IN MEMORIAM

В памет на доц. д-р Христо Гиневски

Бележки за неговия исторически труд „Миналото на Устово“

На 20 октомври т. г. семейството, близките, обществеността на гр.Смолян, колеги, приятели и другари на Христо Гиневски отбелязват 40 дни от кончината му. Тази отдавнашна християнска традиция ни позволява да си спомним и преклоним пред неговата светла личност, пред общественополезното научно и културно-просветно дело на нашия съгражданин. Дълго ще ни мъчи нелепия случай, който ни лиши от един талантлив учен. Без неговите трудове Средните Родопи , Устово и обединеният град Смолян биха били лишени в голяма степен от описанието на своето величаво, трагично и богато минало, съпътствало гордите, непокорните и свободолюбиви люде на Родопа планина.

Само един месец преди трагичния случай с Христо по телефона се договорихме да се срещнем и споделим мисли, да си спомним за миналите ни срещи, за работата и сходните проблеми, по които сме работили, макар и в различно време – в Окръжния съвет и другите институции, в които сме били ангажирани.

На срещата ни в заведението пред общината в Смолян пристигнах 2-3 минути преди него. Видях Христо как изкачвайки стълбите пред общината, върви забързан, свеж, усмихнат, енергичен, жизнен – човек с потенциал за живот и творчество. На тази среща от Христо получих двата тома от книгата му „Миналото на Устово”, а аз му подарих моята автобиографична книга . Изявихме взаимно желание след време да се срещнем и споделим мисли за разменените книги и по други въпроси, които ни вълнуват и имаме общи интереси.

За жалост срещата не се състоя. Денят, в който трябваше да се видим, жестоката съдба срещна Христо на пътя и нелепо отне живота на нашия приятел и съгражданин. Исках в този злокобен ден да споделя с Христо възхищението си от фундаменталния труд, който е сътворил за миналото на Устово и без преувеличения, отнасящ се за Смолян и Средните Родопи. Надявах се снизходително да се отнесе към моето писание. Не ни е било писано да си кажем това, което сме си наумили.
Добре е за човека хубаво или лошо да се казва приживе, защото след това няма как да те чуе. Затова реших моите мисли и оценки накратко да споделя с живите почитатели и ценители на Христо.

„Миналото на Устово” с основание може да се определи като фундаментално изследване на селището от зората на неговото появяване. В над 600 страници авторът пресъздава историята, бита, икономическото въздигане и падение, просветата и културата, националните и религиозни борби на устовските първенци за свобода и независимост. Такова фундаментално изследване, продължило двайсетина години, осветляващо цели периоди от живота на едно селище, а по същество на Средните Родопи и отчасти на България, може да сътвори творец силно любящ своето родно място, своята родна планина и родина. Като прибавим и трудовете му „Миналото на Средните Родопи”, „Родопско Възраждане” , „Родопската интелигенция през Средновековието” и още много други изследвания и публикации в местни и национални издателства, ние се срещаме с едно огромно творческо дело, което може да се нарече „тих подвиг в мирно време”.

Осмисляйки проучванията и публикациите на своите предшественици за миналото на Родопската област, Гиневски проявява изключително усърдие в търсене и намиране на много допълнителни източници и успява да ни предложи една завършена и научно обоснована картина на национално-освободителните и религиозни борби, на стопанския и духовен подем на Устово и другите селища в Родопите през 18 и 19 век.
Със себеотрицание и почит към делото на своите предшественици Христо го продължава и достойно увенчава, доразвива и обогатява. С уважение и почитание към устовските предци в трудовете на Гиневски се описват национално-освободителните борби срещу османските поробители и съпротивата им срещу опитите на гръцкото духовенство да наложи в Родопите гръкоманството, цел на което е българското население да забрави своя род, език, вяра – своите корени.

Така Христо Гиневски ни убеждава, че тези процеси са неотделими от общонационалния подем в обществено-икономическото развитие, в политическия, културно-просветния и духовния живот на българските земи и по-специално на общобългарското възраждане, в това число на Устово и Среднородопската област, в условията на турското робство.

Изследванията на този период, отразени в „Миналото на Устово” и по-специално в раздела „Възрожденските върхове на Устово”, са ни поднесени не като сухи факти, а като живо описание на епохата, в която са се проявявали. Неговите изследвания, съждения и описания на национално-религиозните и освободителни борби в Устово и в други селища на Средните Родопи надхвърлят регионалното значение и се вписват в общобългарските изследвания на този период от видни историци – професори, академици, писатели, краеведи.

Той, без колебание, е един от тях. Затова Христо не е само устовско, смолянско или среднородопско явление, а е национално достояние с голям принос и значение в общонационалната ни история.

В този ред на повествования Гиневски ни запознава с плеяда устовски и среднородопски поборници за църковно-религиозна свобода. В първите редици блести името на поп Глигорко. Имам бегъл спомен от детството. Бабите и дядовците благоговееха пред този свят пазител на Христовата вяра и българщината, от неговите пророчества за миналото, настоящето и бъдещето. В очите и сърцата на хората това сякаш не бе човек, а мит, дух, провидение изпратено от Бога да ни напътства и насърчава. Христо приземява този божий светец, показва ни го от плът и кръв, дошъл в Устово, служил и в Райково, Момчиловци и Среднородпските вселения, за да дава кураж и упование в борбата срещу гръкоманията и гърчеещите се, за духовното възраждане на българите.

В периода, който Христо нарича „възрожденските върхове на Устово”, се нареждат такива светли личности като Стою Шишков, Николай Вранчев, Константин Дъновски (бащата на основателя на Бялото братство Петър Дънов), свещениците Киряк Белковски и Васил Андреев, Сава Стратиев и Христо Попгеоргиев, Стана Мавродиева и цяла плеяда устовски първенци. Те в една или друга степен застават начело на стопанските и културно-просветните процеси, национално-освободителните и религиозните борби, в защита на българщината – против гръцкото влияние. Общо за Среднородпската област Христо Гиневски ни съобщава за над 230 възрожденци (свещеници, монаси, учители, зографи, търговци, занаятчии, краеведи, общественици) и други поборници за икономическо и духовно възраждане. Всички те имат принос за възрожденския дух и духовния облик на планината. Те заслужават уважение от сегашните и бъдещите поколения от Среднородпската област.

Както отбелязва академик Георги Марков за книгата му „Миналото на Устово”, а бих казал и за другите му творби, те с „право могат да бъдат подредени и до постижението на краезнанието, както и да се оценят с принос в българската история”.
Изводът, който прави видният академик, ни дава основание още веднъж да потвърдим, че Христо има свое място в редицата на плеядата видни български учени и изследователи на българската история, на Българското Възраждане.
В края на творбата си „Миналото на Устово” Гиневски е избрал още веднъж кратко да опише житието и битието на големите личности на Устово, както той ги нарича „Личностите на Устово”.

Този списък от 32-ма видни личности започва с поп Глигорко и завършва с Братан Шукеров, Кирил Маджаров и братя Андрееви.

Това са признати, прочути устовски първенци – стопански и духовни водачи на селището, със значим принос за развитието и утвърждаването на Устово като стопанско, търговско и духовно средище в годините на Възраждането, а и след това.
Смятам, че би било достойно и справедливо първият, с който би трябвало да се продължи този списък на „Личностите на Устово”, трябва да продължи с големия историк, изследовател, учен и истински патриот Христо Гиневски.Той заслужава тази почит и уважение.
Нека да е светла и вечна паметта му. Бог да го прости!

Тодор Гугински

Advertisement
Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!
Back to top button
Close
Close
Close