Според историческите сведения и археологически извори родопското село Павелско се счита за най-старото в Централните Родопи. То води началото си от пети век пр. н. ера. Следи от присъствието на траки и римляни са разкрити в оловно-цинковата мина, намираща се в западната част на селото в местността Стоките. Местността Игрища, изследвана от родоповеда Никола Жалов, свидетелства за спортните традиции на поселниците траки, които били доразвити от следващите – римляни и славяни.
Забележителна е най-голямата крепост, строена от траките, носеща името „Зареница“, извисена като исполин върху висока отвесна скала, която бранела стратегическия път от Пловдив за Бяла черква, Косово, сводестия мост на р. Чая, Пашалийца, Рожен и Бяло море. Нейните защитници, според изследователя Стою Шишков, храбро я отбранявали, затова тя била завзета и разрушена от нашественика едва 14 години след завладяването на Родопите.
Краеведът Христо Попкалинов в мемоарната си книга за село Павелско разкрива и други два отбранителни обекта по протежение на римския път – при Копанарювия камък и скалистата местност Св. Димитър. На изток от селото в местността Гребена са открити руини на наблюдателница. Следите от тези исторически обекти ни отвеждат във времето на траките. Задълбочените изследвания на Никола Жалов разкриват римско присъствие на височината Св. Никола, където са разкрити основите на постройки от римски тип, служили на гарнизона, охранявал района на Долно Рупчоската котловина. От онова време е запазено името на местността Баня, където е имало минерална баня с неповторими римски мозайки, по-късно разрушени от иманярски набези. И сега в тази част на селото чрез сондажи е открита минерална вода.
Многобройни са религиозните домове (калища) от старо време, разрушени по време на робството, но руините и имената им са запазени до днес. На техните места са изградени 28 параклиса и един централен религиозен дом „Свето Възнесение“, открит през 1834 г. – един от първите в Централните Родопи. Обект с историческа стойност, обявен за паметник на културата от местно значение, е къщата на възрожденеца Димитър Белев, в която по време на Руско-турската освободителна война отсядат генерал Черевин и руското командване. При проучването на павелската мера големият археолог Миков попада на девет могили, като при разкопките на част от тях открива оръдия на труда от епохата на античността и от по-ново време. При проучванията археологическите екипи установяват жилищни постройки с имената на малки селища: Косово, Иверце, Селце, Мержаница и др., опожарени и разрушени от поробителите.
Наред с тези исторически обекти, съзидани от човешката ръка, природата е сътворила редица забележителности в мерата на с. Павелско. Клубът на пещерняците от Чепеларе обстойно проучи пещерата, носеща името Челевещница, уникална по своята структура. През кръгъл отвор с диаметър 10 метра се слиза на дълбочина 30 метра, след което погледът обхваща огромна пещера, 60 метра дълга и 40 широка, висока около 20. От тавана се спущат сталактити, някои от които достигат до пода, а други висят в пространството. На дъното на пещерата водните струи са създали множество от казанчета – една неповторима подземна панорама, изваяна от умелата ръка на природата. В пещерата живеят прилепи – нейните постоянни обитатели.
На юг от селото е планината Юзеница, която писателят Георги Пашев символично определя като белия дроб на Павелско. Множество водни потоци разсичат нейната гръд. Над 100 са големите и малки пещери, от които носи името си, а една от тях, Сар капия, закриляла някога павелските бунтовници. Сред планинската панорама се извисява и Глухи връх, от който при подходящо време се виждат плискащите се води на Бяло море.
Тази историческа действителност, дело на нашите предци, както и природните дадености, събудиха интереса на националните и павелските краеведи, които в своите мемоарни книги и очерци осветлиха малка част от бурната история на селото. Плод на неуморния труд на обществения актив в Павелско е създадената към читалище „Алеко Константинов“ музейна сбирка, в която е показана миналата и новата история на селото. Но това далеч не е достатъчно, за да получим задълбочени знания за миналото. Не откликват на нашите покани за помощ общинските и областните специалисти.
Наложително е да настъпи по-добра координация на местната инициатива със специализираните общински и областни органи. В годишните програми за изследване на историческото и археологическо богатство да се степенуват по важност историческите и географски обекти, като се обезпечат с необходимите археолози и финансиране съобразно нормативните изисквания. За поетапно проучване е необходимо в областните и общинските културни програми да влязат: крепостта Зареница, чието проучване е започнато от археолога Божидар Чапаров от Окръжния исторически музей и прекъснато по неизвестни причини; Възрожденската къща на Димитър Белев, за която е създаден цялостен проект и необходимата задължителна документация. Правени са предложения до ръководството на Община Чепеларе, но решение за реставрация няма; Местността Игрища. Изготвено е предложение за създаване на високопланинска спортна база на мястото на античните игрища.; Реализиране на проекта „Пашалийца – курортно ядро“, създаден още през 1987 г.; Продължаване проучването на пещерата Челевещница и превръщането й в туристическа атракция.
С реализирането на изложените предложения ще се насърчи създаването на по-добра туристическа база – условие за завръщането на младите семейства в опразнените жилища в селото ни.
Йордан Семерджиев
председател на сдружение „Павелски родолюбец“
