Централното гробище на Смолян в кв. Беклийца е препълнено и родопчани вече погребват близките си непосредствено до пътя, установи репортер на „Отзвук“. Картината на място е смразяваща. Гробовете са наредени и покрай асфалта, и покрай черния път след него. Между гробовете и пътя няма ограда, която е задължителна според действащата нормативната уредба.
„Затова ли сме се трудили, да ни хвърлят на пътя?“ – попита Димитър Димитров и отбеляза, че има достатъчно терени до гробището, за да бъде разширено. Мъжът се възмущава и от хаоса, който цари в гробищния парк, и от липсата на правила. „Когато майка ми почина, баща ми отиде в Общината и поиска да си запази място до нея. Кметът Мелемов казал, че не може – няма ВИП места. След време, когато отидох на гроба на майка си, и гледам „Запазено“, един гроб е запазен, друг гроб е запазен, трети гроб е запазен. А за баща ми няма. Човекът искаше да си плати, но на него му отказаха.“ – разказа мъжът.
Проблемът с отеснелите гробища в трите квартала на Смолян чука на вратата повече от 10 години. Но дори и сега, когато стана твърде остър, кметът Мелемов не смята, че инициативата за разширението им трябва да е на Общината, а на собствениците на имоти край гробищата. За тази пасивност го упрекна и общинският съветник Димитър Кръстанов за заседанието на местния парламент през февруари. Трябва да държите връзка с хората, които имат имоти, отредени за гробищни паркове, заяви Кръстанов. „Вие да имате ангажимент и да заострите вниманието на службите и структурите на Общината, които пряко се занимават с тази дейност. Да се огледат терените около гробищните паркове!“ – препоръча общинският съветник.
„Така ви се струва отстрани, г-н Кръстанов! Но логиката е друга. Инициативата обикновено е на продавачите. Защото ние и да ги търсим, не можем да говорим за цена. Какво значи да ги потърсим? Какво да им предложим и на каква цена? Цената е от лицензиран оценител, после те като не я харесат. Съдът я вдига.“ – отговори му кметът на Смолян.
С тези думи кметът Мелемов сам се уличи в бездействие. Защото вместо да чака собствениците на имоти да го потърсят, кметът е бил длъжен да задейства процедури по отчуждаване в годините назад, и ако хората не са били доволни от цената, съдът отдавна да е решил спора. За да няма днес погребения край пътя, а опечалените да не остават с впечатлението, че към покойниците не е проявено необходимото уважение.
