Преля чашата в Чепинци: Жителите излязоха на гневен протест срещу бездействието на властта за пункта с Гърция

Три автомобила на гръцки полицаи, ограждения и дори преградени горски пътища“ – така изглеждаше граничната зона при затворения ГКПП „Рудозем – Ксанти“ в неделя, когато жители на село Чепинци и района се събраха да потърсят сметка от държавните институции. От години насам този „трети пункт“ между България и Гърция неизменно остава само проект, въпреки видимо завършените участъци от двете страни.  „До кога ще ни държат в неведение, след като уж вече сме в Шенген?“, питат протестиращите, чувствайки се „втора ръка европейци“.

Изоставени зад бариерите

Протестът бе иницииран от кмета на Чепинци – Риза Брахимбашев, който в самото начало подчерта, че недоволството е „абсолютно гражданско и отправено към българските институции“. Той изясни, че гневът на местните не е само заради металните заграждения откъм Гърция, а и заради това, че „гръцка земна маса вече прегражда дори горските пътеки“, ползвани досега за пешеходен преход към близкото село Ехинос. „Това беше капката, която преля чашата“, заяви той и допълни, че дори многобройните официални запитвания до Агенция „Митници“, Гранична полиция и Министерството на вътрешните работи не са донесли нито един конкретен отговор.

В самата зона на недоволството – тишина откъм представителите на държавата. Присъстваха гранични полицаи от българска страна, а отсреща се виждаха три гръцки патрулни автомобила. „Нямаме право да питаме гръцките институции, но българските – те дължат обяснение защо сме с такова затворено трасе и кога ще се махнат бариерите“, обобщи Брахимбашев. Той припомни и обещанията, давани преди Нова година, че с влизането в Шенген стартиралото изграждане на гръцкия участък между Димарио и Елидже „трябва да се довърши до края на 2024 г.“

„До 1 януари трябваше да минаваме свободно“

В подкрепа на тези думи бяха и публично изказаните уверения от 11 декември 2024 г., когато областният управител на Смолян Захари Сираков обяви след среща с управителя на регион „Източна Македония и Тракия“ Христодулос Топсидис, че „до края на годината отсечката от ГКПП „Елидже“ до Димарио ще бъде напълно готова, а от 1 януари, съобразно шенгенските разпоредби, би следвало да можем да преминаваме свободно (между Смолян и Ксанти през Рудозем)“. А Топсидис увери, че „до 31 декември предстои асфалтиране на определени точки и поставяне на маркировка – лесни и несложни дейности“.

Днес, няколко месеца по-късно, хората в Чепинци виждат завършен път с маркировка, мантинели и пътни знаци, но – затворен. „Води буквално до нищото“, коментират местните, които не разбират защо „изцяло готовият и вече маркиран път“ остава непроходим под претекст, че гръцката страна го води „строителен обект“.

„Ако не се дава зор, нищо няма да стане“

На протеста застана и Михал Камбарев, бивш депутат от ПП–ДБ, който от три години прави опити да придвижи темата за отваряне на този пункт. „В Родопите не се протестира… до момента, в който на хората не им кипне. Явно този момент е дошъл“, заяви той и насърчи гражданите да продължат да оказват натиск, защото, по думите му, „ако не се дава зор, нищо няма да стане“.

Според Камбарев, най-логично е държавата ни да обвърже бъдещото подписване на нови спогодби за водите на река Места с категоричен срок за отваряне на ГКПП „Рудозем – Ксанти“, тъй като това била единствената възможност „да натиснем, понеже сега имаме лост“.

Къде са представителите на държавата?

Тодор Батков (ГЕРБ), който също подкрепи каузата на недоволните, изрази остро учудване, че нито един депутат от област Смолян не се е появил. „Къде са четиримата депутати, къде е областната управа, къде са евродепутатите?“, попита той. „Нито ги виждам, нито чувам да са дошли да кажат нещо на хората.“

Той припомни споразуменията от 90-те години, когато България се задължава да отпуска 29% от оттока на река Места, а в замяна Гърция трябва да отвори три гранични пункта – Гоце Делчев, Маказа и Рудозем. „Два пункта бяха пуснати – но третият, при Рудозем, 30 години се бави. Как така изведнъж нямат пари, при положение, че изкарват стотици милиони от ВЕЦ-ове по Места?“ – риторично попита Батков.

По думите му, дори гръцките полицаи на място желаят границата да работи: „И на тях им е по-изгодно да идват при нас за гориво и стоки“, заяви той, посочвайки, че тези прегради са нелепи, след като България вече е в Шенгенското пространство.

„Ще вземем тоягите“

Най-радикалното предупреждение отправи активистът Максим Банков, който призова правителството „да закове дата и месец, когато ще се преминава свободно“ – в противен случай местните ще отидат в София: „Ще вземем тоягите и ще ви дадем такъв съвет, че никой няма да иска да се занимава с политика“. Събралите се около загражденията го подкрепиха с бурни аплодисменти, а кметът на Чепинци допълни, че при липса на конкретен отговор ще има и блокади по републиканската пътна мрежа, докато институциите не обяснят официално защо „мълчат и прикриват очевидното забавяне“.

„Втора ръка европейци“ три месеца след Шенген

Протестиращите не скриха и горчивината си, че от 1 януари, когато реално се очакваше „свободно придвижване“ до гръцката страна, внезапно появилите се заграждения затегнаха режима още повече. „Чувстваме се втора ръка европейци, уж сме свободни, а сме по-затворени от всякога“, коментират хора от село Чепинци, които допреди месец-два спокойно са минавали по горските пътеки, за да си гостуват с познати в гръцкото Ехинос.

„Няма логика нито някой да ни дава обещания, че пътят е готов, нито да гледаме вече асфалт и маркировка, а да не можем да преминем“, настоява кметът Брахимбашев, напомняйки отново за съобщенията на областния управител Сираков и гръцкия регионален управител Топсидис – че до 31 декември всичко ще е приключило. „Ако са казали истината, защо още сме затворени?“

Наслоеното напрежение и 30-годишната история

Недоволството край „Рудозем – Ксанти“ не е случайна искра – то тлее вече почти три десетилетия. Първите намерения за откриване на този ГКПП датират от 1995 г., когато България и Гърция се споразумяват да отворят три нови пресечни точки по границата.

Една година по-късно, при правителството на Жан Виденов, влиза в сила задължение България да осигури 30% от оттока на река Места, като в замяна гърците построяват язовири и ВЕЦ-ове, откъдето печелят милиони евро годишно. Пунктовете при Илинден и Маказа в крайна сметка заработват, а този при Рудозем така и остава затворен.

Преди няколко години България доизгради основната си пътна отсечка до границата, а през 2019 г. и гърците започнаха своята част от Димарио към ГКПП. Независимо от това, общините в пограничния район оттогава са подлагани на „тест за търпение“, както го наричат местните. „80-годишните в Чепинци помнят, че тук някога се минаваше свободно, но от 40-те години на 20 век насам този естествен проход е прекъснат“, каза Брахимбашев. Днес, повече от половин век по-късно, границата е все така символ на неизпълнените обещания – и български, и гръцки.

Протестът приключи с недвусмислени призиви към управляващите:

„Обяснете ни защо сме с препречен път и дайте точна дата за отварянето му. Ако няма резултат, ще блокираме пътища и ще отидем пред Народното събрание.“

Така жителите от района около Рудозем си тръгнаха още по-решени да извадят гнева си на показ, ако отново не бъдат чути. Тридесет години след първите копки и уверения, че пунктът с Гърция предстои да се отвори „съвсем скоро“, местните хора са убедени, че само шумни протести могат да прекъснат поредицата от празни обещания и да върнат този път към истинското му предназначение – свободен европейски коридор между Родопите и Беломорието.