Материалът е посветен на Висарион Смоленски, последният епископ на Смолянската Епископия, със седалище с. Смилян, унищожена през епохата на масовото помохамеданчване в Родопите през XVII век. Той става опора на местното население през онези тежки времена, когато, според историческо предание,: „…едни избиха, други помохамеданчиха, трети избягаха в горите…“. Утвърждава се като образец на християнската православна вяра, но оставя своето „стадо“ само да направи избора между живота и смъртта. След жестоки мъчения е поруган и убит на 29.07.1670 г., заради отказа си да приеме исляма.
И тази година, на 29 юли, богомолният народ изпълни едноименния смолянски храм, за да почете паметта на светеца, защита на българската вяра и народност. Празникът бе организиран от Архиерейското наместничество с благословията на пловдивския митрополит Николай, който изпрати свещенослужители и хористи от благословския хор към митрополитската църква. Покани и представители на храм-паметник „Св. Алексанър Невски“, начело с неговия предстоятел епископ Герасим, който пристигна с катедралния хор.
На 28 юли се отслужи вечернята, оглавена от белоградчишкия епископ Поликарп, който освети хляба и житото и благослови тези, които ще ядат от него. В проповедта си подчерта, че Св. Висарион е стълб, не само на християнството в Смолянска област, но и в Родопите като цяло. След унищожението на епископията Св. Висарион бяга и се укрива в Райково (днес квартал на Смолян) и там престоява 1 година като опора, кураж и утеха за местното население, в борбата за отстояване на вярата. Затова и околните села не били помохамеданчени. Но турците търсят сгоден момент да погубят духовния водач. В утрото на 1670 г., когато Висарион тръгва със своята охрана за Горно Езерово (днешният Смолян) той е нападнат от въоръжена турска чета, и след тежък бой – заловен. Изправен пред властта, отхвърля предложението доброволно да приеме исляма. Подложен на жестоки мъчения и ругателства, накрая е убит. Мощите му са погребани в градина край хорището, в близост до природната забележителност „Чинара“. Със смелост, силна воля, търпение и доблест претърпява всички мъки. Оттук идва признателността на родопското население която, намира израз в изписаните под храмовата икона слова:
„На Христа Бога верен докрай си останал
и венец на славата в небесното Царство си приел,
пречудни наш, отче Висарионе…“
На празничната архиерейска литургия се стекоха богомолци и извън Смолянска област – църковни хористи, туристи и миролюбци. Сред светските гости бяха областният управител Стефан Сабрутев, кметът на Смолян Николай Мелемов, началникът на 101-и алпийски полк, основният ктитор на храма г-н Тодор Бактов. Той сподели, че ще започне стенописването на храма от месец октомври т. г., като закачи на входната врата и скица на храмовия купел.
Два бяха центровете в празничното богослужение, които привлякоха най-силно вниманието на посетителите. Първият бе участието на хористите от катедралният храм „Св. Александър Невски“ под диригентството на доц. Димитър Димитров (на вечернята и втори диригент за празничната литургия). С ангелските си изпълнения хористите изпълниха храмовото пространство, разпръсквайки милост в сърцата и душите на богомолците. А другият център бе словото на Епископ Арсений, викарий на пловдивския митрополит. Със силни, подходящи епитети и сравнения, с плам и вдъхновение, той очерта образа на светеца – символ на високо родолюбие, милост към ближния, завидна воля и безгласно търпение в мъченията. И, най-вече, като пример за поколенията, зов за продължение на неговия път в опазване на българщината и мира между хората.
Празникът завърши с многолетствие и почитане на именния ден на Негово Преосвещенство епископ Висарион – наместник на Смолянска духовна околия и игумен на Кръстова гора.
Удовлетворение и радост донесе този ден за почитатели и гости които попътно се отправиха към манастира „Св.Панталеймон“, оставайки светла диря в смолянската духовна култура.
Доц. Елена Меракова
