Читателски

Всеотдайност

Живеем в забързани и неспокойни времена. Съпричастни сме на болките и страданията на близките ни, с които битуваме. Стараем се да сме грижовни към тях. Но има дни, в които сами не можем да им помогнем…

В края на месец май 2020 г. позвъних на тел. 112, наложи се да потърся лекарска помощ за баща ми Никола Канински. След минути лекарският екип пристигна в къщи. Дежурният лекар д-р Павел Касамски старателно извърши прегледа и установи силен астматичен пристъп. Медицинската сестра Соня Кумчева внимателно постави инжекциите, назначени за него. Отзивчиво и с топлина в общуването двамата помогнаха постепенно да отшумят болежките му. Открих светлина и надежда за оцеляване по думите и в очите на д-р Касамски, и на изпроводяк. Запазих ги за себе си, защото те ми дадоха увереност и духовни сили за обгрижването на родителя ми и занапред.

След две седмици, в полунощ баща ми сподели, че има световъртеж, който му пречи да се движи самостоятелно. Подкрепях го с ръце и след това се убедих, че той се нуждае от неотложна медицинска помощ. Незабавно на повикването ми се отзова лекарския асистент Филип Маринов. Той прецизно прегледа болния, разговаря с него задушевно, за да разбере какви придружаващи заболявания го безпокоят. Попълвайки амбулаторния лист, Маринов обясни на близките: „Ще бъде най-добре да подготвите човека за болнично лечение. Не се безпокойте, че до него сте дъщерите му. Ние с шофьора ще снесем бай Никола на количка от вас по стръмното стълбище до линейката!“

Благородният жест на дежурния лекарски асистент Маринов и на шофьора Николай Бечев е безценен, равен е на подвиг в ежедневните им срещи с болни хора в мигове на изпитания. Трогна ме любовта и състраданието им към възрастния пациент и готовността им да спасят човешкия живот. През сълзи на очи се радвах на старанието им да са полезни на болните, направиха го истински и от сърце!

Филип Маринов, Вие достойно и честно изпълнявате Хипократовата клетва!

В Спешно отделение продължиха изследванията за уточняване на диагнозата. За това се погрижиха дежурните лекари: д-р Гюнер Алкая и д-р Петър Лалов – завеждащ отделение за образна диагностика, и д-р Живко Колев. При качване и сваляне в асансьора на нужните етажи с инвалидната количка ни помагаше сърдечно санитарката Емилия.

След извеждане на баща ми Никола Канински от болницата до в къщи съдействаха приятелите ни – Йорданка Червенакова и Ралица Керезова, Димитър Карагяуров и Венцислав Исаков и таксиметровия шофьор Стилян.

На всички грижовни и всеотдайни медици и приятели им прошепвам:
В живота ни пътеки нека има!
Дори по тях по-бавно да вървим,
приятелите не само в трудности да помним,
за да не секват земните ни дни!

Отзивчиви и благородни лекари, желая да Ви има дълго време на житейския друм, както хляба и водата, с които утоляваме жаждата ни за ЖИВОТ!!!

Йорданка Канинска – Милева
(дъщеря на Никола Канински от гр. Смолян, кв. Устово)

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close
Close