IN MEMORIAM

Поклон пред достойния педагог, книжовник и общественик Емил Субашиев

На 10 ноември тази година се отиде от този свят Емил Младенов Субашиев – достоен педагог, книжовник и общественик. Не леко е да кажем какво бе той за нас, защото и след смъртта си ни зове към единение и братска обич към хората.

Роден е на 15 декември 1941 г. в гр. Смолян, в трудово семейство. Отрано провидял трудностите в делничния живот, той не спира да учи. През 1959 г. завършва средното си образование в Природо-математическата гимназия „Васил Левски“, гр. Смолян – първото средно учебно заведение в Смолянския край. През 1966 г. завършва висшето си образование – магистър по специалността Българска филология при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Поканен да остане на престижна работа в София, той отказва и се завръща в родния си край – в Смолян, отдавайки се изцяло на педагогическото поприще.

През 1965 – 1967 г. е преподавател в Строителния техникум. През 1967 – 1968 г. е учител в техникума по автотранспорт в Смолян. През 1968 – 1971 г. е назначен и работи като началник отдел „Народна просвета“ при Община Смолян и отново през 1971 – 1973 г. е учител по български език и литература в Техникума по механотехника в града. От 1973 до 1979 е преподавател и старши преподавател по съвременен български език и методика на езиковото обучение в Полувисшия учителски институт в гр. Смолян, подготвяйки стотици достойни кадри на педагогическото поприще. От 1979 година е управител на пансион, отговорен възпитател, заместник директор и преподавател по български език и литература в Техникума по транспорт в гр. Смолян. През 1983 г. Емил Субашиев защитава I-ва професионална квалификационна степен като педагог. Отдал себе си изключително на учителското поприще, той прегръща и наукознанието и преди всичко родоповедението. Неговите проучвания, посветени на родопския говор и на форми, публикувани в академични издания, са ценен принос в българското езикознание. Ето някои от тях: „Речник на диалектни думи от Смолян“ (В: „Родопски сборник“, Т. I.С. (БАН) 1965); „Говорът на населението в Смолянско и неговата национална съдба“ (В: „Език и поетика на българския фолклор“. Т. V. С., 1988); „Родопските говори и тяхното значение за българския език и славянската филология“ (В: Списание „Език и литература, № 3, С., 1987) и др. Емил Субашиев има поредица публикации във в. „Родопски устрем“, в. „Родопски вести“ върху езикови въпроси, очерци, епиграми и др. Съавтор на „Българския диалектен атлас“, издание на института за български език при БАН. С право Емил Субашиев е един от първоприетите и съоснователите на Съюза на научните работници в България – клон Смолян. В най-ново време той бе удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“. Като носител на този орден (който е с нова функция по значимост) е един от двамата в Смолянска област и единствен от гр. Смолян. Емил Субашиев бе достоен общественик и радетел за българщината. Със съжаление ще посочим, че той като боец на фронта за българска свяст си бе позволил да сподели от официална трибуна, че трябва да се работи не стихийно, а с такт, с движение и внимание към хората. За тези си чисто човешки думи той бе недолюбван от властващите. Въпреки това той запази своето достойнство!

Поклон, дълбок поклон пред светлата памет на Патриота, Човека, Гражданина, Приятеля Емил Младенов Субашиев!

Андрей Печилков

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close