Вътрешнопартиини боричкания между кандидати за партийно лидерство, вече покойници, лишиха Триград от средищен общински център. А той трябваше по право и в интерес на развитие на микрорайона и запазване на хората да си остане. Не помогна и вътрешната опозиция в лицето на Асен Белилов това да се случи. Изпадащата в несъстоятелност община Девин и по-конкретно общинският център – Девин, това и чакаше. Бившата община Триград със съставните и села бе прилапана с целия и капитал. Землището на обезлюдяващото ми село Водни пад от община Девин бе претрансформирано, сиреч причислено към землището на Триград. Това услужливо улесни депесарските и бесепарските кметове с антуража им да закърпват бюджета на общината. С прехвърлените документации на община Девин от бившата триградска община отива и нашата кадастрална карта, за която научих от разследващите органи, че тя била изгорена в общината, а от нея намерили късче.
Тръгнах да търся картата по сигнали от мои съселяни, които искаха да си изкарват нотариални актове. Реагирах остро и чрез институциите в областта. Инициирах ново кадастрално заснемане на имотите на нашите хора в чертите на околовръстния полигон. За моя радост всички хора от селото и всеки лично си посочи имота с границите му. Очаквах и се надявах,че проблемът ни е решен и че успях да защитя съселяните си. Община Девин обаче не така е мислила. Тя елиминира частната собственост в чертите на околовръстния полигон и чрез послушницата си Общинска поземлена комисия – Девин, обяви наши парцелни имоти за земеделски. Земеделските земи стигнаха до стрехите ни. Нов протест от моя страна, ново заснемане и още по-лошо.Общината, управлявана от ДПС и БСП, обяви безапелационно нашите имоти в чертите на околовръстния полигон за земеделска земя и започна да я разпродава на безценица срещу сухо под масата.
Разбира се, за злото дередже с имотите ни на село имат вина и някои от нас, които поканиха вълци в кошарата ни, нетрезво въобразявайки си, че ще напълнят селото с хора. Тук се настанява успешно имотната мафия и то не без цел. Гранично е нашето село. На два километра и по-малко е от линията на държавната граница. За трафикантите територия и поле за действия. А и на друго ми мирише – прочистване на района от местното население. Със сигурност това ще се докаже. Но ще поживеем и ще видим. А ако воднипадчани не се преборим с мафията, която бе в съдружие с бившите кметски управи и поземлената комисия в Девин, няма да имаме достъп до бащините си огнища, където ни е пъпът.
Спирам се и на няколко грозни фрапиращи факта.
- Трите обора в началото на селото са построени върху внесена земя от наши хора. Самите обори са строени почти чрез самооблагане с труд и пари, надницата се измерваше в трудодни, а един трудоден се плащаше по 0.90 лв. Ликвидационният съвет ги продаде за 5000 лева на човек, който ги заложи. Оборите ги няма, но собственици на земята има и то с документи за собственост от османско още. Община Девин не ги призна.
- Училището в селото е построено върху дарена земя за училище. Волята на дарителя е за училище. Училището е построено с голямо желание от съселяните ми и то чрез самооблагане в труд и пари. Закрива се училището. С доктор Аликовски с позволението на Община Триград го превърнахме в етнографска сбирка. Община Девин го обяви за общинска собственост заедно с терена и го продаде. Волята на дарителите и строителите се преобразува в база за почивка и отдих, без да се обезщетят реалните собственици.
- Комплексът на граничната застава е построен върху насила отнети частни имоти. Заставите се закриха. По принцип съгласно презумпциите на нашето законодателство отпадането на стратегическото предназначение на военни обекти и съоръжения безусловно налага връщане на имотите на бившите собственици. Община Девин обявява търг, но забележете – в „землището на село Триград“ и то в не чак толкова популярна медия и не чак толкова разпространена. Един от собствениците на поземления имота научава за търга, явява се, но комисията решава, че документите са нередовни и го продава на друг за около 64 000 лева. Благодетелите от Девинска община и послушната й поземлената комисия към нотариалния акт, който включва само сградата на заставата, причисляват стрелбищния полигон, жилищния комплекс, помощните сгради и голям имот, опиращ до гробището.
Въпреки придобитото по незаконен престъпен начин, собствениците решават, че цената е много висока и… решават след полунощ да взривят конюшнята. Излиза се с версията,че снегът я изпотрошил.
Взривяват я да вземат пари от застраховката. Крайната цел е намаление на общата цена. Да, ама предния ден, през нощта и на другия ден няма прашинка сняг. Патрулиращият граничен наряд по билото на Портата от Кожаре е чул мощен взрив. А конюшнята не бе просто конюшня. Командният състав на заставата, състав, в който влизах аз, старшина Николов и командирът подполковник Стойчев, преобразувахме конюшнята в тенис зала, киносалон и библиотека. На нас ли ще ги разправят тези неща?
Землището на Водни пад е основна вододайна зона за разрастващ се в инфраструктурно отношение Триград. Триград ще се разширява към Шут мост и Воднипадската долина. ДПС и БСП управниците нямаха интерес от това. Пред Триград през Водни пад се очертава блестяща перспектива за излаз на Бяло море. Проектът е готов, чака своето развитие. Кметство Триград трябва да защити Водни пад и да се пребори за обявяването му за защитен район. Проучванията ми дават основание да смятам и препоръчам Водни пад за един полезен енергиен район. И ние не бива да го отстъпваме на мафията.
А ние, воднипадчани с цената на всичко ще се борим срещу настъпващата мафия към бащиното ни огнище. Нашият път е да върнем имотите си в чертите на съществуващия околовръстен полигон и землището на селото с ново кадастрално заснемане през главите на община Девин. Без да се заканваме – нека се знае,че ние имаме примера на село Црънча, което поиска присъединяване на селото към Гърция. Това може и ние да го сторим, ако държавата ни не застане зад нас.В заключение ще посоча, че нямаме нищо лично срещу граждани, закупили имоти в селото от реални собственици. Но ще се борим с всички позволени сили и средства от закона срещу мародери, които си въобразяват, че са намерили село без стопани. Нека им бъде ясно, че самоуправството им не ни е по мерак. А нашият урок ще бъде като ги напъдим. Това сме го правили и ще го правим докато има един воднипадчанин на тази земя.
Никола Чуралски
Авторът е бивш жител на село Водни пад. Законно упълномощен представител на инициативния комитет за защита на село Водни пад, краевед, автор на книгата „Нашето родно село Водни пад“. Член на СНБП и СБЖ. [/sociallocker]
