След кратко боледуване на 11 октомври почина академик Илия Пашев. Творческият път на родения в Павелско учен е пример на впечатляваща кариера в областта на биологическите науки, при това в тяхното най-модерно направление: молекулярната биология и генетика. Ръководил е успешно много добре подготвен екип от физици, химици и биолози, който има забележителни успехи. С въвеждането на оригинален експериментален подход за изследване на взаимодействията на белтъците с ДНК бе оборена представата, че определен тип гени (т. нар. рибозомни гени) поради честата им „употреба” не взаимодействат с белтъци и представляват „гола” ДНК. За първи път в света бе установено, че тези гени имат същия състав и структура, както и останалите.
Роден е на 12 юли 1938 г., тогава Петровден, в Павелско. Учи в Пловдив и през 1956 г. завършва средното си образование. След 6 години е вече лекар от ВМИ в града. Работи 1 година в Смолян и поема пътя на науката: катедрата по биохимия на ВМИ в Пловдив и Института по молекулярна биология на БАН в София. Специализира и работи в Англия, САЩ и Франция. По своя път е получил 2 награди – една „на входа” в кариерата му – медал за отличен успех в гимназията, 1956 г., и една „на изхода” – Голямата награда за високи научни постижения на Министерството на висшето образование и науката през 2005 г. В 1989 г. е избран за професор, през 2004 – за член-кореспондент на БАН, а през 2008 – за редовен член (академик). В последните 5 години от работата си е бил директор на Института по молекулярна биология на БАН.
