Стефан Сабрутев – от срамежлив тийнейджър и водопроводчик, до бизнесмен – отворил сърцето си за хората
Повечето смолянчани свързват Стефан Сабрутев с магазина му „Чечосан“, малко обаче са тези, които са се докоснали до човека Сабрутев и до неговото минало. Роден е в Смолян. Тук са преминали детските и младежките му години. Но малцина знаят, че е бил изключително свито, притеснително, срамежливо и кротко дете – мечтата за всеки родител. „А сега вижте ме – съвсем съм различен от детските ми години, станал съм много дързък и настоятелен. Явно животът ме е превъзпитал. Брулил ме е много, за да оцелея“, казва кандидатът за кмет от „Движение „Нашият град“.
Най-хубавите му младежки години са били в строителния техникум в Смолян. „Тогава беше елитно училище. Като помня с какви оценки сме влизали – 40 души паралелка. Изобщо по онова време строителството беше в разцвета си. Доизграждаше се новия център, търсеха се кадри. А и баща ми беше строителен техник и от там тръгна любовта към строителството“, връща се назад в годините Стефан Сабрутев. Бързо обаче минали годините в техникума и през 1989 г. той се дипломира със специалността „Строителство и архитектура“.
Последвали две години в казармата. Първо в Плевен – Школата за запасни офицери, а след това в Белене, където е командир на взвод в Понтонно мостовите войски – част от сапьорския батальон. „От казармата имам много спомени. Не липсваха и издънките, и чанча, но и много весели моменти. Казармата е необходима за един мъж – да се кали, да се пречупи характерът му“, продължи да разказва кандидатът за кмет на Смолян. И точно войнишката служба се явява преломен момент в живота на младия Стефан. „Тогава загубих баща си. И когато се уволних, ми се наложи да се боря много“, споделя той. Съдбата го прави глава на семейството с недовършена къща, с невръстен брат и майка – вдовица. „Къщата строихме близо 20 години, лека-полека, на етапи. И до ден днешен живея със семейството си в този дом“, продължи разказа си Сабрутев.
Семейните тревоги не са успели да сломят Стефан Сабрутев. Той продължил да се борил, за да оцелее в живота. „Усвоих до съвършенство занаят – полагане на водопроводни инсталации, който сложи и началото на моя бизнес“, разказа още Сабрутев. Той е първият в Смолянска област, който е монтирал новите пластмасови тръби. А от липсата на склад с достатъчно количества материали, които да има под ръка, той си направил и магазин. Започнал с малко магазинче до църквата „Св. Георги“ в Смолян. И лека полека бизнесът се разраснал, като влияние оказва и повишеният инвестиционен интерес към Пампорово и Смолян. „Общо взето хванах хубав момент, в който успях да развия бизнеса си. Купих от „Родопска тъкан“ магазинът, който превърнах в строителен хипермаркет. Това беше първият хипермаркет в цялата област – без значение хранителен, или промишлен. Бяхме пионери. Сега, разбира се има много такива, но мисля, че сме постигнали добър резултат, като за нашата област“, с гордост споделя той. А първите клиенти на новооткрития строителен хипермаркет „Чечосан“ са покойните – писателят Любомир Левчев, и смолянчанинът Кристиян Канев.
За него приятелите казват, че винаги е усещал нуждите на околната среда и винаги е с едни гърди напред. „Никога не е чакал нещо наготово. Гледа живота в перспектива и така успява да се справи с всички. Първо видя, че в Смолян няма водопроводчици и се захвана с този бизнес. После видя, че няма ВиК части, отвори магазин. Същото стана и с магазин „Чечосан“, който откликна на нуждите на строителството през 2008 г.“, разказа приятелят му от тийнейджърските години Радой Краев.
Макар и затрупан с работа и различни ангажименти, Стефан Сабрутев е останал и до днес все така ведър и весел човек, макар и с времето малко по-суров. Държи на приятелите си и винаги е помагал на хората. Десетки са случаите на помощ на хора, изпаднали в беда. Обича да ходи на лов и риболов, но със съжаление споделя, че все по-малко време му остават за любимите хобита.
Страстен почитател е на група „Сигнал“ и добър техен подражател – не веднъж е пял песните им пред близки и приятели. „На закриването на кампанията трудно се въздържах. Но ще ме видят, че мога да пея, и после ще ме карат на всеки празник на града да пея…“, смее се Стефан Сабрутев.
Една от мечтите му е била да се научи да свири на китарата, но стигнал само до три акорда. Имал и гайда, но и нея не успял да „опитоми“, затова и залага повече на гласа си. Въпреки това сърцето винаги му е принадлежало към българската естрада и рок. И затова не случайно „Легендите“ пристигнаха в Смолян и се качиха във вторник на сцената на Родопски драматичен театър.
Със съпругата си Здравка имат двама сина и една внучка. Синовете му помагат в бизнеса и са неотлъчно до него в Смолян. „Надявам се да намират добра почва в града ни и да останат тук. А малкият, когато се изучи, да се върне в родния град“, казва с надежда Стефан Сабрутев. Той е убеден, че едно ново начало, нова енергия, биха дали огромен тласък в развитието на община Смолян, за да може хората, които са тук да изпитат истинско щастие от живота.
