Пилонът „Рожен“ – „паметникът на обединението“, който раздели обществото

Инициативата на Фондация „Наследство в бъдещето“ да издигне 111-метровия пилон „Рожен“, на който да се вее най-високото национално знаме в Европейския съюз, се превърна в символ на разделението в общество ни. Парадоксът е, че този пилон претендира да бъде „Паметник на Обединението“, както го нарича непрекъснато Симеон Караколев – учредител и председател на фондацията.

България – до държави с тоталитарно и авторитарно управление

За Караколев пилон „Рожен“ е еманация на българския дух, на традициите и патриотизма, на „вдъхновение на нацията“, който ще накара чужденците да заговорят за България с уважение и почит. Пилонът, по думите му, ще ни накара да се чувстваме горди като българи. С аргументите, че знамето ни печели съревнованието за най-високо издигнат национален флаг. Българският ще се вее на 1430 метра надморска височина, докато финландският – макар пилонът им да е висок 100 метра, само на 608 метра надморска височина. Българското знаме печели „надпреварата“ по високо издигане на националните флагове на Таджикистан, Северна Корея, Иран, Египет, Туркменистан, Йордания, гордо заявяват от Фондация „Наследство в бъдещето“, пропускайки факта, че сравнението на България с държави с тоталитарно и авторитарно управление, не ни кара да се чувстваме горди.

Национални комплекси срещу европейски ценности

Според психолога д-р Любомир Канов идеята за пилон ”Рожен” е грандиозна безсмислица, героичен опит за величие по погрешен начин, и който не само е неестетичен и нелеп в прекрасната природа на Родопите, но не възвеличава никого и нищо. На обратното становище е Ангел Манджуков от Смолян, според когото местността Рожен няма стойност на изключителна природна забележителност. Срещу изграждането на пилона са „противниците на българския дух, антибългарски настроените продажни кръгове“.

„Щетата за природата от този пилон е сигурна. Огромно количество бетон и желязо, разорани ливади за пътя до там“ – смята бившият министър на екологията Борислав Сандов. Но той поставя акцент и другаде – през тази местност преди Първата световна война е преминавала границата с Османската империя. „Огромни пилони с националния флаг се поставят на знакови места (значими битки, исторически важни места), в административната столица или при държавната граница.“ – пояснява Сандов.

Най-високият флаг в ЕС няма да промени факта, че сме с най-ниски доходи в ЕС. И няма заради него “да се заговори за България с уважение и почит”, смята депутатът Ивайло Мирчев.

Важно е флагът да се вее, законът не е по-важен

Парцелът, върху който се изгражда пилонът, е собственост на Сдружение “Рожен – наследство в бъдещето”. През април 2023 г. сдружението го дава за временно, за срок от 3 години, и безвъзмездно ползване на друга неправителствена организация – Фондация “Наследство в бъдещето”. И двете са контролирани от Симеон Караколев – известен представител на няколко сдружения на овцевъди.

Главният архитект на община Смолян е издал две разрешителни за поставянето на пилон „Рожен“, става ясно от отговор на местната администрация на въпроси на „Отзвук.БГ“. Като по този начин е заобиколил разпоредбата на чл. 56 от Закона за устройство на територията. Разрешенията са издадени въз основа на решение и становище на Областната дирекция „Земеделие“ в Смолян. Едното е за поставяне на пилона като преместваем обект, а второто – за изграждане на бетонов фундамент, или подземно строителство на съоръжение в земеделската земя.

Този пилон е незаконен, не може да се счита преместваем обект по смисъла на Закона за устройство на територията защото е трайно прикрепен към фундамента и е за трайно ползване във времето, твърди арх. Борислав Игнатов – председател на Управителния съвет на Камара на архитектите в България. И съдебната практика е недвусмислена по този въпрос. Което предизвиква съмнение за натиск от служебното правителството на президента Румен Радев за издаване на разрешителните за строеж.  Тези съмнения са основателни, тъй като пилонът „Рожен“ се изгражда под патронажа на президента на България, а служебният министър на иновациите Александър Пулев представя проекта като „инициатива на държавата“ в писмо до министрите в кабинета, изпратено на 6 февруари 2023 г.

Това би означавало в земеделска земя безпрепятствено да се изграждат постройки, стопански и жилищни, с две разрешителни – едното за фундамент от бетон, а другото – за преместваем обекти.

Парите за пилона – съмнително финансиране и пари от държавата

Средствата за изграждане на пилона по изчисление на Фондация „Наследство в бъдещето“ е кръглата сума от 1 милион лева. Дали струва толкова, е трудно да се изчисли, тъй като изработването му бе поръчано в Турция. В първите си прессъобщения фондацията уверяваше, че събраните пари, както и имената на дарителите, ще се публикуват всяка седмица. Тази информация обаче изчезна от сайта и се появи съобщение за „грешка 404“, след като стана известно, че основните дарители са държавни дружества.

В писмото от 6 февруари 2023 г. министър Пулев призовава министри от съставения от президента Румен Радев служебен кабинет с премиер Гълъб Донев да дарят пари – “както в качеството си на министри, така и в лично“. Българската банка за развитие, която е под управлението министъра на иновациите, дарява 15 000 лева, държавните горски предприятия – 120 000 лева. И Областната дирекция „Земеделие“, и държавните горски предприятия, са под контрола на друг министър, близък на президента Радев – Явор Гечев, и който публично обяви, че харесва идеята за пилона. 15 хиляди лева са дарили и две общини в Смолянска област – Златоград и Девин. Към момента е известно, че поне 175 000 лева е „дарила“ държавата за 111-метровия пилон „Рожен“.

Каква сума от единия милион е предоставена от държавата и общини, към днешния ден е неизвестно. Пред БНТ Симеон Караколев обеща, че до издигането на пилона „международна одитираща компания ще направи одит, който ще бъде публичен. Пилонът ще бъде открит на 13 юли, ден пред Националния събор на народното творчество и животновъдството. Съвсем скоро ще стане ясно дали Караколев ще изпълни обещанието си.