, че трябва да ми напишат акт за неправомерно използване на телефон 112.“
В акта е посочено, че Павлова е подала сигнал „не по предназначение“. „Аз имам малко дете, на годинка и два месеца, което искам от 2 до 4 часа, както е по закон, да си почива, да спи, не да се стряска от стрелбите.“ И добавя: „Те ми тормозят детето, на моето дете може да му стане нещо, да се уплаши.“
Омбудсманът се намесва – без резултат
Павлова няколко пъти търси съдействие от институциите. Пише имейли до МВР и до Омбудсмана. „Върнаха ми отговор, в който пишеше, че веднага ще говорят с директора на Областната дирекция Цветан Цанков.“ По-късно ѝ отговарят, че той е отказал и че „по имейл са ми изпратили всичко, какви са резултатите от проверката на РЗИ, но аз такова нещо не съм получила.“ И допълва: „Те са и нямали намерение да ми го изпратят, тъй като ми казаха, че само заявителят на измерването (в случая МВР) има право да получи резултатите.“
Мълчание и от страна на полицията
След пресконференцията на Гергана Павлова, журналисти потърсиха за коментар директора на ОДМВР – Смолян, старши комисар Цветан Цанков, чрез говорителя на дирекцията Елена Стоилова. Отговорът бе, че ще уведомят пресцентъра на МВР за искането и евентуално ще бъде получено писмено становище – без яснота кога. Щом го получим, ще представим и тяхната гледна точка. (Бел. ред.: След публикуването на статията, в 17:51 ч. получихме писмена позиция на ОДМВР – Смолян, която публикуваме тук.)
„Решихме да се върнем в града, а те искат да ни изгонят“
„Ние сме едно младо семейство, което иска да остане да живее в Смолян. Решили сме преди една година да се върнем в града, и ето – те искат да ни изгонят“, казва Гергана Павлова. „Не знам какво толкова ще им коства да не стрелят два часа в деня, при условие, че през другите часове адски рядко се чува стрелба там.“ Случаят ѝ се превръща в тревожен симптом на институционално високомерие и избирателно прилагане на законите – спрямо гражданите, но не и спрямо властта.
