Разказ от първо лице за катастрофата, при която загинаха Велин Фиданов и Красимир Купенов

Интервю с оцелелия при зверската катастрофа край връх Свобода Борис Иванов

Загиналият при катастрофа председател на Общинския съвет в Баните Велин Фиданов искал да направи чешма на връх Свобода, известен в района като Енихан баба. Това разказа оцелелият при зверския сблъсък Борис Иванов от село Давидково. Мъжът е в Хирургично отделение на смолянската болница. Освен болки в гърдите и повърхностно нараняване на главата, мъжът няма други сериозни травми. Той разказа, че още преди месец Велин Фиданов го потърсил, за да му помогне да изберат най-подходящото място за чешмата. Трагедията станала на връщане от върха в местността Ангелова каба.

Г-н Иванов, вие оцеляхте по чудо при тази зверска катастрофа?
Да, живея втори живот при тази зверска катастрофа. Такъв ми е късмета.

Как стана катастрофата?
Прибираме се от върха. Джипа го караше Фиданов, беше с десен волан. Направих му забележка да намали скоростта. Караше с около 70-80 км/час. Има външни хора, идват на поклонение, които карат с високи скорости, без да се съобразяват, че има завои, те не познават пътя. Два-три пъти му викам да намали. Казах му: „Венко, карай малко по-бавно, че тука кой където му скимне шофира“. Но явно той не ме чуваше. Накрая с по-висок тон му викам – намали малко скоростта. Когато натисна първоначално леко спирачките, нещо стана. Той хвана волана, но колата тръгна надясно. Той още един път натисна докрай спирачките. Усетих, че задницата се надига и аз се хвърлих по инстинкт между седалките. Бяхме на правия участък и имаше още много докато стигнем завоя.

Вие сте професионален шофьор, как си обяснявате станалото, техническа неизправност ли е имало на джипа?
Смятам, че проблемът най-вероятно е в някоя от спирачките. И когато Венко ги напъна, се преобърнахме. Първо се вдигна джипа в дясната задна част. Не помня колко пъти се завъртя колата. Аз си стоях отдолу, хвърляше ме като топка и чаках да се успокои. А джипът от инерцията се върна обратно. Когато спря да се движи, видях, че е паднал върху гумите. Люкът беше счупен. Първата ми работа беше да потърся помощ на тел. 112. Извадих телефона от джоба си и се обадих. Наблизо имаше една чешма, пийнах малко вода и веднага се върнах да търся Велин и Красимир. Венко беше в канавката изхвърлен и когато го видях, разбрах, че е мъртъв. Красимир имаше кръв по краката, въздишаше дълбоко. Явно беше в кома. Не можех да им помогна с нищо. Клекнах на земята и започнах да чакам линейката. Страшно тежко е да видиш това. Сигурно са изхвърчали още при първия удар и джипа ги е захлупил, после колата се е върнала назад.

Бързо ли пристигна помощта?
Линейката пристигна много бързо, за около 15-20 минути беше на мястото. Когато се обадих, се стремях да предам колкото може по-точно мястото на катастрофата, за да пристигнат без да се лутат. Първо качиха Красимир, по-късно разбрах, че е починал в болницата. Мен качиха последен. Видях много голям зор, защото ме боляха гърдите. По път ми направиха успокояващи, включиха ми и системи. Но човек търпи. Не помня кога ме докараха.

Какви наранявания имате, освен това, което се вижда – ожулване на главата?
Имам натъртвания на гръдния кош. Нямам счупвания, но май имам напукване, защото усещам прихлопване под рамото вдясно, когато въздишам. Искам да кажа, че в болницата страшно много обръщат внимание. Кой каквото иска, може да говори, но болницата в Смолян е на висота. Организацията е много добра – хигиена, култура, уважение. Като в аптека е вътре, на всеки половин час минава санитарка, на всеки час – сестрата, а на два часа – доктора.

Ще разкажете ли какво правехте на връх Свобода? Появиха се много спекулации, купон в хижа, ядене и пиене и т.н. Каква е истината?
Преди около един месец Велин ми каза: „Дай да направим една хубава чешма“. Имаше човекът възможност и искаше да остави за поколенията нещо. Казах му, че познавам района и знам едно място, където може да се направи, но трябва да се премери с геодезист, за да видим какво ще е нивото и дали ще може да излезе водата. Оня ден ми звънна по телефона и вика да отидем, за да видим мястото. Каза, че ще тръгне към 14-15 часа. Позвъня ми, когато наближи Давидково, и дойде до нас. Качихме се на джипа и отидохме директно на водата. Мястото се намира малко под върха, на главния път. Има една отклонка, където смятахме да хванем канала. В района има три малки чешми и една голяма, но водата не е хваната още. Велин има багер и искаше нея да хване и да я изкара. Викаше ми: „Ще направя чешмата за добро, да има хората къде да си утолят жаждата“. Когато свършихме, потърси едни работници, които извозваха там дървен материал. Поговориха с едно момче дали може да му намери работници. Наблизо се намира ловна вила и решихме там да обядваме. Носеше диня и храна. Имаше още двама мъже, които пекоха на огъня. Когато се наобядвах, тръгнах да бера чай. Оставих ги на вилата. Напълних багажника с жълт кантарион за Красимир и Венко. Казах им да си го разделят, а ако искат, и на други хора да дадат от билката. Стояхме до 19,30 часа и си тръгнахме. Всички много се интересуват дали е пил алкохол. Не мога да кажа, не съм го видял. Имаше един галон, но не знам дали е бил с вода или с бира.

Фиданов бързаше ли за някъде?
Не, не бързаше. Но той по принцип си кара по-бързо. Пътувал съм с него за София и знам, че шофира с по-висока скорост. Той беше професионален шофьор, опитен е. Между другото този джип, с който катастрофирахме, не е негов личен. Той е на фирмата, с десен волан е. Неговият е с ляв волан, „Мерцедес“. Изглежда не знаеше чалъмите на „Тойота“-та.

Оплакваше ли се, че му прави колата проблем?
Не, не се оплакваше, но явно нещо стана с колата.

Бяха ли сложили колани?
Какви колани, то няма нищо отпред, всичко беше окъсано. Седалките потрошени. Ако бяхме отишли към гората, можеше да се отървем и те да се отърват. Там спасението беше по-добро, ама на този твърд асфалт няма спасение.

Елена Павлова