Стотици деца боядисваха яйца за Великден в Регионалния исторически музей

За първи път музеят в Смолян направи ателие за боядисване на яйца. Великденската работилница е своеобразно продължение на ателието за Баба Марта. „Искаме да провокираме творческото мислене на децата и те със своето въображение и чувство, вълнение от предстоящия голям празник да изработят свой собствен великденски сувенир – нещо, което ще могат да отнесат в своя дом за спомен. Умилително звучат децата, които разказват какво ще направят с яйчицето –ще го подарят своите по-малки братчета и сестричета, за да ги зарадват, ще го подарят на мама, с която заедно ще боядисват яйцата в къщи, за да види как изглежда неговото, както и на баба и дядо, за да се похвалят какво са направили”, каза директорът на РИМ „Стою Шишков” Валя Василева.

Ателието отвори врати на 19 април. През първата седмица са преминали 200 деца. Очакват се до четвъртък да гостуват още 253 деца само от Смолян и околните села. Малчуганите са организирани са от совите учители. „Мнозина от тях не за първи път са в музея. Те се запознаха с музейната работилница за мартеници в края на февруари. А радостното е, че сега броят им е увеличен”, допълни още Василева. Децата, които се включиха в инициативата са от детски градини и ученици от 1 до 4 клас.

Освен малките яйчица, които всяко дете рисува по свое желание, всяка група рисува едно голямо еднометрово яйце, което е включено в изложбата. На току що поникнала зелена трева в културния комплекс са разположени всички двайсетина нарисувани яйца.

„Традицията в Родопите е да се боядисват само червени яйца. По 100-200-300 е боядисвала всяка къща. Червеният цвят символизира кръвта на Господ. Използвани са естествени багрила – корени на брош, люспи от лук, сушени червени боровинки, къпини, малини”, припомни Валя Василева. Още преди да хванат четките и да ги потопят в боичките екскурзоводите Анна Болгурова и Весела Плеснева разказват за родопската традиция на младите художници.

„Първото яйце се нарича „бранител”, защото се вярва, че пази къщата от несгоди, болести и от природни бедствия. То се пази до следващия Великден. По него се е гадаело. Ако при разчупването на яйцето то е здраво, значи ще е здрава и годината”, разказва пред учениците от 2 б клан на СУ „Св. св. Кирил и Методий” – Смолян Анна Болгурова. И продължава: „Докато е влажно с яйцето се прави кръстче на бузките и челцето на децата, защото те са душата на къщата. След боядисване стопанката го показва на слънце – „да го види слънце, за да поеме силата му”, и се слага в сито, за да е „сита годината”.

Традицията повелява на Велика сряда децата да берат здравец, зелена трева, първите пролетни цветя от поляната, нарича се „зеленко”, раздава се на близки, съседи и др. и тя е първата великденска украса за празника. Поставят се в ситото най-отдолу и върху „зеленкото” се нареждат яйцата сурови и се пекат с хляба. След това се боядисват, като се оставят между тях и бели – които са Господ и къщата, като за всеки член от семейството трябва да има по едно яйце. Нарича се „кошара”, защото се прави символична украса с тестена лента се прави около хляба като кошара, която обаче е отворена. От една страна семейството да е винаги заедно ,събрано, силно, здраво, а от друга страна се оставя отвор, през който да върви напред. „Кошарата” се разчупва на броя на членовете на семейството и всеки трябва да си изяде парчето до трохичка. Черупките от яйцата се изхвърляли в огъня, за да се запази силата в дома. Има и още един обреден хляб в Родопите, наречен „кукла” – малка питка, в която има забучено само едно яйце. Обикновено се прави за децата. За тях остава и най-веселата игра – боренето с боядисаните яйца и обявяване на победителя.

С великденските яйца се правят „спредавалъци” или „каниски” – специален набор от подаръци, които се подготвят за кумовете, родителите. Правят се обредни хлябове, които в съвремието ни са заменени с козунаци. „Ако някой обича да прави домашен хляб, нека да си направи. Нарича се „кошара” – хляб, в който са набучени много яйца.

„Вече втора седмица работим с децата. Много им е интересно, забавляват се и най-хубавото е, че децата работят екипно, много се стараят и се увличат в работата с боичките”, посочи още Анна Болгурова.
„Работилница за мартеници стана и причината да започнем инициативата за онлайн уроци по родолюбие с българските училища в чужбина. Пак за първи път се случват подобни онлайн срещи с пет училища – от Ню Йорк, Вашингтон, Базел (Швейцария), Кьолн и Хайделберг (Германия). Темите бяха традиционните пролетни празници в Родопите – като се започне от Баба Марта, премине се през Сирни Заговезни, кукерите, Тодоровден, Великден, Гергьовден”, допълни още директорът на музея.