Или защо пл. „България“ в Смолян не трябва да носи името на Величко Караджов
Родопчанинът извън или в обятията на величествената Родопа планина в ръцете си винаги е държал поводът на добичетата, за да са му спътници в живота и да подпомагат неговото житие – битие. Кравичката, козичката, товарното добиче и многото друга твар са усещали неговата близост и своята сигурност, че ги води към добро и безпрепятствени висоти. Повод за настоящото словоизлияние е настоятелното поредно предложение на г-н Анастас Вълчев площад „България” при Амфитеатъра в Смолян да бъде преименуван на името на един наложил се в близкото минало антиродопски сатрап Величко Караджов.
Точно болезненото величие на именувалия се Исен Коджахасанов от Златоград с име Величко винаги ми е подсказвало стремежа му личното му его да е сред коджабашите (т.е. големите глави) на планината. Гигантизмът му като стремеж за величие не е присъщ на истинския, земния родопчанин и предложението на г-н Вълчев не хармонира с живота на местното население. Многократните настоявания на г-н Вълчев без положително решение е достатъчен показател, че има много празноти. Вероятно и наличието на здрав разум у бивши и настоящи общински съветници не може и не трябва да допусне елиминиране на името площад България с името на Величко Караджов. Нека и филолозите си изяснят нещо от фамилните коджа и караджа. Би било добре и г-н Вълчев да знае същността на тези думи.
Именуването на площад с името Величко Караджов е в противовес на не до там лицеприятни негови действия, когато се разпорежда да не се допускат в училището в село Корита ученици за цял месец с имена Шукри и Ферит Джувалекови. Изпълнил е разпореждането учителят Петър Кисьов, но у децата е останал споменът за нещо нередно. Не е забравил и директорът на училище „Христо Ботев” с. Елховец литераторът Салих Бозов, че не може да ръководи с това име заради което е освободен от длъжност и въдворен да работи пак в училище „Христо Ботев”, но в с. Чепинци, където по стечение на обстоятелствата се наложило след промяна да бъде заставен да ръководи просветното средище.
Цитираните епизоди не са единствените. Масовото налагане волята на Величко Караджов е с отпечатък и в строителството на Новия център на гр. Смолян. С нищо не може да бъде оневинен за потрошените надгробни камъни над главите на мъртвите, с порутените молитвени ислямски домове. А грохотът от падащите минарета все още кънти в ефира над Родопите. Ето защо не трябва да бъде допуснато площад „България” да носи името на Величко Караджов. Потърпевши от неговите брутални действия непременно ще останат удовлетворени, че патрон на смолянския площад не може да бъде името на този самозванец. Нека ви подскажа в заключение и един епизод как при наложителна среща с Величко Караджов, като Първи секретар в Смолян неговия сътрудник Георги Вълчев и мой съученик от детските години в Смилян ме помоли да не споменавам познанство, че ще бъде увредено доверието му пред прекия „народен началник”. Със сигурност епизодите не са един и два как се е налагала физиономията на този тоталитарен магнат. Усещали са неговите удари вероятно много ръководни кадри между които са били Дора Василева, а вероятно и Костадин Чаталбашев и настоящия председател на общинския съвет г-н Димитър Кръстанов.
Нека поводът да остане без последствие и предложението намери своето поредно забвение, та Смолян си остане с площад „България”. Господа съветници, моят зов към Вас е „Не окриляйте една противоречива личност с орлови криле”. Нека си остане в небитието като кротка сърница или златоградски мургавеляк, без бюст и име на площад в Смолян.
Салих Бозов
