Здраве

Старшата акушерка на Родилно отделение Мария Караджова: Плачем заедно със щастливите майки, боли ни, когато и тях ги боли

Мария Караджова

Г-жо Караджова, в навечерието сме на 21 януари – Денят на родилната помощ, а вие сте първите, които виждате бебето и посрещате новия живот. Как избрахте тази професия?
Мечтата ми беше да стана акушерка. С желание кандидатствах и учих. Започнах работа през март 1984 г. Когато завърших и трябваше да започна в болницата вакантни места за акушерки нямаше. Откри се възможност по заместване като операционна акушерка. Този момент, когато постъпих в болницата, няма да забравя никога. Много се вълнувах и много се страхувах дали ще успея да се справя, защото при обучението ни по-малко се наблягаше на операциите. Тогава старшата акушерка Мария Бакалова ме въведе в операционната, даде ми напътствия и кураж, като ми каза, че с добра воля и упоритост ще свикна и ще овладея умения, които не всички акушерки са обучени да правят. Много се страхувах, защото думичката „операция“ ми звучеше малко страшничко. Шест години бях операционна акушерка, след това колелото ме завъртя като редова акушерка. 13 години преминах през всички сектори на АГО, след което вече 15 години съм старша акушерка. Трудовият ми стаж е само в смолянската болница и е 34 години и 10 месеца. Всяко място, на което съм работила, си има своята специфика и човек с добро желание и прецизност може да се справя със задълженията.

Защо точно акушерка искахте да станете?
За мен тази професия е много благородна, особено за жена, за майка. Това да посрещаш новия живот ти доставя голямо удовлетворение. Дори и работата, свързана с процеса на раждането да е много, ти дава кураж, че всичко това ще завърши благоприятно с раждането на бебето.

Ако се върнете сега години назад отново ли ще изберете тази професия?
Може би да. Но в момента малко ме притеснява това, че няма младо попълнение. Когато аз започнах в болницата имахме много работа, много раждания, но бяхме и много голям екип. Постепенно с годините работата намалява, но за съжаление и нашият екип намалява. Прави ми впечатление, че не постъпват млади акушерки. Незнам дали се обучават и заминават някъде другаде или просто приемът и студентите са малко. В отделението имаме две млади акушерки. Едната постъпи преди 12 години, а другата преди 4 и е на възраст 32 години. Нямаме такива, които от студентската скамейка да идват при нас. Засега и с този състав успявам да се справя.

Какъв трябва да си, за да работиш тази работа?
За да бъдеш акушерка трябва да ти идва отвътре. Акушерската професия е призвание. Трябва да си много близо и до душата на родилката. Раждането е свързано и с физическа болка, а и родилките са много притеснени и акушерката трябва да бъде добър събеседник, да успокоява. Завършила съм в последствие социална психология и това, което съм научила много ми помага в работата в комуникацията с родилките и с колегите. Работата в АГО е екипна, ние сме непрекъснато заедно. Нашите лекари-специалисти наблюдават по-прецизно раждането, но ние сме първи техни помощници и сме в пряк контакт с бъдещите майки. Рутинността в задълженията ни не измества емоцията и чувствата ни. Една професия трябва да се работи с желание. Плачем заедно с щастливите майки, боли ни, когато и тях ги боли при раждането.

Има ли разлика между днешните родилки и жените преди 30 години?
Определено има разлика. Имам чувството, че всяко по-младо поколение, като че ли са малко по-капризнички. Е, съобразяваме се и с техните желания, но пък не всичко може да им се угоди. Младото поколение е много компетентно, четат, знаят много, задават въпроси.

А това помага ли им по време на раждане?
Да, помага им. Те са много подготвени. Знаят какво им предстои. Вярно че преобладават оперативните раждания, но има и такива родилки, които искат нормално раждане. По мое време нормалните раждания бяха с пъти повече от оперативните. Но това е въпрос на избор.

Според вас защо искат да родят секцио?
Според мен си мислят, че по-малко боли с операция. Все пак болката след секциото може да се обезболи, докато другата болка не спира, докато не свърши раждането.
Сблъсквате ли се с родилки, които в пристъп на болка проявяват вербална агресия?
Макар и рядко, имаме такива случаи, когато те не могат да контролират емоцията си. Но всичко прощаваме. На следващия ден ситуацията е съвсем друга. Това е неволно и гледаме да го неглижираме, да не го приемаме лично.

Какъв ден е за вас 21-ви януари?
За нас този ден е натоварен с много положителни емоции и заряд. Ние заслужаваме това признание. Все пак даваме максимално от нас, за да бъдат майките щастливи. Няма по-щастлив момент за всяко семейство от раждането на тяхното дете, а и за нас няма нищо по-благородно да помогнеш на една жена да стане майка. Така че на този ден много семейства, бъдещи майки, родилки, идват да окажат своето признание и благодарност на екипа, който е помогнал.

Поддържате ли връзка с жени, на които сте им помогнали?
Да, поддържаме връзка. Дори има и случаи, при които дечица, на които аз съм акуширала, когато са се родили, вече са големи и стават майки.

Не са редки и случаите на израждане в нестандартна ситуация.
Да, имали сме случаи в отделението се е случвало някой път на количката в коридора да се изражда, или в линейките. Хубавото в работата в отделение е, че ние акушерките винаги си имаме гръб. Докторът ни е под ръка. Ние може пряко да наблюдаваме родилките, но имаме над нас лекари-специалисти. За да върви работата в екип трябва да има нормален психоклимат. За да се довеждат нещата докрай много ни помагат и санитарките. Ние сме едно цяло.

Доколко е вярна народната приказка, че когато жената ражда е с единия крак в гроба?
Опасно си е, макар че сега при наличие на толкова много апаратура има възможности да се предвидят някои неща. Когато имаме усложнения всички се мобилизираме. Преживяването е неописуемо. В такъв случай абсолютно всички сме на крака. На 28 декември м.г. имахме родилка с недоносено бебенце. Беше с усложнение, но реагира се много адекватно, бързо, ОАИЛ поеха жената, положиха страшно много грижи. Сега вече и бебето и майката са добре. Но всички работим в екип. В нашето отделение няма място някой да е встрани и да гледа. Риск има винаги и тези рискове остават за сметка на психиката на работещите в отделението. Но да дава Господ здраве и късмет на всички раждащи, на нас, за да се радваме на това, което работим. За голямо съжаление бебета намаляват. Спомням си една справка. През 2009 г. завършихме годината с 835 раждания. Сега завършваме с 438. За 9 години наполовина са намалели бебетата.

Какво ще пожелаете на екипа?
Искам да поздравя колегите си с едно стихче: „Нужни са такива хора като нас, с добри и любещи сърца, за да се раждат хиляди слънца“. Да ние честит празникът, да ни е честит Бабинден – на нашите лекари-гинеколози, на акушерките, на санитарките. Да сме живи и здрави. Много късмет, благополучие и ползотворни дни в хуманната ни професия.

Advertisement
Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!
Back to top button
Close
Close
Close