ИНТЕРВЮТемида

Председателят на Административния съд Игнат Колчев: Риск от административен произвол съществува, но той не е голям

Г-н Колчев, в създалата се ситуация със спирането на голяма част от делата, няма ли да се ограничи достъпът на хората до правосъдие?
Засега достъпът до правосъдие не бих казал, че е ограничен, но честно казано има такава възможност за в бъдеще. Никой от нас не може да прогнозира до кога ще продължи пандемията.

Доколкото знам, сте разговаряли с председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков с предложение да се обсъди вариант за възобновяване на част от делата като се използва видеоконферентна връзка. Какви са нагласите?
Да, разговарях г-н Чолаков с идея да мислим дългосрочно и в перспектива и евентуално някои от делата да се гледат, като се прави видео-конферентна връзка с адвокатите и страните. В крайна сметка не живеем в 19 век, а в 21 век. В такъв момент това би трябвало да ни мотивира да преосмислим, включително и концепцията за правораздаване, с възможността за използване на всички технически достижения – електронна комуникация, видеоконферентна връзка и т.н. Толкова години говорим за електронно правителство, за електронно правосъдие, за електронно управление. Сега е моментът да покажем, че тези приказки не са отишли напразно, не сме си губили времето и сме в състояние да направим това. Ние работа не сме спрели. Всички дела, които са приети за решаване – се работят. Това, че предприемаме мерки за защита, е израз на уважение към обществото и респект към мерките, които Националният щаб апелира да се предприемат. В никакъв случай не говорим за страх и за криене. Съдът работи, само достъпът е спрян. В момента се пишат дела, изпраща се кореспонденция. Това е предизвикателство – да се научат хората да работят от къщи. Има определени дейности, които могат да се вършат. Е, не бих препоръчал на шофьора ми да кара колата в къщи.

Но и в момента законът дава възможност за неприсъствени решения, закрити заседания, представяне на писмени защити… Възможно ли е да започнете така?
Част от тези неща са уредени в определени процесуални закони. Например – при определени обстоятелства, може да се вземе неприсъствено решение по реда на ГПК от първоинстанционните съдилища. Всички останали неща, така или иначе, са разписани в концепции, и макар изрично да не са вкарани в закон, би могло да се приложат. За да тръгнат нещата в условията на извънредна ситуация са необходими и извънредни нестандартни решения. Очевидно е, както и вие казахте, че може да продължи дълго време, биха били застрашени правата на гражданите. И в този случай ние трябва да вземем някакви адекватни мерки. Всички разбират, че едно ненужно стълпотворение пред съдебната зала крие риск за мнозина. И това бяха и мотивите да спрем разглеждането на делата. В деня, в който това се случи с нашия съд, едновременно в залата бяха юрисконсулт от МВР, юрисконсулт от агенция в Пловдив, юрисконсулт от друга институция в Хасково, адвокати от Стара Загора и от Златоград. Това крие риск за здравето на мнозина. Като мярка всеки един от тях можеше или с писмена защита, или ако много държи на процеса, да го направи при условията на отдалечен достъп да каже това, което има да казва, а не да се яви лично.

Казвате, че съдът не е спрял работа, но всъщност много от делата, например в районните съдилища, са спрени за неопределен период от време – имотните дела, разводите, делбите на имущество и т. н.?
Това наистина е проблем. Но съдебната система ще прояви зрялост. Имам информация, че се обсъжда да няма съдебна ваканция и това да компенсира настоящия период. За гражданите няма значение кога ще им се гледат делата – дали сега или лятото. Предстои Висшият съдебен съвет да излезе с решение и това спиране ще бъде компенсирано по някакъв начин. Мога да разкрия едно намерение, че включително се обсъжда и идея съдии от по-малко натоварените административни съдилища, които успеят да влязат бързо в график, евентуално да бъдат командировани във ВАС, за да се преодолее тапата. Ще бъдат предприемани мерки, включително и нестандартни, така че съдебната система да се върне към нормалния си ритъм на работа. Без да се хваля, известно е на обществото, че административното правосъдие в България е на едно от челните места в Европейския съюз. От гледна точка на бързина на правораздаването е на четвърто място. Вярвам, че ще се върнем към нормалния си ритъм. Всичко отминава, включително и това.

Г-н Колчев, изниква и друг въпрос в създалата се ситуация, а именно за отпушване на възможността за административен произвол на органите на властта. Все пак ролята на административния съд е да защитава правата на гражданите от злоупотреба на институциите?
Риск съществува, но този риск не е толкова голям. Гражданите да са спокойни. Първо за момента, макар да е спряно разглеждането на основните групи дела, бързите дела си остават. Това са производства, по които съдът дължи незабавно произнасяне – сме готови да го направим. Приемаме книжа, имаме дежурства и ще ги разгледаме. Ако на едно лице в хипотезата на чл. 250 от АПК са му нарушени определени права, може да иска незабавно постановяване на акт от съда за преустановяване на това незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие от страна на административен орган. Така че по отношение на тези моментни, текущи незаконосъобразни състояния, всички граждани имат законови гаранции. За по-отдалечени във времето и не толкова нетърпящи за отлагане неща всеки ще си плати сметката и в един момент ще му бъде видяно поведението, защото рано или късно извънредното положение ще отпадне и съдилищата ще се върнат към нормалния си ритъм на работа. Не е страшно.

В момента ставаме свидетели на издаване на всякакви заповеди от кметове, с които се ограничават правата на гражданите. Тези заповеди дали са законосъобразни, представляват ли нормативни актове, на които гражданите да се подчиняват?
Не съм запознат в детайли с тези заповеди и не мога да ги коментирам. Очевидно е, че еднозначен отговор на този въпрос няма. Важното е да сме мъдри, да пазим себе си и хората около нас. Едно действие може да бъде и законосъобразно, и ограничаващо правата на хората, и да бъде разглеждано под различен аспект. Хареса ми една мисъл във фейсбук: „Едно време нашите деди са ги викали да отидат на война, сега нас ни молят да седим по диваните в къщи. Стегнете се!“.

Може ли да се стигне до там, че в даден момент, след като излезем от тази ситуация, да се спекулира с това, което сега се прави, включително и ограничаване на правата на хората?
Определено да. Изкушенията са много. Слушам разни фактори в държавата, включително на главния прокурор му мина през главата да се обявява военно положение. Хубаво, че министър-председателят каза, че извънредното положение е прекалено, камо ли военно. Оставям на страна въпросът защо точно главният прокурор трябва да изразява становище по този въпрос. Това е тема на съвсем друг разговор за разделението на властите и за функциите на прокуратурата в страната. Но изкушенията в главите на някои хора в държавата са доста големи да вземат властта в свои ръце. Това са опасни неща и най-добре е да не се заиграваме с тях. Трябва да мислим за всичко, което се случва, като за изпитание и проверка на дисциплинираността на българите.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close
Close