НОВИНИ

Скелетът, открит в хотел „Смолян“, е на Росица от село Борово (обновена)

ДНК-експертизата разплете мистерията на обгърнатата в тайнство зловеща находка в хотел „Смолян“ миналото лято. Тогава при демонтаж на вентилация в подземията на сградата бе открит скелет на жена. Костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова от село Борово, община Лъки, научи „Отзвук“ от разследването. „Установено е, че се касае за насилствена смърт. Работи се по няколко версии за установяване на извършителя“, потвърдиха от Окръжна прокуратура.

Росица Лазарова е родена през 1960 година в село Борово. Живяла е на семейни начала с мъж от смолянския край на име Вельо. Жилището й било на новия център в КЦ блок 12. Изчезнала е на 7 ноември 1991 година. Същият ден тя трябвало да се прибере в родното си село, но така и не стигнала до там.

На 30 август 2017 г. преди обяд при демонтаж на аспирацията строителни работници откриха скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До костите са намерени остатъци от дрехи, както и ботуш, а другият бил на около десетина метра. Ботушите са кафяви, нови, с висок ток, тип чизми. Открити бяха още синьо-син чорап и шапка тип „идиотка“. Няколко дни по-късно работниците намериха ръкавица и изсъхнал букет.

„Тя беше изчезнала и никой не знаеше къде е, много години минаха от тогава“, казаха във вторник съселяни на Росица. Хората са чели за намерения скелет в Смолян. Разбрали, когато идвали полицаи в селото, но се надявали тайничко да не се окаже, че тя е починалата. На есен пристигнал следовател и разговарял с майката Шинка Димова, с нейни близки и хора от селото. Взели проби за ДНК-експертизата. Години наред всички си мислили, че тя жива и сигурно живее някъде в чужбина.
„По онова време Росица живееше в Смолян, работеше там. Живееше с един мъж на име Вельо, който беше семеен, имаше и деца“, разказаха нейни съселяни. Те си спомнят, че Вельо бил от някакво смолянско село. Живеели с Росица в града, а тя работила първоначално в склад, но после се преместила на друго място.

„Познавах я много добре. Така да се каже заедно сме ергенували. Беше добродушно момиче, възпитано и доверчиво“, спомня си неин съселянин. Росица учила до 5-ти клас в Борово. Не е била отлична ученичка, но се стараела, учила много. Била много красива, с дълга руса коса, която вдигала на кок. Завършила гимназията в Лъки и останала да работи там. В миньорския град се запознала с Вельо, който бил шофьор на камион и разкарвал безалкохолни напитки. Завързали любов и в един момент тя казала на майка си Шинка и баща си Лазар, че иска да се запише да учи за медицинска сестра в Смолян. Събрала си багажа и тръгнала, но така и не се записала като студентка, а се хванала на работа. С Вельо наели квартира в КЦ 12 на новия център.

„От един път изчезна, никой не знаеше къде е. Родителите й много я търсиха. Майка й ходеше по гледачки. Всички й казваха, че детето й е живо и ще се върне. Надеждата умира последна“, сподели кметицата Савка Канева.

Като всяка майка и 86-годишната леля Шинка до миналата седмица се надявала, че дъщеря й е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Жената ни посреща пред спретната си къща, където чистеше картофи за семе. Болката бе изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 28 години в търсене на младата жена. Тя има и син Димитър, който живее в Пловдив.
„Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „Къде го найди този мръсник (Вельо – б.а.), заблуди я и остана там (Смолян – б.а.). Да знаете какви хубави кандидати имаше тука Идваше си често, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, започна разказа си жената.

Родителите не са харесвали Вельо, но въпреки това са го приемали в дома си на гости, защото много обичали дъщеря си. От мъка бащата се разболял, открили му тумор в главата и преди 11 години починал. Леля Шинка е убедена, че убиецът е мъжът, с който тя е живяла на семейни начала. „Само той, друг никой няма да й посегне. Той е сторил каквото е сторил“, продължи да нарежда жената. Тя разказа, че дъщеря й била подлагана на бой. Веднъж си дошла на село, а гърбът й бил в синини. „Той ходеше и по други жени. Подигравал се е с нея. Накрая, преди да изчезне два пъти си идваше с чисто синьо надуто око. Оплаквала се е на моя братовчедка: „Како, утрепва ме от бой да искам от мама пари. Пък на мен не ми е удобно да искам“. Жената не веднъж се е молила на дъщеря си да остави този мъж.

Преди да изчезне безследно Росица живяла в Смолян 4-5 години. Тя не споделяла с родителите си много за връзката си с Вельо. За последно майката и дъщерята се чули по телефона в началото на ноември. Тогава казала на родителите си, че на 7 ноември тръгва за Борово. Тя обаче не пристигнала. Минал ден, два, три. Майка й се запътила да я търси в Смолян. Намерила квартирата. Звъняла на вратата, но никой не отворил, макар че вътре светело, а съседка видяла сянката на Вельо в една от стаите. „Ако беше честен, защо не ми отвори вратата, а ме остави на улицата в 6 часа вечерта. Виках му да ми отвори, молих се. Една жена ме видя да плача. Аз никога не бях ходила в Смолян. Тя ме прибра да спя у тях. А той през всичките тези години не дойде да попита какво става с Роса“, продължи да изплаква мъката си жената. На следващия ден – 11 ноември 1991 г. сутринта леля Шинка съобщила в полицията, че дъщеря й е изчезнала.

„Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, добави почернената майка. Една вечер сънувала своя починала близка. Казала й да изчакат и Росица, но тя й казала: „Роса не е с нас, няма я още“.

„Свърши вече, нищо не може да се направи“, със сълзи прошепна жената. Майката иска поп да опее тленните останки, за да може душата на детето й да намери покой.

Елена Павлова

Advertisement
Back to top button
Close
Close